През 1898 г. Иван Вазов като министър на просветата се заема с правописния въпрос и отпечатва „Упѫтване за общо правописание“, в което той запазва един доста традиционен правопис. Всъщност неговият правопис притежава основните качества на дриновския правопис, в сравнение с който Вазов прави някои нововъведения. Вазовото упътване е останало без приложение, тъй като в този момент той напуска министерския пост и на негово място застава Тодор Иванчов, който след допитване до четиричленна филологическа комисия запазва линията на Вазов и преиздава с някои „поправки“ неговото упътване през 1899 г. Иванчовският правопис се установява в практиката и се задържа до 1921 г., като от 1923 г. до 1945 г. е възстановен, но с промени в правилата за правопис на буквата ят.
Главни особености Вазовският правопис се характеризира със следните правила:
Писане на краесловни ерове Краесловните ерове не се четат!
Буква ь се пише: В съществителни имена от женски род, които завършват на писмена съгласна: кость, захарь, живопись, вечерь и др. Във всички съществителни имена от мъжки род, които получават мека членна форма: день, зеть, конь, краль, лакъть, нокъть, огънь, пѫть, сънь, царь, цѣсарь; в това число и деятелните съществителни от мъжки род, завършващи на -арь и -тель: млѣкарь, учитель и т.н. Във всички думи от мъжки род, които в женски род окончават на -я: синь – синя, горень – горня, долень – долня, прѣдень – прѣдня, задень – задня, вѣчень – вѣчня, вечерень – вечерня, срѣдень – срѣдня, дирень – диреня. В числитилните от пет до десет и техните производни: петь, шесть, седемь, осемь, деветь, десеть, двадесеть и пр. В някои слова, като: господь, сирѣчь, тоесть. В края на всички останали думи се поставя ъ.
Етимологично писане на ѫ и ѭ Буква ѫ се чете като ъ, а буква ѭ като йъ.
Къде се поставя буква ѫ/ѭ: В корени на думи, където се пада етимологично: вѫбелъ, кѫдѣ, кѫсъ, кѫтъ, кѫща, мѫжъ. С ѫ и с ѭ се пишат глаголните окончания за първо лице ед. ч. и за трето лице мн. ч. сегашно време на глаголите от I и II спрежения: метѫ-метѫтъ, летѭ-летѭтъ, стоѭ-стоѭтъ и т.н. В думите съѭзъ, паѭкъ, местоимението неѭ и неговата съкратена форма ѭ.
Етимологично писане на буквата ѣ (ят) Буквата ѣ се чете като я или е според ятовото правило.
Къде се поставя буквата ят В корени на думи: бдѣние, дѣте, желѣзо, лѣсъ, млѣко, пѣсень, рѣка, сѣме, тѣло, цѣна и пр. В глаголите, които завършват на -ея и -ее: вѣѭ, лѣѭ, пѣѭ, сѣѭ, смѣѭ, вѣе, лѣе, пѣе, сѣе, смѣе и т.н. В окончанията за минало несвършено време на глаголите от I и II спрежение:
+I спр. (берѫ)II спр. (въртѭ)спом. глаг. (щѫ)спом. глаг. (съмъ)III спр. (стрѣлямъ)берѣхъвъртѣхъщѣхъбѣхъстрѣляхъберѣшевъртѣшещѣшебѣшестрѣляшеберѣшевъртѣшещѣшебѣшестрѣляшеберѣхмевъртѣхмещѣхмебѣхместрѣляхмеберѣхтевъртѣхтещѣхтебѣхтестрѣляхтеберѣхавъртѣхащѣхабѣхастрѣляха В окончанията на глаголите от минало свършено време с ѣ-основа (изключение правят глаголите: взе, кле, сне и отне): +видѣхъседѣхъщѣхъбѣхъвидѣседѣщѣбѣвидѣседѣщѣбѣвидѣхмеседѣхмещѣхмебѣхмевидѣхтеседѣхтещѣхтебѣхтевидѣхаседѣхащѣхабѣха Във формите за свършено и несвършено минало време на действителното причастие (изключение правят причастията: взелъ, клелъ, снелъ и отнелъ): говѣелъ – голѣлъ, живѣелъ – живѣлъ, берѣлъ – но: бралъ, но: предохъ – прелъ и пр. В минало страдателно причастие, проиведено от минало свършено време на глаголи с ѣ-основа: видѣнъ (от: видѣхъ), съзрѣнъ (от: съзрѣхъ), но: плетенъ (от: плетохъ) и т.н. В многопътните глаголи: лѣгамъ (но: да легнѫ), сѣдамъ (но: да седнѫ, сѣдло, бесѣдка), смѣтамъ (но: да сметнѫ), клѣкамъ (но: да клекнѫ), врѣкамъ (но: да врекнѫ), крѣкамъ (но: да крекнѫ), посѣгамъ (но: да посегнѫ), увѣхвамъ (но: да увехнѫ). Изключение правят глаголите, образувани от корените -бѣг- и -лѣз-, които се пишат винаги с ѣ: бѣгамъ – (да) побѣгнѫ, избѣгвамъ – (да) избѣгнѫ, прибѣгвамъ – (да) прибѣгнѫ, влѣзвамъ – (да) влѣзнѫ/влѣзѫ, излѣзвамъ – (да) излѣзнѫ/излѣзѫ, слѣзвамъ – (да) слѣзнѫ/слѣзѫ. и в глаголи, които в минало свършено време окончават на -ѣхъ: остарѣхъ – остарѣвамъ, прѣтърпѣхъ – прѣтърпѣвамъ, но: уморихъ – уморявамъ. В съществителни и прилагателни: В отглаголни съществителни на -ѣние (-ѣне) и -ѣване: бдѣхъ – бдѣние, въртѣхъ – въртѣне, прѣживѣхъ – прѣживѣване, завладѣ – завладѣвамъ – завладѣване. Съществителни на -ѣлка, -ѣлость, – ѣвъ, -ѣвка: заговѣлъ – заговѣлка, узрѣлъ – зрѣлость, зѣѭ – прозѣва – прозѣвка – зѣвъ. Прилагателни на -ѣливъ: гордѣлъ – гордѣливъ, мързѣлъ – мързѣливъ, търпѣлъ – търпѣливъ. В щърбата инфинитивна форма на глаголите: В неопеделените глаголни форми, употребени с глаголите: могѫ, стига, недѣй и смѣѭ: недѣй пѣ, стига въртѣ, (не) могѫ видѣ, смѣешъ ли търпѣ. В неопределеното бъдеще време, съставено от инфинитивната основа и спомагателния глагол „щѫ“: +пѣ-щѫ(тоест) ще пѣѭ нѣкогапѣ-щешъще пѣешъ нѣкогапѣ-щеще пѣе нѣкогапѣ-щемъще пѣемъ нѣкогапѣ-щетеще пѣете нѣкогапѣщѫтъще пѣѭтъ нѣкога В формите за повелително наклонение второ лице мн. ч. на глаголите от I и II спрежения: „Не сѫдѣте, да не бѫдете сѫдени!“, „Бѫдѣте добри единъ къмъ другиго!“. В определителния член -тѣ за мн. ч., местоименията: тѣ, тѣзи, онѣзи и в формите, произведени от тях: +Определ. членЛич. мест.Притеж. мест.Показ. мест.мѫжетѣ(Именителен падеж) тѣтѣхенътѣзи (тѣзъ)рѫцѣтѣ(Винителен падеж) тѣхътѣхнаонѣзи (онѣзъ)добритѣ(Дателен падеж) тѣмътѣхно В края на наречията, завършващи на -ѣ и поизведените от тях прилагателни на -шенъ: вкратцѣ, вѫтрѣ, гдѣ, годѣ, горѣ, добрѣ, дѣ, зимѣ, злѣ, кѫдѣ, лѣтѣ, отдирѣ, отколѣ, подирѣ, попѫтѣ, послѣ, сетнѣ, твърдѣ, утрѣ, явѣ, яцѣ, вѫтрѣшенъ, утрѣшенъ и т.н., с изключение на: още, въобще, поне, иначе, хеле, всуе, свише, на частицата „не“, и още няколко. В завършека на формите от старото двойствено число: двѣ, двѣстѣ (двѣста), колѣнѣ, крилѣ, мѫдѣ, нозѣ, раменѣ, рѫцѣ, но: много рамена, много крила, много колѣна. В дателния падеж на личните местоимения аз и ти, и възвратното местоимение себе: +Именителен падежВинителен падежДателен падежазъмене, ме (кого?)менѣ, ми (кому?)титебе, те (кого?)тебѣ, ти (кому?)–себе, се (кого?)себѣ, си (кому?) В суфикса -ѣнъ у прилагателните относителни имена, когато ударението пада върху последната сричка: басмѣнъ, брашнѣнъ, кафѣнъ, кадифѣнъ, пепелѣнъ, платнѣнъ, тѣстѣнъ. В частицата нѣ, която се среща като съставна част на думите: нѣкакъ, нѣкакъвъ, нѣкога, нѣкой/-я/-е, нѣкого, нѣкому, нѣколко, нѣколцина, нѣкѫдѣ, нѣгдѣ/нѣйдѣ, нѣщо, нѣчий/-я/-е. В частицата всѣ, която се среща като съставна част на думите: всѣки/всѣкой, всѣкакъ, всѣкакъвъ, всѣкога, всѣкогашенъ, всѣкѫдѣ, всѣчески. представките и предлозите: прѣ-, прѣд-, прѣдъ, прѣди, слѣд-, слѣдъ, срѣд-, срѣдъ, чрѣз-, чрѣзъ (прѣпатилъ, но президентъ – в английския език звукът ѣ не е съществувал, следователно не се пише буквата ят). Буквата ят не се пише в началото на думи, след друга гласна и след съгласните г, к, х, ж, ч, ш.
Тънкости на правописа Етимологично писане на думи Такива думи са: гостба (от старобълг. гость), лещникъ (а не лешник, от старобълг. лѩща – леща), масть (а не маз, от старобълг. масть), нищка (а не нишка, от нищѭ), нужденъ (от старобълг. нѫжда, сиреч нужда), овощка (а не овошка, от старобълг. овоще), отсѫтствувамъ (от старобълг. сѫтъ, тоест са), плещка (от старобълг. плеще, тоест плещи), праздникъ (от старобълг. праздьникъ), празденъ (от старобълг. праздьнъ), растнѫ (от старобълг. растѫ), сърдце (от старобълг. срьдьце), цъвтежъ (от старобълг. про-цвьтѫ), цъвтѭ (от старобълг. про-цвьтѫ), трѣбува, трѣбующъ, слѣдвувамъ, слѣдующъ, живѣющъ (а не живущ или живеещ, от живѣѭ) и т.н.
Правопис на предствките без-, въз-, из- и раз- Представките без-, въз-, из-, раз- пред буквите п, ф, к, т, ш, с, х, ч, ц се пишат винаги с буква с (тоест те се пишат така както се изговарят): въстокъ (истокъ), въсторгъ, расприказвамъ, растурямъ, въскръсвамъ, исходъ, исчерпвамъ и пр.
Правопис на някои думи Месеците, завършващи днес на -и се пишат с окончание -ий: Януарий, Февруарий, Юний, Юлий, Септемврий, Октомврий, Ноемврий, Декемврий.
Правопис на предлозите „в“ и „с“ Предлозите „в“ и „с“ се пишат винаги „въ“ и „съ“, следователно няма „въвъ“ и „съсъ“.
Употреба на някои падежи Двойна употреба на звателния падеж: Добрѣ дошелъ сте господине генерале!
Винителен падеж при лични имена, титли и обръщения от мъжки род: Споменаха ми, че сѫ повикали Ивана.
Дателен падеж: „Българска народна банка плаща прѣдявителю хиляда лева“.
Членуване За определителния член на словата от мъжки род ед. ч. се използва синтактично правило за писане на пълен и кратък член (същото като сегашното), като за пълен член се добавя -тъ без да се премахва краесловният ер: домъ – домътъ – дома, конь – коньтъ – коня, добъръ – добриятъ – добрия.
За словата от женски род ед. ч. се поставя членът -та, без да се премахва предполагаемият краесловен ер: кость – костьта, соль – сольта, жена – жената.
За словата от мн. ч. се поставя членът -тѣ: конетѣ, оситѣ, прѣднитѣ.
Речник Думи, които се пишат с ят А: Асѣнь
Б: басмѣнъ, бесѣда, бдѣние, бѣгамъ, бѣда, бѣлъ, бѣлѣгъ, бѣсъ, бѣсилка, благовѣстие, благоговѣние, благодѣтель, благолѣпие, благонамѣренъ, блѣденъ, блѣдъ, блазѣ, блѣнъ, блѣсъкъ, блѣѭ, богатѣѭ, брѣгъ, брѣза, брѣзда, брѣме, брѣстъ
В: вѣверица (невѣстулка), вѣда, вѣдро̀, вѣжда, вѣжливъ, вездѣсѫщъ, вѣйка, вѣкъ, вѣмъ, вѣнецъ, вѣно, вѣра, вѣсть, вѣсѭ, вѣтъръ, вѣчень, вѣщъ, вещъ (предмет), вѣѭ, видѣние, вилнѣѭ, вирѣѭ, висѣлъ (висулка), вклѣѭ, вклѣщѭ, вкратцѣ, владѣѭ, влѣзѫ, влѣкѫ, вмѣнявамъ, впрѣгамъ (но: впрегнѣ), врѣва, врѣда, врѣкамъ (но: врекнѫ), врѣло̀, врѣме, врѣскамъ (но: вреснѫ, врещѭ), врѣтено, врѣтище, всѣки, всѫдѣ, вцѣпенѭ, въжделѣние, възрѣние, въпрѣки, въртѣние, вѫтрѣ
Г: гдѣ, гнѣвъ, гнѣздо, говѣѭ, голѣмъ, гордѣѭ, горѣне, грѣздей, грѣхъ, грѣѭ
Д: двѣстѣ, дѣ, дѣва, дѣвамъ, дѣдо, дѣяние, дѣка, дѣлъ, дѣламъ, дѣна, дѣсенъ, дѣте, дѣто, длѣто, Днѣпъръ, Днѣстъръ, добродѣтель, добрѣ, довѣрие, договѣждамъ, додѣ, догдѣ, додѣвамъ, додѣя (ми се), доклѣ, докѫдѣ, досѣтливъ, дрѣмка, дрѣнъ, другадѣ
Е: ехтѣне
Ж: желѣзо, жлѣбъ, жлѣза, жрѣбе, жрѣбие
З: завѣра, завѣса, завѣтъ, заговѣвамъ, задѣвамъ (но: заденѫ), замѣна, заповѣдь, запрѣтявамъ, засѣгамъ (но: засегнѫ), засѣдамъ (но: саседнѫ), засѣдание, засѣдвамъ, засѣнямъ, звѣръ, зѣвъ, зѣница, зѣпамъ, зѣѭ, зимѣ, злѣ, злодѣй, зрѣлище, зрѣлость, зрѣние
И: извѣстие, извѣтъ, измѣна, изобрѣтение, исповѣдь
К: клѣй, клѣкавъ, клѣкамъ (но: клекнѫ), клѣнъ (вид риба, не кленов сироп), клѣтка, клѣщи, колѣбаѭ, колѣно, крѣкамъ (но: крекнѫ), крѣпѭ, крѣскамъ (но: креснѫ, крещѭ), крѣхъкъ, крѣѭ, кѫдѣ, кѫдѣля (свита вълна)
Л: лѣвъ, лѣгамъ (легнѫ), лѣѭ, лѣкъ, лѣнь (лѣность, мързѣлъ), лѣпъ, лѣпѭ, лѣсъ, лѣто, лѣха̀, лѣчѫ, лѣкувамъ, лѣшникъ, лѣщакъ, лѣѭ, линѣѭ, лицемѣрие, лудѣѭ, люлѣѭ, лъщѣѭ
М: малѣѭ, мѣдь, мѣзѝнецъ (най-младиятъ синъ), мѣна, менѣ, мѣнци, мѣра, мѣркамъ, мѣсецъ, мѣсто, мѣсѭ, мѣтамъ (но: метнѫ), мѣхъ, милѣѭ, млѣво̀ (каквато и да е зърнена храна), млѣко, млѣскамъ (но: млещѭ), мнѣние, момѣѭ, мрѣжа, мрѣна, мрѣне
Н: навѣтъ, надѣвамъ (но: надежда), надѣнвамъ, на̀мѣрки, намѣса, нарѣчие, напрѣдъ, насамѣ, насмѣшка, небрѣженъ, нѣвга, невѣдѣние, невѣжъ, невѣмъ, невѣнъ, невѣста, недѣй, недѣля, нѣдра̀, нѣженъ, нѣйдѣ, нѣкакъ, нѣмъ, нѣмамъ, нѣмецъ, нѣчка (цица), непоколѣбимъ, непрѣмѣненъ, несъмнѣнъ, нетлѣние, нѣчий, нѣщо, нозѣ
О: обѣдъ, обѣтъ (обѣщание), обѣкло̀, одѣяло, онѣзи, оплѣнъ, орѣхъ, освѣнъ, осѣнение, отвѣсъ, отвѣтъ, отмѣна, отмѣтка, отрѣбка, отрѣзъ, отсѣвъ, отсѣкъ, отцѣпление, оцѣнка
П: пѣвецъ, прдсѣдатель, пѣна, пѣнезъ (монета), пѣсень, пѣсъкъ, пѣтелъ, пѣѭ, плѣва, плѣнъ, плѣна̀ (жилка желязо или злато), прѣсень, плѣшивъ, побѣда, повѣсмо̀, повѣсть, погрѣшка, подбѣлъ, подѣвецъ, подѣла, подкрѣпа, подстрѣкавамъ, поколѣние, посѣгамъ (нопосегнѫ), посѣкѫ, послѣ, потрѣба, прѣдъ, прѣди, прѣзъ, прѣкъ, прѣлесть, прѣмъ, прѣмеждие, прѣсѣкъ, прѣсенъ, прѣспа, привѣтъ, примѣръ, прилѣпъ, примѣсъ, прищѣвка, провидѣние, пролѣзъ, пролѣть, промѣна, просвѣта, пъртѣнка
Р: рѣдъкъ, рѣжѫ, рѣзвамъ, рѣка, рѣпа, рѣчь, рѣшение, рѣѭ, рѫцѣ