Народно читалище „Христо Смирненски – 1930“

Народно читалище „Христо Смирненски-1930“ е читалище в село Церетелево, община Съединение, област Пловдив.

История Читалището е основано на 27 септември 1927 г. под името „Пробуда“, а след Деветосептемврийския преврат е преименувано на „Христо Смирненски“. Учредяването става по инициатива на учителите Лазар Пищялов от село Калояново, Пловдивско, Еленка и Василка хаджи Сотирови от град Самоков, както и на местните младежи Кръстю Тодоров Тотев и Иван Тодоров. Лазар Пищялов е първият председател на читалището, Василка Сотирова е избрана за секретар, Елена Сотирова – за библиотекарка, а Кръстю Тонев – за касиер.

В началния период читалището няма собствена сграда. Наета е стая в къщата на Георги Челебийски, където се съхраняват книгите и която служи едновременно за читалня и място за раздаване на литература. Първите сказки се изнасят в кръчмите на Александър Танчев Ефендев (Тачката) и на Апостол Тонов (Бошняка) и се посрещат с интерес от населението, тъй като разглеждат въпроси, близки до всекидневния живот на хората.

Дейност преди Втората световна война В спомените на ген. Стоянов от Церетелево се посочва, че в миналото и особено след 1938 г. читалището служи за срещи и провеждане на събрания на РМС, както и за място за четене и обсъждане на книги с „прогресивно съдържание“. От името на читалището се коледува, като със събраните средства се набавят книги за четене и се заплаща на музиканти, които свирят на хората по коледните празници. Средства за закупуване на книги се набират и чрез театрални представления.

Около 1938 г. дейността на читалището се засилва. Започват да се играят театрални постановки, сред които „Хъшове“, „Мануш войвода“, „Анга“ и други.

След 1941 г., с появата на нелегалното движение, дейността на читалището затихва. Младежта насочва усилията си към РМС и партизанското движение. Част от младежите отиват в казармата, други стават партизани, трети – ятаци. Активни членове на читалището се включват в нелегалната борба; някои от тях загиват – Димитър Солаков, Петко Ил. Моллов, Делко Иванов, Гана Балева, Тодор Тонов, Борислав Цончев, Петър Салапатийски, Костадин Керашки и Боно К. Бабачев, а други доживяват до 9 септември 1944 г. и се включват активно в социалистическото строителство в селото.

След 9 септември 1944 г. В първите години след 9 септември 1944 г. дейността на читалището се изразява предимно в театралната самодейност и в политическо слово, насочено към разясняване на мероприятията на народната власт и партията, утвърждаването на народната власт и строителството на социализма. На училищната сцена в селото се подготвят и изнасят пиесите „Хан Татар“, „Анга“, „Йончови ханове“, „Земя“, „Чумави“, „Зла свекърва“, „Калин Орелът“, „Милионерът“, „Фиданките цъфтят“ и други.

Самодейци в този период са учителите Иванка и Божил Тодорови, Надежда Атанасова, Надка и Пенчо Пенчеви, Бонка Тотева, Бонка Жостова, Кунка и Георги Стефанови, д-р Иван Денчев, както и местните жители Димитър Атанасов, Петко Попов, Петър Анг. Койчев, Рангел Г. Стоянчев, Апостол Ив. Мишляшки и девойките Донка Солакова и Илина Александрова. Пиесите се изнасят не само пред населението от селото, но и в съседните села Царимир, Неделево и Любен, а с пиесата „Хан Татар“ – и в село Красново. Набраните средства от самодейността се използват предимно за закупуване на книги за читалището.

Сграда и материална база През 1956 г. започва строителството на културния дом (читалището). Сградата е завършена през 1958 г. След откриването ѝ в новата сцена се изнася първата пиеса „Мечи сън“ от Иван Аржентински, изпълнена от младежите самодейци Георги Ганчев, Стоимен Гюров, Иванка и Никола Арабаджийски, Петко Ганчев и други. От средствата, събрани от същата пиеса, е закупен първият магнетофон, който по-късно се използва при провеждане на събрания, тържества и други прояви.

Самодейни състави След 1960 г. към читалището, наред с театралната самодейност, се създават битов хор и танцова трупа. Ръководители на хора са били Янка Игнатова и Мария Хр. Боева, а на танцовата трупа – Кръстю Р. Моллов. Хорът и танцовият състав участват и в национални прегледи и фестивали. В репертоара на читалището в различни периоди влизат пиеси като „Боряна“, „Мечи сън“, „Свекърва“ и други.

Библиотека и радиоуредба Паралелно с развитието на самодейните състави нараства и библиотечният фонд на читалището. Към 1982 г. той наброява над 5000 тома най-разнообразна литература. Като библиотекари след 9 септември 1944 г. работят Александър Тонов, Панка Михайлова, Иванка Арабаджийска и Иванка Ат. Угринова.

Към читалището функционира и радиоуредба, обслужвана от Иван Н. Комитов, Иван Г. Терзийски и Стоян Т. Комитов.

Съвременна дейност Всяка година читалището организира тържества с програма по повод Бабинден, 8 март и Нова година. Подготвя се и програма за местния общоселски събор. Функционира и читалищна библиотека, която продължава традицията на просветна и културна дейност.

Източници

Категория:Община Съединение Категория:Читалища в област Пловдив Категория:Основани в България през 1927 година