Замъкът на Банкете () се намира в градчето Банкете в Регион Пиемонт, Северна Италия.
История Първоначалната постройка е издигната в края на XIII век като укрепен дом с квадратна форма, с вход на първия етаж по съображения за сигурност и с малко на брой тесни прозорци. Няколко десетилетия по-късно сградата е разширена и превърната в баронски замък. Добавянето на кула от едната страна на укрепения дом осигурява допълнителна защита. През XV и XVI век комплексът е обграден със стена и допълнен с малки постройки.
Замъкът е разрушаван многократно през различни епохи от преминаващи банди, както и от испански и френски войски. В средата на XIX век от него са запазени само външните зъбери.
В края на XIX век Емилио Пинкия – граф на Банкете, юрист и многомандатен либерален депутат от избирателния район на Ивреа – решава да създаде резиденция, подходяща както за представителни функции, така и за обитаване от няколко семейства. Той възлага реконструкцията на Отавио Джермано, сътрудник на архитекта Алфредо д'Андраде. Върху съществуващите руини е изградена неоготическа вила – компактен двуетажен корпус със зъбери, квадратна ъглова кула и теракотени декорации около прозорците. Сградата е обградена от голям парк, спускащ се към река Дора Балтеа.
От XVIII век до средата на XX век замъкът е собственост на рода Пинкия, след което преминава към графиня Мария Меркурина Арборио ди Гатинара. В началото на 2013 г. собствеността е придобита от Floramo Corporation srl – компания, специализирана в химически, индустриални и продуктов анализ, принадлежаща на семейство Куаля. През 2014 г. замъкът отваря врати за посещения и за провеждане на събития, включително сватби и прояви от Карнавала на Банкете.
Призракът на замъка Според местна легенда в средата на XV век в замъка живеела девойката Алексина заедно с родителите си. Тя била сгодена за богат, млад и силно ревнив мъж. Един ден в замъка пристигнал рицар, пътувал много по света, който с разказите си очаровал семейството. Годеникът на Алексина започнал да ревнува и една нощ, след като всички заспали, се промъкнал в стаята на рицаря и го пробол в сърцето с кама. Престъплението било разкрито на следващата сутрин. Разстроена и осъзнавайки, че е станала причина за трагедията, Алексина се оттеглила в манастир.
Според преданието духът на убития рицар все още обитава замъка. Най-често се появява в библиотеката на новата сграда, където свидетели твърдят, че са виждали висок, строен млад мъж, облечен в дълга нощница, изцапана с кръв на гърдите. Той преминава през отворени врати и се движи по стълбите, преминавайки от стая в стая. Предпочитанието му към библиотеката подсказва, че именно там се е намирала стаята, в която е бил убит.
Галерия
Източници Историята на замъка на Официалната му страница Информация за замъка, на уеб страница Castelli aperti.it Легендата за замъка
Външни препратки Официална уеб страница
Банкете Категория:Музеи в Италия Категория:Пиемонт