Испанската гражданска война () е значителен военен конфликт между Втората испанска република (републиканците и Народният фронт) и опозиционната Бунтовническа фракция, начело с Франсиско Франко, в резултат на което е ликвидирана Испанската република. Конфликтът трае от 17 юли 1936 г. до 1 април 1939 г.

Войната започва след pronunciamiento (декларация на опозицията) от страна на група десни генерали под ръководството на Хосе Санхурхо срещу правителството на Втората испанска република, която е под ръководството на президента Мануел Асаня. Бунтовническият преврат е подкрепен от редица про-Франко групи – монархисти, фашисти, фалангисти, карлисти и алфонисти.Payne (1993). pp. 200 – 203.

След само частично успелия преврат, Испания остава военно и политически разделена. Казармите във важни градове като Мадрид, Барселона, Валенсия, Билбао и Малага не се присъединяват към бунта, както и испанско Мароко, Памплона, Бургос, Валядолид, Кадис, Кордоба и Севиля. Оттогава нататък, Франсиско Франко започва продължителна война с правителството, докато лоялистки поддръжници на лявото републиканско правителство се борят с въстаническите сили за контрол над страната. Генералите получават подкрепата на Нацистка Германия, Кралство Италия, както и на съседна Португалия, докато Съветският съюз и Мексико, а в началото на войната и Франция дават подкрепата си на републиканското правителство.

Жестоки убийства съпътстват завладените от националистите територии.Beevor (2006). p. 88. Подобни жестокости следват и в територии, завладени от републиканците.Beevor (2006). pp. 260 – 271. Гражданската война се води със страст и силно политическо разединение. Десетки хиляди цивилни от двете страни са убивани само заради техните политически или религиозни възгледи, а след края на войната през 1939 г. тези, които са свързани с републиканците, са преследвани от победоносните националисти.

Войната завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.

Предистория До началото на 20 век кралство Испания е в дълбок упадък и криза. Страната влиза в 20 век като изостанала полуфеодална държава със силно изострено междуетническо, междукласово и идеологическо противоречие и вражда. По-голямата част от населението живее под прага на бедността, земеделските производители страдат от липсата на земя и потисничеството на земевладелците, а работниците – от неуредените трудови отношения. Етническите малцинства (баски, каталунци, галисийци), които представляват повече от една четвърт от испанското население, се противопоставят на централизираната вътрешна политика в Мадрид и искат автономия.

В специална позиция в държавата е армията, която е като държава в държавата. Въпреки това, крайният консерватизъм на ръководството ѝ пречи на нейното развитие: испанските войски са обучени по остарели стандарти и воюват с остарели оръжия. С големи облаги и привилегии се ползва в страната и Римокатолическата църква.

Крал Алфонсо XIII и неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи. Всеки опит за протест срещу режима е смазван брутално от армията и Гражданската гвардия (военизирана полиция).

През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и установява военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез насърчаване на местните предприемачи той постига редица социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на 28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.

Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори, в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII емигрира, но формално не се отказва от трона. Испания е провъзгласена за република.

Първият президент на републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият министър-председател Мануел Асаня.

Републиката обявява равенство пред закона, премахва всички видове аристократични титли и звания, дава на гражданите необичайно широк кръг от права и свободи (работа, образование, социално подпомагане, политическо участие и т.н.). Испания се превръща в парламентарна република.

Новото правителство встъпва в решително настъпление срещу бившия елит – духовенство, земевладелци и офицери. В частност, отчуждена е земята в излишък (повече от 200 хектара), значително са съкратени въоръжените сили, църквата е отделена от държавата, като ѝ е забранено да участва в образованието и да провежда служба в армията, ликвидиран е договорът с Ватикан, забранен е Орденът на йезуитите, легализирани са разводът и гражданският брак.Шубин А. В. Великая испанская революция. – М.:URSS, Книжный дом „Либроком“, 2011. – С. 8 – 10, 31 – 36.

Неуверената политика на временното правителство въвлича Испания в редица остри политически кризи: от 1931 до 1936 г. републиката преживява повече от 20 правителствени кризи. През август 1932 г. има неуспешен опит на военен преврат, а през октомври 1934 г. – работническо въстание в провинция Астурия, което също завършва с неуспех. Расте влиянието на радикално настроените политически сили – комунисти, анархисти и фашисти. В 1933 г. е образувана ултрадясна партия – Испанска фаланга.Л. Вышельский. Мадрид, 1936 – 1937 М.:АСТ, 2003 стр. 15 – 20

На 16 февруари 1936 година изборите с минимална преднина печели Народният фронт. Председател на правителството отново става Мануел Асаня. Министър-председател става Сантяго Касарес Кирога. Те ускоряват аграрната реформа. Повсеместно са организирани стачки.Шубин А. В. Великая испанская революция. – М.:URSS, Книжный дом Либроком, 2011. – С. 80 – 81. През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт (социалисти, републиканци, каталонци и баски) и дясната опозиция (националисти и монархисти) се засилва значително. Убийството на водача на парламентарната опозиция, монархиста с про-фашистки възгледи Хосе Калво Сотело на 13 юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж.

Военен преврат

Малко след победата на Народния фронт на изборите през 1936 г., различни групи офицери, действащи и пенсионирани се събират, за да обсъждат перспективата за преврат. Едва в края на април, генерал Емилио Мола изпъква като лидер на национална заговорна мрежа.Ruiz, Julius. The'red Terror'and the Spanish Civil War. Cambridge University Press, 2014, pp. 36–37 Републиканското правителство предприема действия за отстраняване на заподозрени генерали от влиятелни постове. Франко е уволнен като началник-щаб и е прехвърлен на командване на Канарските острови. Мануел Годед е отстранен като генерален инспектор и е назначен за генерал на Балеарските острови. Емилио Мола е преместен от ръководител на армията в Африка до военен командир на Памплона в Навара. Това обаче позволява на Мола да ръководи бунта на континента. Генерал Хосе Санхурио става фигурант на операцията и спомага за постигането на споразумение с карлистите. Мола е главен плановик и втори в командването. Хосе Антонио Примо де Ривера е хвърлен в затвора в средата на март, за да ограничи фалангата. Действията на правителството обаче не са толкова задълбочени, колкото биха могли да бъдат, и предупрежденията на директора по сигурността и други фигури не са приети.

Бунтът е лишен от каквато и да е конкретна идеология. Основната цел е да се сложи край на анархистичните безредици. Планът на Мола за новия режим е предвиден като „републиканска диктатура“, моделирана по Португалия на Антонио Салазар и като полу-плуралистичен авторитарен режим, а не като тоталитарна фашистка диктатура. Първоначалното правителство да бъде изцяло военна "Директория", която ще създаде "силна и дисциплинирана държава". Генерал Санхурио да бъде ръководител на този нов режим, тъй като е широко харесван и уважаван в армията, въпреки че позицията му до голяма степен е символична поради липсата на политически талант. Конституцията от 1931 г. да бъде замръзена, заменена от нов „учредителен парламент“, който да бъде избран от нов политически прочистен електорат, който ще гласува по въпроса за републиката срещу монархията. Някои либерални елементи ще останат, като отделянето на църквата от държавата, както и свободата на религията. Аграрните въпроси да бъдат решавани от регионалните комисари на базата на дребни стопанства, но колективното отглеждане да бъде разрешено при някои обстоятелства. Законодателството преди февруари 1936 г. да бъде спазено. Ще бъде необходимо насилие, за да се унищожи опозицията срещу преврата, въпреки че изглежда Мола не е предвидил масовите зверства и репресиите, които в крайна сметка ще се проявят по време на гражданската война. От особена важност за Мола е да се гарантира, че въстанието в основата си е дело на армията, което няма да бъде обект на специални интереси и че превратът ще превърне въоръжените сили в основата на новата държава. Въпреки това, отделянето на църквата от държавата е забравено, след като конфликтът придобива измерението на религиозна война и военните власти все повече се подчиняват на Църквата и на изразяването на католическите чувства. Програмата на Мола обаче е неясна и само груба скица и има разногласия между превратаджиите относно тяхната визия за Испания.

На 12 юни министър-председателят Касарес Кирога се среща с генерал Хуан Ягуе, който лъжливо убеждава Касарес в своята лоялност към републиката. Мола започва сериозно планиране през пролетта. Франко е ключов играч заради престижа си като бивш директор на военната академия и като човек, който потушава стачката на астурийските миньори от 1934 г. Той е уважаван в армията на Африка, най-здравите части на армията. С помощта на британските разузнавателни агенти Сесил Беб и Хю Полард, бунтовниците наемат самолет Dragon Rapide (платен с помощта на Хуан Марч, най-богатият човек в Испания по това време)Casanova, Julián. The Spanish republic and civil war. Cambridge University Press, 2010, p. 141, за да докарат Франко от Канарските острови до Испанско Мароко.Alpert, Michael BBC History Magazine April 2002 Самолетът излита за Канарските острови на 11 юли, а Франко пристига в Мароко на 19 юли. Според Стенли Пейн на Франко е предложена тази позиция, тъй като планирането на Мола за преврата става все по-сложно и не изглежда, че ще бъде толкова бързо, колкото се надява, вместо това вероятно ще се превърне в миниатюрна гражданска война, която ще продължи няколко седмици. По този начин Мола заключава, че войските в Испания са недостатъчни за задачата и че ще бъде необходимо да се използват елитни части от Северна Африка, нещо, което Франко винаги е вярвал, че ще е необходимо.

На 12 юли 1936 г. фалангистите в Мадрид убиват полицейския служител лейтенант Хосе Кастийо от Guardia de Asalto (щурмова гвардия). Кастийо е член на социалистическата партия. Кастийо е ръководил щурмова гвардия, която яростно потушава бунтовете след погребението на лейтенанта от Guardia Civil Анастасио де лос Рейес. (Рейес е застрелян от анархисти по време на военния парад на 14 април в чест на петте години на Републиката.)

Капитан от щурмова гвардия Фернандо Кондес е близък личен приятел на Кастийо. На следващия ден, след като получава одобрението на министъра на вътрешните работи за незаконно арестуване на определени членове на парламента, той ръководи отряда си да арестува Хосе Мария Гил-Роблес и Киньонес, основател на CEDA, като отмъщение за убийството на Кастийо.