Грамотата на крал Стефан Душан за охридската църква „Света Богородица Перивлепта“ () е дарствена грамота, издадена от сръбския крал Стефан Душан около 1342 – 1345 г., с която кралят потвърждава владенията на охридската църква „Света Богородица Перивлепта“, направени от неговите предшественици – византийските императори, и намиращи се главно около Охридското езеро, освобождава я от всякакви държавни данъци и я поставя под пряката отговорност на съпругата си Елена и на епископ Григорий Деволски. Издаването на грамотата е мотивирано, от една страна, от личната признателност на Стефан Душан към Света Богородица заради оздравяването му след тежко боледуване, а от друга, и от желанието му да се представи за достоен наследник на византийските василевси, изтъквайки значимостта на завладените от него византийски градове.
Характеристики Грамотата е запазена в оригинал, който се съхранява в архива на Хилендарския манастир. Изписана е с черно мастило върху неправилен пергаментен лист с размер 584 – 610 mm x 150 – 160 mm. Писмото е ситен канцеларски бързопис, заемащ 51 реда. Следва го подписът на краля, изписан с червено мастило на два реда. С червено мастило са изписани инвокационният кръст и инициалът в началото на документа, както и първите букви на някои слова в текста.
Грамотата е била снабдена с кралски печат, който не е запазен – останали са единствено дупките в долната част на пергамента, през които е преминавала връвта, на която е бил прикрепен печатът.
Грамотата няма дата. Според различни мнения тя е съставена между 1342 и 1345 г.
Текст на грамотата Превод на български език
Бележки
Източници
Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:История на Охрид Категория:Хилендарски архив Категория:Стефан Душан Категория:Основани в Европа през 1340-те Категория:Средновековни сръбски текстове