Ямато (, ) са серия линейни кораби на Императорския флот на Япония от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени 2 кораба: „Ямато“ (, ) и „Мусаши“ (, ), а заложеният корпус на третия кораб от серията е преправен на самолетоносача „Шинано“. Най-големите линкори в историята на корабостроенето.

Проектиране

Числеността на линейните флоти на САЩ, Великобритания и Япония е фиксирана на нивото 15:15:9 единици съответно от Вашингтонския договор от 1922 г., което лишава японския флот от перспективите да постигне числено превъзходство над флотите на вероятните противници; изход от това положение японските адмирали виждат в организирането на качествено превъзходство на своите кораби. Първите проекти за нови линкори са изпълнени в инициативен ред в края на 1920-те години от контраадмирал Хирага и капитан I ранг Фуджимото. Всички представени проекти превишават договорената водоизместимост, имат мощно брониране, а калибърът на артилерията се колебае от 410 до 510 ммВ рамките на програмата 8х8 са разработени: 410-мм оръдия (поставени на линкорите от типа „Нагато“ и в кулите и на бреговите батареи на островите Цушима), 460-мм оръдия (впоследствие приети като база за разработката на оръдията на „Ямато“, които получават само незначителни усъвършенствания в сравнение с прототипа). В рамките на последващите изследвания е разработено 483-мм оръдие (опитния образец се взривява по време на полигонни изпитания с много жертви, с което дискредитира артсистемата пред корабостроителите). 510-мм оръдие, както впрочем и боеприпасите за него, щеше да се наложи да бъдат разработвани от нулата.

През 1934 г. японското ръководство приема секретното решение да се откаже от спазването на договорните ограничения ( дълги т) и да започне разработването на проект, който чувствително превъзхожда чуждестранните. Счита се, че САЩ няма да строят линейни кораби, неспособни да преминават през Панамския канал, следователно тяхната водоизместимост ще бъде ограничена, според оценката на японските специалисти до т (фактически както показва строителството на линкорите от типа „Монтана“, които не преминават тогавашните параметри на канала, тази оценка се оказва занижена). Към създаването на проекта пристъпват през есента на 1934 г., и към началото на 1936 г. са представени 24 варианта за линкора. Водоизместимостта им се колебае от до т, енергетичната установка се предполага да бъде смесена дизел-паротурбинна, а въоръжението на болшинството от вариантите се предполага да бъде във вид на осем-девет 460-мм оръдия, като кулите на главния калибър са разположени, като правило, на носа, по примера на британските линкори от типа „Нелсън“. В крайна сметка на 20 юли 1936 г. за основа е приет вариантът A140-F5, разработен под ръководството на контраадмирал Фукуда.

Окончателният вариант е утвърден през март 1937 г. и предвижда замяната на смесената установка с чисто паротурбинна. Това е свързано с показалите своята ненадеждност дизелови установки японско производство и трудностите при демонтажа на толкова масивни агрегати.

Японските адмирали, считащи линкорите за главната ударна сила на флота, предполагат, че корабите от този тип, бидейки построени в достатъчно количество, ще осигурят на Императорския флот решаващо преимущество в предполагаемото генерално сражение с Тихоокеанския флот на САЩ. Само авторитетният адмирал Исороку Ямамото се придържа към мнението за решаващата роля на самолетоносачите и незначителния потенциал на линкорите. Тези кораби напомнят калиграфските религиозни свитъци, които старците окачват в своите къщи. Те не са доказали своята ценност. Това е само въпрос на вяра, а не на реалност… линкорите ще бъдат полезни на Япония в бъдещата война толкова, колкото и самурайският меч.

Строителство „Ямато“Наречен е в чест на провинцията Ямато в юга на остров Хоншу, която понастоящем съответства на префектура Нара. Думата се употребява също и като поетично име на Япония. Виж: е заложен н 4 ноември 1937 г. в корабостроителницата на ВМС в Куре. Неговия „систършип“ „Мусаши“Наречен в чест на провинцията Мусаши в източната част на остров Хоншу; понастоящем ѝ съответстват части от префектурите Канагава и Сайтама. Виж: е заложен на 29 март 1938 г. в корабостроителницата на „Мицубиши“ в Нагасаки. Строителството се води в обстановка на безпрецедентна секретност. Мястото на строеж е закрито от всички страни с навеси от сезалови рогозки; след спускането на корабите на вода те допълнително са прикривани от маскировъчни мрежи. Фотографиите на всички работници са поставени в специални албуми и са сравнявани с всички влизащи и излизащи. Работите са организирани така, че нито един от инженерите да не може да получи всички чертеж и спецификации. С цел дезинформация във всички документи се указва занижен калибър на главните оръдия – 406 мм, а бюджетът на строежа е разпределен по различни проекти, за да не се набива на очи огромната му стойност. Съхраняването на тайната в крайна сметка е обезпечено – в чужбина нямат представа за истинските характеристики на линкорите до самия край на войната.

Разходите и затрудненията, с които се сблъскват японците, по много напомнят историята за построяването на съветските линейни кораби от типа „Советский Союз“. За благополучното завършване на подобни проекти се изискват значителни усилия от икономиката на цялата страна, сравними със съвременните космически програми, като се налага и разрешаването на маса задачи, които не са свързани пряко с корабостроенето. В частност, стига се до модернизирането на металургичните заводи, създаването на нови плаващи кранове, буксири, а за превозването на кулите на главния калибър е построен специален съд водоизместимост 13 800 тона. За осигуряването на последващото строителство на серията японците започват съоръжаването на четири големи дока, но не успяват напълно да завършат работите по тях.

Следващите два линкора от типа „Ямато“ са поръчани според „Четвърта програма за попълнение и замяна на флота от 1939 г.“. На 4 май 1940 г. в корабостроителницата на ВМС в Йокосука е заложен линкорът „Шинано“. Строителството на последния кораб от този тип започва на 7 ноември 1940 г. в Куре под № 111, но собствено название той така и не получава. Предполага се поръчката на още един кораб от такъв тип с номера 797, обаче не се стига до залагането му. На тези линкори е планирано рязко да се усили зенитната артилерия за сметка на поставянето на двадесет 100-мм оръдия в двуоръдейни кули вместо средните кули за 155-мм оръдия. Бронирането им, напротив, е решено малко да се отслаби по сравнение с „Ямато“.

Построяването на „Шинано“ е спряно през лятото на 1942 г. при 50% готовност. Японският флот, който търпи поражение при Мидуей, много повече се нуждае от самолетоносачи, и линкорът е решено да се преоборудва в кораб от този клас. Строителството на линкор № 111 е прекратено през март 1942 г. при 30% готовност, неговият корпус е разкомплектован за метал.

„Петата програма за 1942 г.“ планира строителството на още два линкора, с номера 798 и 799, които се явяват усъвършенстван по сравнение с „Ямато“ тип. Тяхната стандартна водоизместимост трябва да състави т, бронирането на борда да е до 460 мм, а артилерията му да се състои от шест 510-ммМаса на оръдието 227 тона, маса на 510-мм бронебоен снаряд – 2000 кг оръдия в двуоръдейни кулиПак там, стр. 20.. Тези линкори не са поръчвани.

Конструкция

Корпус и архитектура

Както и всички японски кораби, „Ямато“ има вълнообразен, ако се гледа в профил, корпус. Японските инженери залагат в проекта: максимална височина на борда при форщевена – за осигуряване на добра мореходност, при мидъла – височина, необходима за действията на артилерията и минимална височина при кърмата – за икономия на тегло от корпуса. Такава форма е продиктувана от стремежа максимално да се повишат мореходните и скоростните качества при минимално тегло на корпусните конструкции. Гледан отгоре линкорът представлява крушовиден основен корпус с тесен и дълъг нос. Това осигурява добри мореходни качества, но прави носовата конструкция уязвима за торпеда. Едно от изискванията към проектантите е осигуряването на минимално възможното газене, поради което мидълът на кораба става почти правоъгълен. Въпреки всичко ходовите качества на „Ямато“ се оказват доста добри. Направени са цял комплекс от хидродинамични изследвания, които позволяват достигането на значителни подобрения, в частност чрез поставянето на носов бълб.

Корпусът е сглобен чрез нитоване, използването на заваряване е минимално и не надвишава 6%. Като основен строителен материал се използва стоманата DS (ducol steel)Такава стомана също така е основен материал при строителството на британските линкори. с увеличена якост. Характерната черта на новите линкори става палубата с минимум оборудване, което е направено за защита от дулните газове на оръдията на главния калибър. Командните постове са разположени основно в кулоподобната надстройка, извисяваща се над горната палуба на 28 метра. Макар там да се намират крайно важни постове, надстройката е практически небронирана, с изключение неголямата бойна рубка.

Енергетична установка Енергетичната установка включва в себе си 4 турбозъбчати агрегата и 12 котела, всичките марка „Кампон“. Всеки котел и турбина са поставени в отделен отсек. Според оценката на американските специалисти, силовата установка е технически стара и има прекалено големи габарити. Впрочем подобна оценка е естествена за специалистите на САЩ, които рано и успешно прехвърлят своите кораби към котли с относително високи параметри на парата и добри габаритни и теглови характеристики. Критика от страна на британците предизвикват лошите инжектори и неудовлетворителната циркулация на вода и пара в котлите. Въпреки всичко японците не се оплакват от машините на своите линкори. Характеристиките на котлите съответстват на консервативните британски стандарти: всеки котел изработва пара с налягане 25 кг/см² и температура 325 °C за 12 500 к.с. Мощността на установката съставлява 150 000 к.с. Скоростта на изпитанията съставя 27,7 възела при водоизместимост от 69 500 дълги т и мощност 158 000 к.с. Според измерванията за разхода на гориво, проектната далечина на плаване – 7200 мили на ход 16 възла е възможно да се увеличи до 10 500 мили  – почти 1,5 пъти. Четирите гребни винта с диаметър 6 м са трилопастни.

Силовата установка е разчетена за форсиране, при което мощността достига к.с., а скоростта до 27,7 възела. Икономичния ход се осигурява мощност к.с. Характерна за линкорите черта е строгото ограничение в използването на електроенергия – навсякъде, където само е възможно, се използват парни машини. Така при загуба на източниците на пара корабът е обречен.В противен случай „Мусаши“ може би можеше да бъде спасен. Пак там, стр. 34.

Брониране Формално имайки най-дебелата сред линкорите броня, фактически „Ямато“ не е най-защитен. Японската металургия от 1930-те години изостава от западната, а влошаването на англо-японските отношения прави невъзможен достъпа до най-новите технологии. Новата японска броня тип VH (Vickers Hardened) е разработена на базата на британската VC (Vickers Cemented), произвеждана в Япония по лиценз от 1910 г. Според мнението на американските специалисти, изследващи тази броня след войната, нейната защитна ефективност се оценява с коефициент 0,86 по отношение към американската броня клас „A“. На особено висококачествената британска броня CA японският образец отстъпва почти с една трета, т.е. за еквивалент на 410 мм VH е достатъчно 300 мм CA, но критиката към качествата на японската броня все пак следва да се остави на съвестта на следвоенните аналитици.