Законът за защита на македонската национална чест е специален наказателен закон, приет от правителството на Социалистическа република Македония на второто му заседание между 28 и 30 декември 1944 година. С него президиумът на Антифашисткото събрание за национално освобождение на Македония (АСНОМ) създава извънреден съд за прилагането на този закон, който влиза в сила през 1945 г. Това решение е взето на втората сесия на това събрание на 28–31 декември 1944 г.

Трибуналът е трябвало да съди „сътрудниците на окупаторите, които са предали македонското национално име и македонската национална чест“, като част от опит за разграничаване на новата македонска идентичност от тази в съседна България, а в исторически план от българската общност в Османската империя, от която и двата народа са били част.To make sure that not only those sympathizers of the Bulgarian orientation who had committed war crimes could be held responsible, the new crime of "violation of the Macedonian national honour" was introduced and a special court set up. According to a Macedonian historian: "this court... put on trial those violations of national honour which cannot be qualified as treason, or as support of the occupier in his war crimes." For more see: Stefan Troebst, Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001; ausgewählte Aufsätze; (2007) Oldenbourg, p. 255, . Въпреки че някои изследователи допускат, че законът остава в сила до 1991 г. и обявяването на независимостта на днешна Северна Македония от бивша Югославия, е по-вероятно той да действа до 1948 година.

История

Предназначение Целта на закона е била да разграничи новата македонска нация от България, тъй като разграничаването от българите се е разглеждало като потвърждение, че македонците са отделна етническа общност. В Югославска Македония е било забранено на местните жители да провъзгласяват българска идентичност, а използването на книжовния български език също е било забранено.In the interwar period, Serbian was imposed as the official Macedonian language and the use of Bulgarian was forbidden. The Macedonian partisans established a commission to create an “official” Macedonian literary language (1945), which became the Macedonian Slavs' legal “first” language, with Serbo-Croatian a recognized “second” and Bulgarian proscribed. For more see: D. Hupchick, The Balkans: From Constantinople to Communism, (2002) Springer, p. 430, . Само мигранти от т. нар. Западни покрайнини са имали право да се обявяват за българи, но поради традиционната българофобия в Сърбия и Югославия и там много от тях избират да се обявяват за югославяни.Георги Фотев, Другият етнос (1994) Акад. изд-во "Марин Дринов", БАН, София, , стр. 130.

Прилагане и функция На 03 януари 1944 г. официалният комунистически вестник Нова Македония публикува новоприетия Закон за съдене на престъпления срещу македонската национална чест. Законът предвижда редица санкции: лишаване от граждански права, лишаване от свобода с принудителен труд, конфискация на имущество, а в случаите, когато се е смятало, че обвиняемият може да бъде осъден на смърт, било предвидено те да бъдат предадени на „компетентен съд“.Стефан Карастоянов, Балканите - политикогеографски анализи (2002) География и геополитика, Унив. изд. "Св. Кл. Охридски", , стр. 124. Този закон не само е прецедент в Европейската правна история, като подобно законодателство не е било приемано дори в подлаганата на насилствени германизация и италианизация през войната Народна република Словения, но и по него не са преследвани сърбоманите в Народна република Македония, част от които участват във и подкрепят противокомунистическото Четническо движение, докато дори и в окупираната от Италия и Албания Западна Македония са били преследвани "сътрудници на българските окупатори".

Въздействие