Имперският викарий (на немски: Reichsvikar, на италиански: Vicario imperiale) е позиция, свързана със Свещената Римска империя. Носителите ѝ имат различни правомощия и юрисдикции в зависимост от историческите периоди и различните региони, които са част от империята.
Викарии курфюрсти с функция на регенти на императора в период на интерегнум Най-важните имперски викарии са онези, комуто императорската власт е поверена в периоди на интерегнум, когато престолът е вакантен или когато императорът е незаконен или е твърде млад. Става въпрос за двама души. Със Златната була от 1356 г. е обявено официално, че курфюрстите на Курпфалц и Саксония са онези, които си разделят германската територия на империята. Първият контролира териториите на закона на Франкония (Франкония, Швабия, Рейн, Южна Германия), а вторият – тези на Саксония (Саксония, Вестфалия, Северна Германия, Хановер). Границите между двете области са обект на спорове до 1750 г. Бохемия и Австрия не признават властта на нито един имперски викарий, докато в Италия тази титла се носи от Савойския херцог. François Velde, The Holy Roman Empire - Qualifications, heraldica.org
През 1623 г. Курфюрстът на Пфалц трябва да отстъпи длъжността си на избирател и имперски викарий на Принца на Бавария, а през 1648 г. е създадена нова длъжност на избирател за него. По-късно избирателите на Бавария и Пфалц, които са част от два клона на Дом Вителсбах, оспорват длъжността „викарий“. По време на интерегнума през 1659 г. и двамата твърдят, че са викарии, но Саксонският викарий и другите главни власти на империята признават Принца на Бавария за викарий. През 1724 г. двата клона Вителсбахи постигат споразумение двамата принцове да поемат длъжността заедно, но това споразумение е отхвърлено от Императорския сейм. Новото междурегионално споразумение от 1745 г. предвижда двамата принцове да се редуват и е прието както от императора, след изборите, така и от Райхстага, който го ратифицира през 1752 г. Споразумението губи стойността си с изчезването на Баварския клон през 1777 г.
Правомощията, упражнявани от имперските викарии, са свързани с условията на capitulatio на починалия император. Те се занимават с легитимации, овластявания, привилегии, благороднически назначения; на тях е поверена съдебната власт на императора, те събират данъци и връчват феоди. Тяхната работа е ратифицирана от новия император, който е избран, въпреки че има случаи, в които Сеймът отхвърля някои от техните разпоредби. Викариатът приключва, след като новият император полага клетва да спазва ангажиментите, поети в неговата capitulatio.
Обикновено викариите секат Vikariatsmünzen (букв. от немски „Монети на викариата“) – монети, отбелязващи престоя им като имперски викарии.
Списък на имперските викарии: 1437–1792 г. Начало на интерергнума Край на интерегнума Продължителност Херцог на Саксония Курпфалц 9 декември 1437 г.смърт на Сигизмунд 18 март 1438 г.избиране на Албрехт II 3 месеца и 9 дни Фридрих II Саксонски Лудвиг IV от Пфалц 27 октомври 1439 г.смърт на Алберт II 2 февруари 1440 г.избиране на Фридрих III 3 месеца и 6 дни 12 януари 1519 г.смърт на Максимилиан I 17 юни 1519 г.избиране на Карл V 5 месеца и 5 дни Фридрих III Саксонски Лудвиг V от Пфалц 20 януари 1612 г. смърт на Рудолф II 13 юни 1612 г.избиране на Матиас 4 месеца и 24 дни Йоан Георг I Саксонски Фридрих V от Пфалц 20 март 1619гсмърт на Матиас 28 август 1619гизбиране на Фердинанд II 5 месеца и 8 дни 2 април 1657 г.смърт на Фердинанд III 18 юли 1658 г.избиране на Леополд I 15 месеца и 16 дни Йоан Георги II Саксонски Фердинанд Мария от Бавария 17 април 1711 г.смърт на Йосиф I 12 октомври 1711избиране на Карл VI 5 месеца и 25 дни Фридрих Август I Саксонски(Август II Полски) Йохан Вилхем от Пфалц 20 октомври 1740 г.смърт на Карл VI 14 януари 1742 г. избиране на Карл VII 14 месеца и 25 дни Фридрих Август II Саксонски(Август III Полски) Карл Албрехт Баварски 20 януари 1745 г.смърт на Карл VII 13 септември 1745 г. избиране на Франц I. 7 месеца и 24 дни Максимилиан III Баварски 20 февруари 1790 г.смърт на Йозеф II 30 септември 1790 г.избиране на Леополд II 7 месеца и 10 дни Фридрих Август III Саксонски Карл Теодор Баварски 1 март 1792 г.смърт на Леополд II 5 юли 1792 г.избиране на Франц II 4 месеца и 4 дни
Местни имперски викарии
Титлата на имперски викарий е поверена и на онези лица, които представляват императора през Средновековието, докато той царува, и управляват територия далеч от императорския двор в много ограничена местна област в сравнение с големите области, контролирани от избирателите на викария. До 13 век императорът изпраща доверени служители да управляват от негово име в тези далечни територии, които са назначени за имперски викарии – позиция, която може да бъде отменена.Vicario imperiale - Dizionario di Storia (2011), treccani.it
След периода на Хоенщауфен в Швабия, през следващия век официалната титла на имперски викарий е дадена от управляващия император на особено могъщи и лоялни нему италиански сеньори (господари), които го пожелават и се ангажират да поддържат реда и подчинението на местно население към суверена. Сред най-изявените италиански сеньори, получили позицията, са Адорно, Висконти, Скалиджери, Бонаколси и Гондзага.Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973. Те виждат своята хегемония над територията легитимирана благодарение на тази длъжност, подобно на случилото се в териториите, контролирани от Апостолския викарий. През 1624 г. е създадена Службата на генералния или пълномощен комисар за имперска Италия, която на практика поема първоначалните функции на имперския викариат, който е титулярен викариат от Карл IV.Florian Runschke, Das Generalkommissariat in Italien von 1624-1632. Auftrag, Arbeit und Akzeptanz der ersten beiden Amtsinhaber, in Quellen und Forschungen aus italienischen Archiven und Bibliotheken, vol. 99, 2019, pag. 214 (online).
Бележки
Категория:Свещена Римска империя