Това е списък на ректорите на Софийския университет от създаването на Висшия педагогически курс на 1 октомври 1888 г. до днес.Списък на ректорите До Деветосептемврийския преврат и края на Втората световна война, ректорите се избират за академичната година, започваща на 1 октомври. № Портрет Име (Роден-Починал) Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Бележки Друго Ректори на Софийския университет 1 Александър Теодоров-Балан(1859 – 1959) 1888 1889 Първият ректор на Алма матер на българското висше образование – висш педагогически курс. Филолог. 2 Димитър Агура(1849 – 1911) 1889 1890 Вторият ректор сред първите преподаватели във висшия педагогически курс. Историк. 3 Емануил Иванов(1857 – 1925) 1890 1891 Третият ректор и първи сред учените по точни науки. Математик. 4 Иван Георгов(1862 – 1936) 1891 1892 Първият председател на Македонския научен институт. Философ. 2 Димитър Агура(1849 – 1911) 1892 1893 Във висшия педагогически курс се открива първият факултет – юридическия.Академична история За втори път и за първи път преизбран ректор. 3 Емануил Иванов(1857 – 1925) 1893 1894 Първият ректор сред учените по точни науки. За втори път. 2 Димитър Агура(1849 – 1911) 1894 1895 Висшият педагогически курс е преобразуван със закон във висше училище, първо в България. То се разделя на три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически.Академична история За трети път преизбран ректор. 5 Марин Бъчеваров(1859 – 1926) 1895 1896 Основоположник на метеорологията в България. Астроном. 1 Александър Теодоров-Балан(1859 – 1959) 1896 1897 Първи ректор и на висшето училище. За втори път. 6 Георги Златарски(1854 – 1909) 1897 1898 Основоположник на геологията в България. Геолог. 4 Иван Георгов(1862 – 1936) 1898 1899 Първият ректор – философ. За втори път. 7 Никола Добрев(1861 – 1925) 1899 1900 Първият ректор – химик. 8 Любомир Милетич(1863 – 1937) 1900 1901 Първият ректор на XX век. Филолог. 6 Георги Златарски(1854 – 1909) 1901 1902 По време на втория му ректорски мандат, на 9 април 1902 г. е почетен като първи(я) доктор хонорис кауза (на правото) на висшето училище – Екзарх Йосиф I. За втори път ректор. 1 Александър Теодоров-Балан(1859 – 1959) 1902 1903 Първи ректор и на висшето училище. За трети път. 9 Бончо Боев(1859 – 1934) 1903 1904 Първият финансист по занятие – ректор, и като завършил право в Московския университет. По време на мандата му е организирано първото тържествено отбелязване на 15-годишната история на висшето училище (и образование) в България. Първият юрист избран за ректор. Управител на БНБ. 6 Георги Златарски(1854 – 1909) 1904 1905 По време на третия му ректорски мандат, Висшето училище прераства в Университет. Поставя се началото на нов етап в развитието на висшето образование в България на основата на увеличения брой преподавани дисциплини, с разностранен профил, из областите на хуманитарните дисциплини и точните науки. За трети път ректор. 4 Иван Георгов(1862 – 1936) 1905 1906 Първият ректор – философ и първи председател на Македонския научен институт. За трети път. 10 Стефан Киров(1861 – 1948) 1906 1907 Първият юрист по занятие и призвание – ректор на Университета. По време на ректорския му мандат избухва университетска криза (1907). Вторият ректор доживял и преживял Деветосептемврийския преврат, след Александър Теодоров-Балан. 2 Димитър Агура(1849 – 1911) 1907 1908 Първият ректор удостоен с честта да бъде избиран четири пъти и за първи път на Университета. Този му ректорски мандат, заради университетската криза, не е одобрен от министъра на народното просвещение. За четвърти път преизбран ректор. 11 Пенчо Райков(1864 – 1940) 1908 1909 Автор на първата българска научна публикация по химия. Химик. 12 Михаил Поповилиев(1873 – 1928) 1909 1910 Третият ректор – юрист. Специалист по международно право. 13 Беньо Цонев(1863 – 1926) 1910 1911 Основоположник на българистиката и първи съставител на опис на ръкописите в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Първият историк на българския език. 14 Степан Юринич(1855 – 1947) 1911 1912 Първият зоолог – ректор. Първият и единствен чуждестранен учен избиран за ректор. 10 Стефан Киров(1861 – 1948) 1912 1913 Първият юрист преизбиран за ректор на Университета. За втори път. 15 Васил Златарски(1866 – 1935) 1913 1914 Основоположник на българската медиевистика. По-малък брат на Георги Златарски – на три пъти предходно избиран за ректор. 16 Георги Бончев(1866 – 1955) 1914 1915 Вторият ректор – геолог. Третият ректор доживял и преживял Деветосептемврийския преврат. 17 Анастас Иширков(1868 – 1937) 1915 1916 Основоположник на българската географска наука. По време на ректорския му мандат, България влиза в Първата световна война. 4 Иван Георгов(1862 – 1936) 1916 1917 Първият ректор – философ и първи председател на Македонския научен институт. За четвърти път. 18 Георги Шишков(1865 – 1943) 1917 1918 Основател на Зоологическия институт при Софийския университет. Зоолог. 4 Иван Георгов(1862 – 1936) 1918 1919 Първият ректор – философ и единствен избиран петкратно. С последния му ректорски мандат България излиза победена от Първата световна война със Солунското примирие, като в годините от 1918 до 1923 се откриват 4 нови факултета – Медицински, Агрономо-лесовъден, Богословски, Ветеринарно-медицински. 19 Александър Цанков(1879 – 1959) 1919 1920 Първият ректор – юрист, завършил Юридическия факултет на Софийския университет. Първият ректор роден след Освобождението на България. По време на ректорския му мандат е сключен Ньойския договор. Първият ректор с последваща политическа кариера. 20 Методий Попов(1881 – 1954) 1920 1921 Първият биолог – ректор. Специалист по сравнителна анатомия, паразитология и хистология. По време на ректорския му мандат Иван Вазов е отличен със званието доктор хонорис кауза, като „народен поет“ по царски указ. 8 Любомир Милетич(1863 – 1937) 1921 1922 Първият ректор на XX век. За втори път, но първи на Университета. 21 Захари Караогланов(1878 – 1943) 1922 1923 Основоположник на българската аналитична химия. По време на ректорския му мандат е извършен Деветоюнския преврат. 22 Васил Моллов(1875 – 1938) 1923 1924 Първият медик – ректор след откриването на четири нови факултета. Основоположник на книничната микробиология. 15 Васил Златарски(1866 – 1935) 1924 1925 Основоположник на българската медиевистика. За втори път ректор. 23 Стефан Петков(1866 – 1951) 1925 1926 Първият ботаник – ректор след откриването на четири нови факултета. Инициатор за приемането на първия български закон за опазване на околната среда – за защита на родната природа. 24 Владимир Алексиев(1879 – 1948) 1926 1927 Първият фармаколог – ректор след откриването на четири нови факултета. Основоположник на българската фармация. 25 Гаврил Кацаров(1874 – 1958) 1927 1928 Първият ректор – археолог. Основоположник на българската тракология. 18 Георги Шишков(1865 – 1943) 1928 1929 По време на втория му ректорски мандат е издигнат третият доктор хонорис кауза и първия държавен глава доктор на Университета – цар Борис III. На професор Павел Милюков също е присъдено почетното научно звание „доктор по заслуги“ на Университета по случай 40-годишнината на Университета.Universitet-Doctor Honoris Causa За втори път. 26 Стефан Баламезов(1883 – 1960) 1929 1930 Вторият ректор – юрист, завършил Юридическия факултет на Софийския университет. Предходно през 1926/27 академична година е декан на първия факултет на Университета. Специалист по конституционно право. По време на ректорския му мандат е присъдено петото университетско докторско звание за заслуги на Марин Русев. 27 Стоян Киркович(1875 – 1960) 1930 1931 Основоположник на българската пропедевтика на вътрешните болести. Медик. 28 Богдан Филов(1883 – 1945) 1931 1932 Първият ректор осъден на смърт и разстрелян като държавен престъпник. Археолог и политик. 21 Захари Караогланов(1878 – 1943) 1932 1933 Основоположник на българската аналитична химия. За втори път. 29 Любен Диков(1895 – 1973) 1933 1934 Първият българин – член на Академията за германско право. Джорджо дел Векио и Петър Мюленс стават доктор хонорис кауза на Университета. Осъден от Народния съд и репресиран. Първият ректор доживял и живял при Живковската конституция. 22 Васил Моллов(1875 – 1938) 1934 1935 Първият медик – ректор. За втори път. Никълъс Мъри Бътлър става доктор хонорис кауза на Университета. 30 Михаил Арнаудов(1878 – 1978) 1935 1936 Изследовател на българското възраждане. Литературен историк. 31 Георги Манев(1884 – 1965) 1936 1937 Първият физик – ректор. Първият български университетски преподавател по теоретична физика. 32 Георги Генов(1883 – 1967) 1937 1938 Юрист – специализант по международно публично право. Академик на БАН, автор на изследване по политическа и дипломатическа история на Източния въпрос. 33 Александър Станишев(1888 – 1945) 1938 1939 Първият хирург – ректор. В дните 21 – 25 май 1939 г. по време на ректорския му мандат е тържествено отбелязана 50-годишнината на Университета, вече носещ името на Климент Охридски. Академичният съвет присъжда 99 звания „доктор хонорис кауза“.Петдесетгодишният юбилей на университета Осъден на смърт от Народния съд и разстрелян заради политическата си кариера и дейност. 34 Янаки Моллов(1882 – 1948) 1939 1940 Първият (агро)икономист – ректор на Университета. Непосредствено преди ректорския му мандат избухва Втората световна война, хвърляйки сянка върху Университета. 35 Стефан Цанков(1881 – 1965) 1940 1941 Първият богослов – ректор. По време на ректорския му мандат България си връща Южна Добруджа и се присъединява към Тристранния пакт. 36 Стефан Ангелов(1876 – 1964) 1941 1942 Първият декан на Ветеринарно-медицинския факултет. Микробиолог. 37 Димитър Кацаров(1881 – 1960) 1942 1943 Първият педагог и психолог – ректор. Ректор в разгара и прелома на Втората световна война. 38 Любомир Чакалов(1886 – 1963) 1943 1944 Специалист по висш анализ. Математик. 39 Димитър Силяновски(1892 – 1971) 1944 1945 Последният юрист и ректор избиран за академичната година. Деветосептемврийският преврат осуетява ректорството му. 40 Димитър Ораховац(1892 – 1963) 1945 1947 Първият ректор за две последователни академични години. Лекар – физиолог. 41 Георги Наджаков(1897 – 1981) 1947 1951 Автор на първото българско научно откритие. Физик. По време на ректорството му е приета и влиза в сила Димитровската конституция. 42 Владимир Георгиев(1908 – 1986) 1951 1956 Първият ректор – класически филолог. Филолог. 43 Даки Йорданов(1893 – 1978) 1956 1962 Първият ботаник – ректор. Член-основател на Българското ботаническо дружество. Първият ректор избран след Априлския пленум на ЦК на БКП (1956). Последният ректор роден през XIX век. 44 Димитър Косев(1904 – 1996) 1962 1968 Първият ректор доживял и преживял Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1989). Историк. 45 Пантелей Зарев(1911 – 1997) 1968 1972 Литературен критик и специализант по теория на литературата. Философ. 46 Христо Христов(1915 – 1990) 1972 1973 Основоположник на ИЯИЯЕ. Физик. Първият ректор избран след влизането в сила на Живковската конституция. 47 Благовест Сендов(1932 – 2020) 1973 1979 Първият информатик – ректор. Математик и политик. Председател на БАН и председател на Народното събрание. Първият ректор доживял и живял през XXI век. 48 Илчо Димитров(1931 – 2002) 1979 1981 Избран за ректор в контекста на честванията „1300 години България“. Историк. 49 Георги Близнаков(1920 – 2004) 1981 1986 Член на редица чуждестранни академии на науките. Химик и физикохимик. 50 Минчо Семов(1935 – 2006) 1986 1989 Първият политолог – ректор. Юбилеен 50-ти ректор. Философ. По време на ректорстването му, по случай 100-годишнината на Университета, в дните от 3 до 8 октомври 1988 г. са проведени юбилейни тържества. Доктор хонорис кауза на Университета стават Дмитрий Лихачов и Рикардо Пикио и редица други чуждестранни учени и политици. Ректор до 15 ноември 1989 г.Столетието на Алма Матер 51 Никола Попов(1922 – 2015) 1989 1991 Първият ректор след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (1989) и по времето на така наречения преход от тоталитаризъм към демокрация. По време на ректорстването му е приета действа