Напред към подвизи и слава е церемониален марш и стихотворение, композирано от Добри Христов и написано от Пенчо Славейков.
В стихотворението си Славейков е написал желанието си да покаже подемането на Ботевите мотиви като страна на своето творчество. През 1912 година по време на Балканската война става един от най-любимите маршове в България.
Текст Напред! И все напред! Към подвизи и слава! На робство и на гнет последний ден настава! И слънцето изгре – свободни да ни грей! Той, който в бой умре, в смъртта ще оживей!
Напред! И все напред! Да няма пръв и сетен! Сплотени в строен ред към идеал заветен, към който е лице обърнал цял народ - и всякое сърце жаднеящо живот!
Напред! И все напред! Реки от кръв пред нази и трупове без чет, – ний тях щем ги прегази! И на желаний бряг ще минеме отвъд - над петвековний враг ний носим божий съд!
Напред! И все напред! Десница да не слабне! Юнашки е завет – победата ще грабне, когото обичта на подвиг вдъхнови со мечът на смъртта живот да обнови!
Напред! И все напред! Към подвизи и слава! В сърцата най-напред свободата изгрява! В сърцата тя изгре – делата да огрей! Тоз, който в бой умре, той вечно ще живей!
Източници
Към подвизи и слава П. П. Славейков – Марш Напред към подвизи и слава
Категория:Български маршове