Сградата на Ректората на Софийския университет е тържествено осветена на 16 декември 1934 година, а основният ѝ камък е положен тържествено на 30 юни 1924 г. След откриването зданието приютява Ректората с деканатите и Юридическия и Историко-филологическия факултет. 80 години от тържественото освещаване на сградата на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Разширението на сградата на Ректората на университета с южното крило в източна посока завършва през 1952 г. Външният вид на университетския комплекс през XXI век се формира след завършването на северното му крило през периода 1972 – 1985 г. При завършването му със северното крило е префасадиран и централният корпус на Ректората. Сградата на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е строена на три етапа в продължение на половин век – 1924/34; 1941/52 и 1972/85 г. Софийският университет на интернет портала за София
До 1934 г. Ректоратът на университета се помещавал в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация. Съответно Историко-филологическият факултет се помещавал в сградата все още известна като „факултета“ на ул. "Московска" № 11-13 в София, а Юридическият факултет в другата сграда в близост, и под тази на „факултета“ – на ул. "Будапеща" № 1. Първата университетска сграда
През януари 1904 г. Висшето училище в София е преименовано на Български университет „Братя Евлогий и Христо Георгиеви от Карлово”, а година по-късно е с настоящето наименование „Св. Климент Охридски”. Братята общественици и търговци Евлогий Георгиев и Христо Георгиев даряват място от 10 200 кв.м. и 6 800 000 златни лева за изграждане на сградата и за издръжката на висше училище в София през 1896 г., поради и което Университетът носи първо техните имена. Сградата на Ректората на университета е отпочната най-вече благодарение усилията на Иван Евстатиев Гешов, близък родственик на двамата велики дарители на университета. 130 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“Енциклопедия Дарителството През 1906 г. е проведен международен конкурс за сграда на Университета, спечелен от френския архитект Жан Бреасон. Проектът на френския архитект обаче бил много амбициозен и предвиждал издигането на 10 сгради на мястото на Ректората, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Докторската градина. След Първата световна война първоначалният проект е преработен от архитект Йордан Миланов, независимо от несъгласието на университетските власти и на архитект Бреасон. Архитектурният стил се променил в новия проект от класически, с преобладаващи ренесансови форми – към по-еклектичен с преобладаващ барок. Френският архитект проектирал Ректората павильонно в седем отделни блока, състоящи се преди всичко от главен вестибюл и аула. Фасадата представлява триумфална арка на българската култура от времето на княз Борис I с параден вход, флангиран от два лъва – пазители и статуи на древногръцките философи Сократ и Платон между тях. В горната част архитравът завършвал с ажурна колонада и две фигурални композиции с изписаната 886 година, когато според тогавашните представи е наложена старобългарската азбука и писменост в Първата българска държава. Архитект Йордан Миланов увеличил проектно помещенията в сградата от предвидените първоначално 39 – на 75, посредством значителни подобрения в архитектурния облик на фасадата, чрез внушителна монументална пластика. Вместо лъвските статуи на Сократ и Платон, от лявата и дясната страна на парадното стълбище, поставил двете седящи бронзови фигури на дарителите на Университета – братята Евлогий и Христо Георгиеви.
Интериорът на сградата е издържан в пищен и изразителен бароков стил, с теракотната подова мозайка и пъстроцветни стъклописи на витражите изобразяващи Кирил и Методий, Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Борис I и Симеон I. Сградата на Ректората
Мястото на сградата на Ректората на университета по време на Освобождението на България било празно. В близост се намирал само Моллов хан. Днес парадният вход на Ректората на университета гледа към увеселителното заведение с името „Ялта“ и към бившата с сграда на китайското посолство (къщата на Яблански). Вдясно е сградата на Народното събрание, а вляво – Паметника на Съветската армия. Още по-вдясно е сградата на Националната художествена академия, а под входа на Ректората е входа за метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Сградата на Ректората на Софийския университет е архитектурен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение. Софийски университет "Св. Климент Охридски" Зад сградата на Ректората, във вътрешния му двор, се намира Университетската библиотека.
Източници
Външни препратки Сградата на Ректората на Софийския университет навършва 92 години. Автор: Илиана Иванова, Изгубената България.
Вижте също Първа сграда на Ректората на Софийския университет
Категория:Сгради и съоръжения на Софийския университет