Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф (* 17 февруари 1699 в имението Кукедел край Кросно на Одер; † 16 септември 1753 г. в Берлин) е бил първо войник, след това художник на портрети и пейзажна живопис, интендант на театър, архитект-озеленител на зелени площи и интериорен декоратор, но преди всичко архитект в служба на крал Фридрих II в Прусия. Той се превръща в един от най-важните майстори-строители на фридерицианското рококо.
Личните му отношения с кронпринца (престолонаследник) и по-късен крал, Фридрих II, се характеризират с хармонично, почти приятелско начало, последвано от нарастващо напрежение и почти помирителен завършек. Само за около две десетилетия той изработва множество проекти за дворци, аристократични домове, колонади, обелиски, паркове и др., които оказват силно влияние върху облика на резидентните кралски градове Берлин и Потсдам. Голяма част от тях са променени или унищожени, някои са се запазили и до днес или са били могли да възстановени чрез реконструкция.
Живот и творби Военна служба и пътят към изкуството Георг Венцеслаус Кнобелсдорф е роден като най-големият син на силезийски благородници на 17 февруари 1699 г. в германското имение Кукедел (днес с. Кукадло [Kukadło] в Полша) близо до гр. Кросно Оджанске. Баща му Георг Зигизмунд фон Кнобелсдорф и майка му Урсула Барбара фон Хаугвиц имат общо пет сина и три дъщери. След ранната смърт на баща си, той израства със своя кръстник, главен лесничей Георг фон Кнобелсдорф. В съответствие със семейните традиции той започва професионалната си кариера в пруската армия. Като 16-годишен участва в кампанията срещу крал Карл XII от Швеция и през 1715 г. участва в обсадата на Щралзунд, който принадлежи тогава на Швеция. На 29-годишна възраст е повишен в ранг втори лейтенант (Seconde-Lieutenant) (според други източници: военноморски капитан или военен капитан), той прекратява военната си служба по здравословни причини.
Още като войник той доразвива артистичните си умения чрез самоучение. След като напуска военната служба, той изучава различни техники на рисуване от пруския придворен художник Антоан Пен, с когото той остава в приятелски отношения през целия си живот. Той придобива допълнителни знания по геометрия и анатомия. Професионалното си бъдеще той вижда в живописта. За неговите картини и скици винаги е получавал широко признание, дори когато фокусът на работата му отдавна вече е бил по-скоро другаде.
В сферата на архитектурата той навлиза по заобиколен път, а именно чрез изобразяването на сгради в своите картини. Многократно от критици по-късно е отбелязано художественото схващане на неговите архитектурни проекти и това е оценено по различен начин. Например, архитектът Хайнрих Лудвиг Мангер, който в длъжността си на майстор-строител по-скоро бил техник отколкото човек на изкуството с фантазия, пише в своята книга „Строителна история на Потсдам“ през 1789 г. с укорлив подтекст, че Кнобелсдорф „само е проектирал (сградите си) в перспектива и по живописен начин“, но хвали все пак неговите картини. Крал Фридрих Велики, от друга страна, се изказва с признателност за „живописния вкус (gout pittoresque)“ на архитекта. Въпреки това няма никакви признаци, че свободолюбивия характер на чертежите когато и да било е представлявал сериозно препядствие за изпълнението на строежите.
Кнобелсдорф придобива необходимите познания за новата си професия, след кратко обучение от архитектите Кементер и фон Вангенхайм, отново главно чрез самообучение. „Кавалерийски архитекти“ като него са били нищо необичайно през 16-и и 17 век и са се ползвали с професионално и социално уважение. Те се образоват чрез пряко наблюдение по време на обширни пътувания и чрез изучаване на колекции на медни гравюри с фасади на класически и съвременни сгради. Примерите за подражание на Кнобелсдорф, англичаните Иниго Джоунс (1573 – 1652) и Уилям Кент (1684 – 1748), както и французинът Клод Перо (1613 – 1688), също са навлезли в своята професия по заобиколен път и вече не са били съвсем млади мъже, когато са се посветили на архитектурата.
Нойруппин и Райнсберг Крал Фридрих Вилхелм I (наричан Кралят на войниците) разбира за Кнобелсдорф и през 1732 г. го изпраща в обкръжението на сина си – престолонаследника кронпринц Фридрих, по-късния крал Фридрих II (наречен още приживе Фридрих Велики). След като кралят заповядва обезглавяването на любовника на сина му и нарежда сина му да гледа екзекуцията, младият принц прави неуспешен опит за бягство в чужбина, но е заловен и изпратен от баща му в крепостен затвор в гр. Кюстрин. След напускане на затвора, кралят дава на сина си малко повече свобода и очевидно си обещавал от този си ход да покани Кнобелсдорф, че Кнобелсдорф, в качеството му на разумен, артистично надарен благородник, ще окаже уравновесяващо влияние върху сина му. (Причините за първата среща на Кнобелсдорф с принц Фридрих са представени по различен начин в различни източници; тя обаче единодушно датира от 1732 година.)
По това време престолонаследният кронпринц, на двадесет години възпроизведен в чин полковник, поема ръководството на нов полк в гарнизонния град Нойруппин. Кнобелсдорф става негов събеседник и съветник по въпроси на изкуството и архитектурата. Непосредствено пред градските стени се появява след тяхно съвместно планиране „Градината на Амалтея“, в която има моноптер, малък храм на Аполон по антични образец, от древността първият строеж от този вид на европейския континент и първата проба на Кнобелсдорф като архитект Фридрих Велики. Там се свири музика, философства и празнува и дори след като кронпринцът се премества в близкия дворец Райнсберг през 1736 г., той често посещава градината на храма по време на престоите си като командир в гарнизона на гр. Нойрупин.
През 1736 г. Кнобелсдорф получава от кронпринца възможността да отиде на учебно пътуване в Италия, което продължава до пролетта на 1737 г. То го отвежда между другото в Рим, в района на Неапол, във Флоренция и Венеция. Впечатленията му са записани в пътешественически скицник с почти сто скици с молив, но само от една част от пътуването: на връщане той си чупи ръката при катастрофа с колесницата му между Рим и Флоренция. Той не успя да изпълни една тайна задача – италианските оперни певци, които той трябвало да доведе в Райнсберг, не можели да бъдат заплатени с наличните му средства. „Местните кастрати трудно се решават да си отидат от тук, [...] стабилният хляб, който имат дори в бедно положение, е причината да предпочитат 100 райхски талера в Рим от колкото хиляди в чужбина.“Tilo Eggeling, Ute-G. Weickardt (Hrsg.): Zum Maler und zum großen Architekten geboren. Georg Wenzeslaus von Knobelsdorff, 1699 – 1753, S. 15 пише Кнобелсдорф до кронпринца. През есента на 1740 г., малко след като Фридрих се възкача на трона, кралят го изпраща на друго учебно пътуване. В Париж той бил впечатлен всъщност само от работата на архитекта Перо – фасадата на Лувъра и градинския фронт на Версайския дворец. В областта на живописта той назовава картините на Вато, Пусен, Шарден и други. На връщане през Фландрия той вижда картините на ван Дайк и Рубенс.
Дворецът Райнсберг с малкия придворен щаб на кронпринца се превръща в място за весело общуване и артистична креативност – противоположен модел на прагматичния, сух берлински двор на Краля на войниците (баща му). Тук Фридрих и Кнобелсдорф обсъждат архитектура и градоустройството и разработват първи идеи за оная обширна строителна програма, която трябва да бъде осъществена след възкачването на престолонаследника на трона. Кнобелсдорф намира първата си по-голяма поръчка като архитект в Райнсберг. По това време дворецът се състоял само от кула и едно крило. В картина от 1737 г. Кнобелсдорф е изобразил ситуацията преди ремонта, видяна от отсрещния бряг на езерото Гринерикзее. След подготвителни работи от майстора-строител Кеметер и в постоянна консултация с Фридрих, Кнобелсдорф придава на архитектурния ансамбъл днешната му форма. Той добавя към комплекса втората кула и свързаното с нея второ крило на сградата както и колонадата, която свързва двете кули.
Форум Фридерицианум Този комплекс бил планиран още в Райнсберг като най-важният строителен проект при началото на управлението на Фридрих.Martin Engel: Das Forum Fridericianum in Berlin und die monumentalen Residenzplätze des 18. Jahrhunderts. (PDF) Diss. FU Berlin, 2001 Кралят желаел нов градски дворец за Берлин, който да може да се мери с пищните резиденции на големите европейски сили. Кнобелсдорф проектира обширен комплекс с вътрешни дворове, преден почтен двор и полукръгли колонади непосредствено на север от централната улица Унтер ден Линден, пред него широк площад с две самостоятелни сгради – една опера и един дом за балове и бални игри. Малко след възкачването на Фридрих на трона през май 1740 г. започват проучвания на почвата и преговори за покупката и разрушаването на 54 къщи, които пречели на проекта. Още на 19 август 1740 г. всички приготовления били отново преустановени, твърди се, че предвиденият терен за строежа не бил подходящ. Истината е обаче, че далечни роднини на краля отказали да продадат двореца си, който се намирал точно насред запланувания репрезентативен резидентен площад.
Фридрих II се опитва да спаси положението като скицира собственоръчно промени върху чертожната схема на разположението на проекта. След като малко по-късно започва Първата силезийска война (1740 – 1742), решението относно строежа на форума трябвало да бъде отложено. Въпреки това кралят изисква от Кнобелсдорф да започне строежа на операта още по време на войната; това е днешната Държавна опера Унтер ден Линден. Дори след края на войната развитието на форума стагнира. В началото на 1745 г. става ясен засиленият интерес на Фридрих към близкия град Потсдам като втора резиденция; първоначалните планове остават на заден план. Застрояването на площада пред операта, както той тогава се е наричал (днес: Бебелплац), се развива в друга посока. 1747 г. започва строежа на катедралата „Света Хедвиг“, от 1748 г. се изгражда „Палата на принц Хайнрих, а между 1775 г. и 1786 г. се издига Кралската библиотека. Завършеният площад няма почти никаква прилика с първоначалния план, но бива високо оценен още от съвременниците му и дори в този си вид прави чест на краля като поръчител на строежа. Термините Форум на Фридрих, Фридрихов форум и Форум Фридерицианум обаче навлизат едва през 19 век в немската специализирана литература. Официално те никога не са били използвани за този площад.
Операта и църквата „Света Хедвиг“