Взривът в кулата на американския линкор „Айова“ (USS Iowa, BB-61) се случва по време на учебни стрелби в помещението на централното 16-дюймово оръдие на кула № 2 на 19 април 1989 г.

В резултат загиват 47 души от екипажа на кораба, кулата получава сериозни повреди. По този повод са предприети две разследвания, едно от ВМС на САЩ, другото – от Сметната палата на САЩ и изследователската организация на министерството на енергетиката на САЩ Sandia National Laboratories. Разследванията водят до противоречиви резултати.

Първото разследване на причините на взрива, проведено от флота, стига до извода, че взривът е организиран от един от членовете на екипажа на кулата – Клейтън Хартуиг, който загива при взрива. В хода на разследването има многобройни изтичания на информация в СМИ (по-късно приписани на офицери от флота и следователи), съгласно които Хартуиг и друг матрос, Кендъл Труит, са се намирали в хомосексуална отношения и Хартуиг е устроил взрива, след като отношенията им се влошават. В доклада си флотът заключава, че няма доказателства за това, че Хартуиг е хомосексуалист, но има свидетелства, че има склонност към самоубийство и е устроил взрива, използвайки електронно или химическо устройство.

Роднини на пострадалите, средства за масова информация и членове на Конгреса подлагат изводите на флота на рязка критика. Комисиите на Камарата на представителите на САЩ и Сената по въоръжените сили провеждат слушания, свързани с разследването на действията на следствието на флота и по-късно публикуват доклади, в които изводите на флота са подложени на съмнение. Изказана е версия, че взривът е следствие на експерименти по стрелба с усилени барутни заряди, които се провеждат от старши офицери на кораба. Sandia National Laboratories отделя екип специалисти, за да окаже техническо съдействие на Сметната палата.

В своя обзор „Сандия“ установява, че барутните картузи, поставени в оръдието, са пренатъпкани и това може да е предизвикало взрива. Последващата проверка на сценария с пренатъпкването от специалисти на флота показва, че пренатъпкването може да предизвика взрив в казенника на оръдието. Специалистите на „Сандия“ също установяват, че веществените доказателства не поддържат теорията на флота за това, че взривът е предизвикан от електронен или химически детонатор.

Във връзка с новите открития флотът, с помощта на „Сандия“, възобновява разследването. През август 1991 г. „Сандия“ и Сметната палата съставят свои доклади. В тях като предполагаема причина за взрива е посочено претоварване на казенника на 16-дюймовото оръдие с картузи. Флотът изразява несъгласие с мнението на „Сандия“ и заключава, че причината за взрива не може да бъде определена. Флотът изразява съболезнования на семейството на Хартуиг и закрива разследването.

Предистория Завръщането в строй

Строителството на линкора „Айова“ започва през 1938 г. Съгласно акта Уинсън () „Айова“ трябва да стане лидер на линкорите от дадения тип. Корабът е спуснат на вода на 27 август 1942 г., влиза в строй на 22 февруари 1943 г. Артилерията на главния му калибър е съставена от девет 16-дюймови (406,4-мм) оръдия в три триоръдейни кули.Bonner, p. 56.

„Айова“ участва във Втората световна война и в Корейската война. На 24 декември 1958 г. е изваден от състава на флота и влиза в състава на Атлантическия резервен флот, пребивавайки във филаделфийската корабостроителница до 1983 г. През същата година линкорът е изпратен в корабостроителницата на компанията Avondale Shipyards близо до Ню Орлиънс, щата Луизиана, където е подложен на модернизация съгласно плана на президента Рейгън „Флот от 600 кораба“. Под ръководството на капитан Джералд Никоу корабът отново е въведен в строя на 28 април 1984 г., с година по-рано от планирания срок. Поради изпреварването на срока много от необходимите ремонти на машините и оръдията не са завършени, Бюрото по инспекции и надзор на флота () не провежда обследване на кораба.

Две години по-късно, на 17 март 1986 г., Бюрото провежда инспекция под ръководството на контраадмирал Джон Д. Балкли (). Корабът не издържа на проверката. Комисията констатира множество недостатъци, в т.ч. неспособност на линкора да достигне скорост от 33 възела (61 км/ч) на режим на пълна мощност на машините. Сред другите проблеми е отбелязан теч на работна течност от хидравличните механизми на всичките три кули (55 амер. галона или 210 л от всяка кула ежеседмично). От всички оръдия не е премахнат космолина (антикорозионна смазка). Трюмните тръбопроводи се намират в неудовлетворително състояние, има чести къси съединения в електромрежата и повреди на помпите, върху паровите тръбопроводи за високото налягане са оставени кръпки от меки материали, клапаните на противопожарната система не действат. Адмирал Балкли лично препоръчва на ръководителя на военноморските операции адмирал Джеймс Уоткинс и военноморския министър Джон Леман незабавно да отстранят линкора от носенето на служба. Леман, който е поддръжни на разконсервирането на „Айовите“, не сваля кораба от служба, но поръчва на командването на Атлантическия флот да отстрани неизправноститеThompson, pp. 26 – 27, Vistica, p. 111..

Месец след края на проверката „Айова“ се проваля на изпитанията на силовата установка. Атестацията е получена едва след втория опит.Thompson, p. 27. През юли 1987 г. командир на кораба става Лари Сикуист (Larry Seaquist).Thompson, p. 28 gives 25 April as the date of the change of command. След носене на служба в Персийския залив линкорът, на 10 март 1988 г., се връща в Норфолк за обслужване. На 23 май Сикуист на поста командир на „Айова“ е сменен от капитан 1-ви ранг Фред Мусали.Thompson, pp. 33 – 35.

Обучение на комендорите и експерименти

Седмица след своето назначение Мусали и неговия помощник Майк Фахи отменят плана за отделянето на 1 млн долара за ремонт на главните оръдейни кули на „Айова“, който включва ремонт на куполното осветление, електромрежите, подемниците за барут и хидравличните системи (отбелязани са 75 неизправности). Вместо това средствата са насочени за основен ремонт на двигателната установка.Thompson, pp. 46 – 47. През август 1988 г. „Айова“ пристъпва към ходови изпитания в Чесапийкския залив и през октомври започва подготовката за повишаване на квалификацията във водите на Флорида и Пуерто Рико .

В периода от септември 1988 г. до януари 1989 г. моряците на борда на „Айова“ преминават през кратка тренировка на главните оръдия поради продължаващите сериозни проблеми с обслужването на турелите на главните оръдия. Съгласно показанията на енсина Дан Мейер, офицер от първа кула, бойният дух и оперативната готовност на екипажа на кулата са силно намалени.Garzke, Diehl, p. 171, Thompson, pp. 68 – 69, Vistica, p. 289

През януари 1989 г. главният контрольор на огъня, мастър-чифът Стивън Скели и офицерът оръжейник, командер Кенет Майкъл Костиган, убеждават капитана Мусали да им позволи да експериментират с увеличаването на далекобойността на оръдията, използвайки „суперзаредените“ картузи и специално разработените за тях снаряди. Мусали погрешно счита, че високопоставени офицери от Управлението по разработка на морски системи за ВМФ (Naval Sea Systems Command, NAVSEA)About NAVSEA са одобрили експериментите. Всъщност разрешение за провеждането на експериментите е дадено от чиновника средно ниво на NAVSEA Джон Макекран, който не е упълномощен за това. Макекран скрива от ръководството си своето одобрение за провеждането на експериментите.

Някои от офицерите и матросите от екипажа на кулите на главните оръдия предполагат, че експериментите, предлагани от Скели и Костиган, носят опасност, особено заради старостта на оборудването и многобройните проблеми с обслужването на главните оръдия и оръдейите кули. Мейер се жалва на главния артилерийски офицер на „Айова“, командер Робърт Кисинджър, от предложените експерименти, но Кисинджър се отказва да предаде неговата позиция на капитан Мусали или да прекрати експериментите.Engelberg, „Navy Finding on Iowa Blast Is Drawing Criticism“, Schwoebel, p. 44; Thompson, p. 73.

На 20 януари 1989 г. при остров Вьекес (Пуерто Рико) от кула № 1 на линкора са произведени шест експериментални изстрела с използването на усилени барутни заряди. Скели обявява, че един от 16-дюймовите (406,4-мм) снаряди е пролетял 40 километра, като така е установен рекорд по далечина на стрелба с обикновения 16-дюймов снаряд. Макар стрелбите да преминават без сериозни инциденти, Мейер и началникът на оръдията на кула № 1 старшина първи клас (Petty Officer First Class) Дейл Ойген заявяват на Скели, че повече няма да участват в неговия експеримент. Скели се обръща към началника на оръдията в кула № 2, първи главен старшина (Senior Chief Petty Officer) Реги Зиглер, дали той няма да разреши да се използва кула № 2 за неговите експерименти, на което Зиглер отговаря с отказ. След това Скели се обръща към лейтенант Фил Бич, командир на кула № 2, и той се съгласява.

Седмица след стрелбите при остров Вьекес новият старши офицер на „Айова“, командер Джон Морс, независимо от протестите от страна на разчетите на оръдията, заповядва да се проведе учебна стрелба с главните оръдия, в хода на която кули № 1 и № 2 стрелят от ъгъл 15° по носа на съда. При това линията на огъня на едното от оръдията на кула № 2 преминава над кула № 1. Съгласно показанията на ръководителя на лявото оръдие на кула № 2, Джек Томпсън, в хода на стрелбите един от картузите на лявото оръдие започва да тлее още преди затворът на оръдието да е затворен. Томпсън казва, че едва е успял да затвори и зафиксира затвора преди оръдието да стреля. Сътресенията от оръдията на кула № 2 повреждат покритието на стволовете на оръдията в кула № 1 и електрическата система на кулата. Ден Мейер заявява, че стрелбите са „най-страшното нещо в моя живот. Ударната вълна отнася пулта за управление на офицера на кулата и кабелите. Известно време кулата е без електрическо захранване, угасва осветлението. Хората крещяха, имаше паника“.

През февруари линкорът се връща в Норфолк. Зиглер се оплаква на жена си от моралния дух, който цари на „Айова“, ситуацията с тренировките и безопасността на борда: „На нас не ни достигат работни ръце. Уволняват се чифове със 17-годишен стаж. Аз трябва да уча тези деца да натискат правилните копчета, иначе те ще ни изпратят на оня свят. Моя задник е на линията на огъня!“Thompson, p. 82. Той добавя, че ако смъртта го срещне в морето, той иска да бъде погребан в неговата стихия. Преди отплаването си от Норфолк, в началото на април 1989 г., артилеристът 3-ти клас Скот Блейкли, от командата на кула № 2, казва на своята сестре Джулия Блейкли: „Не се вълнувам много от някои от нещата, които стават на борда на „Аойва“. Ние трябва да преодолеем това“. На въпроса на Джулия „Да се преодолее какво?“ Скот отговаря: „Ние нямаме избор“.Thompson, pp. 82 – 87.

Подготовката за ученията на флота На 10 април линкорът е посетен от командващия Втори флот вицеадмирал Джером Л. Джонсън. На 13 април „Айова“ отплава от Норфолк с цел да вземе участие в ученията на флота в Карибско море при бреговете на Пуерто Рико. Това учение, под името „FLEETEX 3 – 89“, започва на 17 април под командването на Джонсън, в хода на ученията той вдига своя флаг на „Айова“.

През нощта на 18 април екипажът на кула № 2 провежда щателен оглед на кулата в хода на подготовката за артилерийските учения, определени за следващия ден. Системата на въздушния компресор на централното оръдие, която всеки път след изстрела продухва канала на ствола от искри и боклук, е констатирано, че не работи както трябва.

На 18 април офицерът контрольор на огъня на „Айова“, лейтенант Лео Уолш, провежда съвещание, за да обсъди утрешното учение на главната батарея. Мосли, Морс, Кисинджър и Костиган не присъстват на съвещанието, в хода на което Скели заявява, че кула № 2 ще участва в неговия експеримент, при това за 1224,7-килограмовите (2700-фунтови) снаряди ще се използва барут D-846.