Фонендоскопът (от гръцки: Φωνη – „звук“, ένδον – „вътре“ и σκοπέω – „гледане“) е устройство за прослушване на шума на вътрешните органи: бели дробове, сърце, кръвоносни съдове, черва и др.Обща информация
Фонендоскопът е усъвършенстван стетоскоп, като разликата е, че има опъната мембрана за усилване на звука. Поради добрата акустика по време на аускултация, широко използвани модели са разработените от американския кардиолог Дейвид Литман.
Изобретяване Фонендоскопът е изобретен от руския хирург Николай Коротков, който му дава и името. За основа служи стетоскоп.
Има устройство, което съчетава свойствата на стетоскоп и фонендоскоп – стетофонендоскоп.
Приложение За разлика от стетоскопите, фонендоскопите се използват изключително широко в съвременната медицинска практика.ПриложениеПриложениеПриложение Фонендоскопите са незаменими при измерването на кръвното налягане.
Устройство Устройството на фонендоскопите има всички части на стетоскопите, а единствената разлика е в структура на главата, а именно, допълнителната мембрана, която усилва звуците и позволява подробна диагностика на човешкото тяло. Глава – служи да улавя или усилва аускултаторните звуци. Включва допълнителната мембрана, каквато стетоскопите нямат. Звукова тръба – предава шум до ушите на лекаря; може да е една или две на брой Лък – тръби от лек метал, свързани към звуковия канал Дюзи – меките накрайници към тръбите на лъка, които лекаря поставя в ушите си
Видове По назначение тези инструменти са разделени на няколко групи: Терапевтични Педиатрични – различава се от терапевтичните по по-малките размери на главата Кардиология – по-напреднали, служат за слушане на по-широк спектър от звуци Акушерски (стетоскоп на Пинар) – предназначени за аускултация на сърдечните пулси на плода.
Вижте също Стетоскоп Стетофонендоскоп
Източници
Категория:Медицинско оборудване Категория:Изобретения от 19 век