Борис Милев

Борис Наумов Милев – Огин е български комунист и общественик, осъществявал различни дейности в театъра, журналистика, борбата срещу нацистката окупация във Франция, киното и дипломацията.

Биография Ранен живот Борис Милев е роден на 29 юни 1903 г. в София, в бедно семейство с пет деца. Израсъл в лишения, той е отгледан и възпитан от майка си и баба си. Още от младежките си години проявява силен интерес към левите идеи. През 1922 г. се явява на национален театрален конкурс и печели първо място. Любовта му към театъра не угасва през целия му живот.Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 97Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 31 – 39 След освобождаването си от ареста, където попада за политическа дейност, постъпва на работа като учител в Пиринска Македония, с. Капатово, Петричко.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 39 – 47 През 1925 г. се присъединява към Българската комунистическа партия.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 49 За да избегне репресиите, Борис Милев отива в Париж като емигрант. Изкарва прехраната си като обущарски работник (тресьор – плетач на сандали). Впоследствие постъпва на работа в театър „Ателие“,Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 89 – 96 където е асистент на Шарл Дюлен. Арестуван заради участие в предишна стачка, през 1928 г. е депортиран в Белгия. Като активист на Белгийската комунистическата партия попада в затвора „Сен-Жил“.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 100 Изгонен от Белгия, през 1929 г. Борис Милев се връща във Франция и подновява занаята си като майстор-сандалджия. През 1931 г. се завръща в България, където продължава политическата и литературната си дейност (вестници Ехо, РЛФ – Работнически литературен фронт, списания Наковалня, Театър и други). През 1932 г. става член на Втори районен комитет на Софийската окръжна организация на БКП.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 152 – 161 Назначен е за главен редактор на седмичника РЛФ до спирането му през 1934 г. Ранен по време на ареста си през 1935 г., той е осъден и изпратен в Централния софийски затвор, откъдето след няколко месеца успява да избяга.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 189 – 219 Борис Милев се завръща във Франция – политическата емиграция отново става негова съдба. През 1937 г. е изпратен с мисия в Полша под ръководството на бъдещия генерал Иван Винаров, който е свързан с тайните задгранични служби на Съветския съюз. Подозирайки, че е разкрит, той незабавно напуска Полша и се завръща във Франция.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 225 – 228

Начало на войната В края на 1939 г. като „нежелан“ чужденец е интерниран във Френ, след това в лагера Верне. Оттам е преместен в лагера „Де Мил“, откъдето успява да избяга. Арестуван много бързо от германците, той е докаран в затвора на Шалон-сюр-Саон, но скоро е освободен, защото през пролетта на 1941 г. България става съюзник на немския Райх.Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 98 Борис Милев се завръща в Париж, където заедно с неколцина свои сънародници се включва в кооперация за производство на сандали. Това е добро прикритие за участие в борбата срещу нацисткия окупатор. През юли 1942 г. нелегалната антифашистка българска група в Париж е в състав: Владимир Щърбанов, Николай Радулов, Георги Радулов, Димитър Генчев – Батето, Николай Задгорски и Николай Маринов.Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 117Stéphane Courtois, Denis Peschanski, Adam Rayski, Le sang de l'étranger, Paris, Fayard, 1989, 470 p. (ISBN 2-213-01889-8), p. 148 Групата е част от бойните партизански отряди на формированието участници-емигранти в Съпротивата (FTP-MOI) и е на подчинение на военния отговорник Борис Холбан (Роже).Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 141 – 142

Политически отговорник През януари 1943 г. Жак Камински (Ерве) предава на Борис Милев решението на Централния комитет на Френската комунистическа партия да влезе в ръководния триъгълник на FTP-MOI на парижкия регион като политически отговорник.Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 118Stéphane Courtois, Denis Peschanski, Adam Rayski, Le sang de l'étranger, Paris, Fayard, 1989, 470 p. (ISBN 2-213-01889-8), p. 262Louis Gronowski Brunot, Le dernier grand soir, Paris, Le Seuil, 1980, 288 p. (ISBN 2-02-005683-6), p. 185Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 316 – 320 Негови началници ще бъдат Анри Рол-Танги (Ив)Colonel Rol-Tanguy, Roger Bourderon, Libération de Paris, Paris, Hachette, 1994, 330 p. (ISBN 2-01-278704-5), p. 55 и Робер Баланже (Лапиер). Следващият период е богат на акции срещу нацисткия окупатор. Борис Милев е натоварен, наред с другите си задължения в Съпротивата, да координира отрядите и техните действия, да набира нови бойци, да ги убеждава в необходимостта от въоръжена борба, да утвърждава бойния им дух. Едно от кадровите открития на Борис Милев е Мисак Манукян (Жорж),Roger Bourderon, Rol-Tanguy, Paris, Tallandier, 2013, 768 p. (ISBN 979-10-210-0156-5), p. 223, 232Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 258 който ще бъде в центъра на „Червения афиш“. Разбирайки, че агенти на полицията го преследват, Борис Милев е изпратен през май 1943 г. в северната и източната части на Франция.Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 98, 161 През ноември 1943 г. Луи Гройновски (Бруно) му обявява, че Централния комитет на ФКП го назначава за политически отговорник на FTP-MOI.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 485 С помощта на местната организация на FTP са освободени група съветски военнопленници, които се присъединяват към съпротивителното движение.Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 181Gaston Laroche, On les nommait des étrangers, Paris, Les Editeurs Français Réunis, 1965, 477 p., p. 244

Борис Милев участва в парижкото въстание през август 1944 г. На 21 август, заедно с неколцина българи, поемат контрола на Царската легация във френската столица.Борис Милев-Огин, Страници, Партиздат,‎ 1982, 487 стр., стр. 443 – 451

След войната В края на войната, след дълго пътуванеLouis Gronowski Brunot, Le dernier grand soir, paris, Le Seuil, 1980, 288 p. (ISBN 2-02-005683-6), p. 194Boris Holban, Testament, Paris, Calmann-Lévy, 1989, 324 p. (ISBN 978-2-7021-1778-1), p. 254 Борис Милев с група от десет сънародници се завръщат в България.

През 1945 г. той става главен редактор на седмичника „Знаме на труда“ на мястото на Никола Алексиев. На 15 септември 1946 г. основава всекидневника „Труд“ заедно с Асен Бояджиев и Никола Алексиев. В началото на 1951 г. Борис Милев става една от жертвите на сталинските репресии (теза за врага с партиен билет) в България и лежи 6 месеца в затвора. Впоследствие е реабилитиран благодарение намесата на Райко Дамянов.

От 1950 до 1958 г. е директор, началник отдел и режисьор в кинематографията. От 1958 до 1963 г. е представител на България в ЮНЕСКО. От 1966 г. е член на ЦКРК на БКП. Като член на комисията през 1977 г. помага за реабилитацията на Запрян Фазлов (Леваневски), за посмъртното му признаване като активен борец, за отмяната на наказанието му от 1964 г. и за издабането на книгата на Давид Овадия "Леваневски" през 1978 г.

Посланик в Гвинея и Сиера Леоне в периода 1968 – 1971 г.Directory of Bulgarian Officials, Central Intelligence Agency, 1965

Награди Орден „Народна република България“ – ІІ степен (1963 г.) Звание „Герой на социалистическия труд“ (1971 г.) Орден „Георги Димитров“ (1973 г.) Френски медал „Кръст на боеца“ (Croix du combattant N° 759514 – 1974 г.) Звание „Заслужил деятел на културата“ (1976 г.) Полски медал „Кръст на заслугите RP (1-ва република)“

Книги Борис Милев, „Синдикалното движение във Франция“, ОРПС, 1946, 40 стр. Борис Милев, „Как да стана дописник : Сб. лекции по дописничество“, Профиздат, 1949, 112 стр. Борис Милев, „Френският народ се бори за мир“, Бълг.-фр. к-т, 1950, 50 стр. Борис Милев, „Пет години нова Полша“, Славянски к-т в България, 1950, 48 стр. Борис Милев и колектив, „Свобода на Жак Дюкло!“, Нац. к-т за защита на мира, 1952, 100 стр. Борис Милев-Огин, „Страници, спомени“, Държавно Военно издателство, 1973, 432 стр. Борис Милев-Огин и Михаил Берберов, „Атон, легенда жива“, издателство „Отечество“, 1981, 116 стр. Борис Милев-Огин, „Страници“, Партиздат, 1982, 487 стр. (свободен достъп), на френски (2022) Борис Милев-Огин, „Париж гладува, Париж студова, но вече не чувства срам, Парижкото въстание, август 1944“, Отечествен Фронт, 1984, 185 стр.

Документални филми Вдъхновяващ пример, с Румен Григоров и Юри Арнаудов, 1950 Слава Сталину! с Румен Григоров, 1951 Скъпи гости от Китай, 1952 Те са и наши деца, 1952 По стоманените релси, 1953 В тия тежки дни, c Дучо Мундров, 1953 Път към щастие, 1953 Първенци в животновъдството, 1954 Изследователи на земните ядра, 1955 Свиневедът Троев, 1955 Проучватели на земните недра, 1955 Апостолът на свободата, 1955 Половин век миньорска борба, 1956 Песента на Арда, с Александър Рупчин, 1957 Христо Ников, 1957 Парфюм-Кооп, 1957 Нова София, 1957 Кооп „Нарцис“, 1957 Нашата столица, с Александър Рупчин, 1958 Геният на революцията, с Александър Рупчин, 1973 Първото антифашистко въстание, с Александър Рупчин, 1973 Бойните групи, с Александър Рупчин, 1974

Пиеси Опиум на народа Двубой, Профиздат, 1952, 188 стр.

Източници

Категория:Български комунисти Категория:Български писатели Категория:Български журналисти Категория:Български дипломати Категория:Български режисьори Категория:Български актьори и актриси Категория:Членове на ЦКРК на БКП Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Родени в София Категория:Починали в София

Борис Милев

Źródło i licencja