Т-55

Т-54/55 е съветски основен боен танк от епохата на Студената война. Първият прототип се появява през 1946, малко след края на Втората световна война. Танкът е революционен за времето си и е най-произвежданият в света – произведени са около 100 000 машини от 1949 насам.

До края на 1960 година, Т-54/55 е основният танк на въоръжение във всички войски от Варшавския договор, а до края на 1980-те той е на въоръжение в близо 60 държави по света, предимно с просъветска ориентация. В съветската армия е изместен от Т-62, Т-72 и Т-80, но остава на въоръжение в десетки страни, някои от които разработват свои модифицирани версии. На въоръжение е в големи количества в Китай (копието Тип 59 – 5500), Сирия (2000), Северна Корея (до 1600), Куба (900), Виетнам (850) и Йемен (450).

История Т-44

Още през 1943 г. вече е ясно, че възможностите за модернизация на основния боен танк Т-34 са изчерпани – повишаването на бронировката и огневата мощ водят до намаляване на маневреността и надеждноста на машината. За това се взема решение да започне разработката на принципно нова машина с по-мощен двигател, по-добра броня и въоръжение с по-голям калибър, която да има възможност да се модернизира сериозно през годините на експлоатация. В периода 1943 – 1944 г. конструкторското бюро към завод №183, който е евакуиран от Харков в Нижни Тагил на територията на Уралвагонзавод, начело с танковия конструктор Александър Морозов създава танка Т-44. Въпреки големите прилики с предшественика си Т-34, това е принципно нова машина, която по-късно става основа за създаването на Т-54. Двигателят е разположен напречно, което позволява куполата да се измести към средата на корпуса, а люкът на механик-водача да бъде премахнат от челния брониран лист и да се постави в горната част на корпуса. Този танк не взема участие във Втората световна война и няколко години по-късно е спрян от производство. Основната слабост на новата машина е старото 85-mm оръдие, което вече е неефективно за борба с новите танкове на противника.

Т-54

Успоредно с разработката на Т-44 се работи и по нов танк – „Обект 137“, който по-късно е наречен Т-54. Първият проект е още от 1944 г., а прототипът е готов за изпитания през януари 1945 г. Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 30. От 11 март до 11 април 1945 г. на полигона край Кубинка на Главното бронетанково управление на съветската армия (ГБТУ) преминават изпитанията на новата машина. Макар да използва много елементи от Т-44, новият танк се отличава от него с усилената броня и с ново, 100-mm оръдие – първите два прототипа са били съответно с ЛБ-1 и Д-10Т на конструктора Ф. Петров, като накрая е избрано именно неговото. Държавната комисия взема решение танкът да бъде произвеждан серийно, но след отстраняване на съществените недостатъци – куполата да бъде заменена с подобна на танковете ИС-3, да се добави въртящ се под в бойното отделение, да се подобри зацепването на веригата, да се променят ъглите на бронираните листове в задната част на корпуса и др. Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 33. С правителствено постановление №960-402сс от 29 април 1946 г. Т-54 е приет на въоръжение. Производството му започва едновременно в три завода – №183 в Нижни Тагил, №75 в Харков и №174 в Омск. Първата серия от 20 танка обаче е готова в края на 1947 г., а доставките стават ритмични едва през 1948 г. Производството на първите серии, известни като Т-54-1 или Т-54 (обр. 1946 г.) е свързано с много проблеми и танкистите от бойните части се оплакват често от ненадеждната ходова част, по-слабата проходимост по мек терен в сравнение с Т-34, обратното скосяване на куполата, което води до опасни рикошети и др. През 1949 г. на държавно ниво се обсъжда дали да не бъде спряно производството на танка. Това налага сериозни промени по конструкцията, като най-съществената новост е подобрената купола, на която е премахнато обратното скосяване в предната част и е с нова, въртяща се, командирска куполка. Премахнати са и двете курсови 7,62-mm картечници СГ-43, разположени над веригите, и са заменени с една в челния брониран лист, както е при Т-44. Зенитната картечница е разположена на нов турел. Дебелината на челната броня е намалена от 120 на 100 mm. Общата маса на танка е намалена с 1,7 t. Новата версия е известна като Т-54-2 или Т-54 (обр. 1949 г.).

През 1951 г. се появява следващата модификация на танка, известна като Т-54-3 или Т-54 (обр. 1951 г.), на която освен многобройните корекции е монтирана и нова купола, на която са премахнати всички скосявания. Всички следващи модернизации следват формата на тази трета купола. На челния долен брониран лист започва да се монтира устройство за поставяне на минен трал. В периода 1951 – 1956 г. конструкторите на танка работят сериозно по надеждността му и към 1956 г. според главния конструктор на завод №183 Л. Карцев Т-54 е способен да измине до 10 000 km без сериозен ремонт. Устьянцев, С., Д. Колмаков. Боевые машины Уралвагонзавода – Танки Т-54/Т-55. Н.Т.: Медиа-принт. 2006, с. 85.

На модификацията Т-54А, или „Обект 137Г“, появила се през 1955 г. вече се монтира дулен ежектор за изсмукване на газовете след изстрел. Монтиран в края на дулото, той е характерен белег на всички по-нататъшни модификации на Т-54 и Т-55. Танкът е оборудван с електрохидравличен стабилизатор във вертикална плоскост „Горизонт“ за оръдието, което вече е усъвършенстваното Д10ТГ, нощен прибор за наблюдение на механик-водача – ТВН-1, нова радиостанция – Р-113, и танкоразговорно устройство – Р-120.

На основата на Т-54А е извършена и поредната модернизация на танка – Т-54Б, или „Обект 137Г2“, от 1956 г. Оръдието вече има двуплоскостен стабилизатор „Циклон“, азимутален указател, нов прицел – ТШ2Б-32, командирът и мерачът също разполагат с прибори за нощно виждане – съответно ТКН-1 и ТПН-1-22-11, нощният прибор за наблюдение на механик-водача е ТВН-2, добавени са инфрачервени прожектори – Л-2 „Луна“ за мерача и ОУ-3 за командира, добавен е въртящ се под на бойното отделение, който рязко намалява опасността от травми на пълнача при завъртане на куполата. Танкът има и оборудване за преодоляване на водни препятствия.

Последната сериозна модификация – Т-54М, е от 1977 г., когато наличните танкове се модернизират до нивото на танковете Т-55 от това време. Оръдието е Д-10-Т2С с ежектор и боекомплект от 43 снаряда, двуплоскостен стабилизатор „Циклон-М“, лазерен далекомер КДТ-1, картечниците СГМТ са заменени с ПКТ с боекомплект 3500 патрона, нов стабилизиран прицел за мерача ТШ-32ПМ, прибори за нощно виждане на командира и мерача, двигателят е В-55 с мощност 580 к.с., добавена е защита срещу оръжия за масово поразяване, автоматична противопожарна система и термодимова апаратура. Масата на танка нараства до 36,5 t.

Т-55 През 1955 г. започва и работата по нова сериозна модификация на танка Т-54 под името „Обект 155“. В нея се появяват ред нововъведения като: система за противоатомна защита с филтровентилационна система, като е премахнат вентилаторът за очистване на въздуха, чийто изход е пред люка на пълнача, термодимова апаратура, автоматична противопожарна система, бак-стелажи, които едновременно позволяват увеличаване на боекомплекта на танка и обема на зарежданото гориво, премахната е зенитната картечница като неефикасна и е преработен люкът на пълнача, инсталирани са мощен въздушен компресор, улесняващ пуска на двигателя, чиято мощност нараства от 520 на 580 к.с., както и планетарни бордови предавки. militera.lib.ru

В средата на 1957 г. новата машина е приета на въоръжение под името Т-55, а серийното производство започва година по-късно – в средата на 1958 г. След 1962 г. Уралвагонзавод започва производството на новия танк Т-62 и производството на Т-55 продължава в Омския завод за транспортно машиностроене, а по лиценз в Полша и Чехословакия. През същата 1962 г. се появява и модернизираният вариант – Т-55А. Основно внимание при него е отделено на защита на екипажа от оръжията за масово поразяване и танкът е съоръжен с допълнителна вътрешна противорадиационна обшивка – ПОВ, изградена основно от полипропилен и борен оксид. Тя служи и като допълнителна защита срещу проникнали осколки – така Т-55 е първият серийно произвеждан танк, защитен и от ударната вълна, и от проникващата радиация. Премахната е и курсовата картечница, с която стреля механик-водачът, защото се е оказала неефективна. Т-55А е приет на въоръжение със заповед на министъра на отбраната от юли 1962 г.Шумилин, С., Н. Околелов, А. Чечин. Средний танк Т-55 (обьект 155). Бронеколекция – прил. сп „Моделист конструктор“, 4 (79), 2008, с. 14 – 18. Т-55А се произвежда изцяло в завод №174 в Омск (по късно – Завод за транспортно машиностроене). От 1965 г. се въвеждат в употреба новите и по-надеждни вериги с гумено-метални шарнири. За борба срещу вертолетите от 1969 г. отново започва да се монтира 12,7-mm зенитна картечница ДШК-М.

В началото на 80-те е направена сериозна модернизация, имаща за цел да доведе наличните танкове Т-55 и Т-55А до ниво на защитеност и огнева мощ като Т-64А и Т-72. През април 1983 г. новите модификации са приети на въоръжение като Т-55М и Т-55АМ (М – от „модифицированной“). Те са оборудвани с нова система за управление на огъня „Волна“, включваща лазерен далекомер КДТ-2, балистичен изчислител БВ-55, двуплоскостен стабилизатор „Циклон“ М1, нов прицел на мерача ТШ2Б-32ПВ с независима стабилизация на зрителното поле във вертикална плоскост. Добавена е система за изстрелване на управляеми ракети 9К116 „Бастион“. Нова е и радиостанцията – Р-173. Подсилена е бронировката на куполата, челната корпусна броня и дъното под механик-водача, което води до увеличаване масата на машината – 40,9 за Т-55М и 41,5 t за Т-55АМ. Монтира се и нов, по-мощен двигател – дизелов В-55У с 620 к.с., а по-късно и многогоривен дизелов В-46-5М с 690 к.с.

През есента на същата 1983 г. е приет на въоръжение и вариантът Т-55АД – модификация на Т-55А, оборудвана с комплекс за активна защита от противотанкови управляеми снаряди – 1030М „Дрозд“ (Д – от „Дрозд“). Системата открива чрез двете радиолокационни станции приближаващите се управляеми кумулативни ракети на 130 m дистанция от танка, преминава в режим на следене, когато са на 60 m от него и активира намиращите се на куполата 107-mm защитни заряди (по 4 от двете страни), когато ПТУР е на 6,7 m от танка. Вариантът с многогоривен дизелов двигател В-46-5М е Т-55АД-1. Защита „Дрозд“ е монтирана и на вариантите Т-55М и Т-55АМ – съответно те са означавани като Т-55МД и Т-55АМД.

Година по-късно – през 1984 г., се появява и нова модификация – Т-55МВ и Т-55АМВ, съоръжени с комплекс от навесна динамическа защита (В – от „взривной“). Тя се разполага върху куполата и челните бронирани листове, но на някои танкове се монтира и на бордовите екрани, предпазващи ходовата част. Допълнителната броня под механик-водача е запазена. Вариантите с многогоривен дизелов двигател В-46-5М съответно са Т-55МВ-1 и Т-55АМВ-1.

Устройство Конструкция

Танкът е изграден по класическа схема с три основни отделения – за управление в предната част, бойно – в средната, и моторно-трансмисионно – в задната част. Корпусът е изграден от заварени бронирани листове. Челните два бронирани листа с дебелина 100 mm са съединени под ъгъл 60°, като по този начин се увеличава защитеността при пряко попадение – дебелината на бронята достига 200 mm. В първите версии на Т-54 бронята е 120 mm, но впоследствие е намалена. Страничните бордове са с дебелина 80 mm, а таванът на корпуса е с дебелина 60 mm. Задната част на корпуса има дебелина 30 mm за горната част, 45 mm за вертикалната част, а дънната – 20 mm. Дъното е с дебелина 20 mm. Корпусът първоначално е с дължина 6270 mm за Т-54 (обр. 1946 г.), от Т-54 (обр. 1951 г.) е скъсен на 6040 mm. Т-55 и неговите модификации имат дължина на корпуса 6200 mm.