Христо Василев Радевски е български поет, публицист, мемоарист, сатирик, автор на произведения за деца, преводач на поезия, с комунистически убеждения. Член на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството.Симеонов, П. (2009). Клубът. София: Фондация „Д-р Желю Желев“. ISBN 978-954-91142-6-3, стр. 86.
Биография Христо Радевски е роден на 10 октомври 1903 г. в Радевската махала на с. Белиш, Троянско. Има две по-големи сестри и един по-малък брат.Тончо Жечев, Христо Радевски, София, Народна просвета,1983, с. 5-8. Тук цит. по „Христо Радевски“, ОМДА, 14 август 2012. Учи в родното си село и Троян. Завършва Държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“ (Ловеч) (1923). Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 3. Следва романска филология в Софийския университет. Член на БКП (1927).
Печата за пръв път през 1924 г. в хумористичното сп. „Звънар“. После сътрудничи на редактираното от Димитър Полянов сп. „Наковалня“ (където е коректор и експедитор) и на сп. „Звезда“ на Георги Бакалов. Работи във в. „Новини“ (1928) Участва в нелегално комунистическо движение. Редактира вестник „РЛФ“ (1929 – 1934) и др. Като редактор на в. „Работническо дело“ е интерниран и два пъти попада в затвора по ЗЗД. Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 4.
Най-представителната стихосбирка на поета – „Въздух не достигаше“ – излиза през 1945 г. Важен дял в творчеството му заемат хумористично-сатиричните произведения „Те още живеят“ (1959), „Сатира“ (1961), „100 басни“ (1962), пише публицистични и литературно-критически статии, спомени за свои съратници. Известен е като преводач на руската класическа поезия. Автор е и на няколко книги за деца. Негови стихове са преведени на руски, английски, италиански, немски, френски език и др.Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 27.
Член на Съюза на българските писатели (СБП)Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г. от 1937 г. Работи като съветник по културата в българското посолство в Москва (1946 – 1948). Главен секретар на СБП (1949 – 1958) и главен редактор на в. „Септември“. Член на ЦК на БКП.
Народен представител е в три народни събрания (1953 – 1979).
Награди Лауреат на „Димитровска награда“ за стихосбирката „Басни“ (1950) Орден „9 септември 1944 г.“ I ст. (1953) Орден „Народна република България“ I ст. (1963) Звание „Народен деятел на културата“ (1969) Звание „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“(1973)Радевски, Хр. Библиография, Окръжна библиотека-Ловеч, Л., 1973, с. 76-77.
Библиография Поезия „Към партията“ (1932) „Ние сме правова страна“ (1933, сатира) „Пулс“ (1936) „Извоювана родина“ (1961) „Небето е близко“ (1963) „Разоковена страна“ (1966) „Хора“ (1970) „Премъдрата книга“ (1971) „Лирика“ (1980) „Лиричен бележник“ (1981)
Хумор и сатира „Уважаемите“ (1947) „Басни“ (1954) „Избрани произведения. Сатири“ (1957) „Те още живеят“ (1959) „Сатира“ (1961) „100 басни“ (1961) „Не е верно ли?“ (1966) „Избрани стихове. Сатира“ (1975)
Произведения за деца „Събко-Зъбко“ (1938) „Фокусите на Ян Боян. Книга на чудесата“ (1938) „Наопаки“ (1943) „Мечтател“ (1944) „Китна родина“ (1962) „Стана весело“ (1966) „Весела книжка“ (1967) „Дванадесетте братя“ (1968) „Оттука почва обичта“ (1970) „Одумки“ (1975) „Въдичари“ (1975) „Сбъднат сън“ (1976)
Мемоари Живи като живите. т. I, 1970; т. II, 1972 Личности. 1981
Преводи Антология на съвременната руска поезия. София: Хемус, 1938
Източници
Външни препратки
Христо Радевски в Литературен свят Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
Категория:Български поети Категория:Български детски писатели Категория:Български преводачи на рускоезична литература Категория:Български мемоаристи Категория:Български сатирици Категория:Български дипломати Категория:Български журналисти Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Активисти за демокрация от България Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Родени в област Ловеч Категория:Починали в София