Колин Кембъл () (*15.06.1676 г.; † 13.09.1729 г.) е пионер в архитектурата от шотландски произход, който се счита за основател на джорджианския стил.

През по-голямата част от кариерата си той пребивава в Италия и Англия.

Потомък е на рода Кембъл от замъка Каудор и се предполага, че е завършил Единбургския университет през юли 1695 г.page 7, Catalogue of the Drawings Collection of the Royal Institute of British Architects: Colen Campbell, John Harris 1973, Gregg International Publishers Ltd Първоначално той се обучава за адвокат и е приет в Адвокатския съюз на 29.06.1702 г.

Той пътува из Италия в периода 1695 – 1702 г. и се счита, че е онзи Колин Кембъл, който се е подписал в книгата за гости на Падуанския университет през 1697 г. Смята се, че се е обучавал и изследвал архитектура при Джеймс Смит,page 7, Catalogue of the Drawings Collection of the Royal Institute of British Architects: Colen Campbell, John Harris 1973, Gregg International Publishers Ltd това подозрение се подсилва от факта, че Кембъл притежава няколко рисунки на сгради, проектирани от Смит.

Витрувий Британик Основната му публикувана творба, „Витрувий Британик или британският архитект...“ () излиза в три тома между 1715 г. и 1725 г. (Допълнителни томове, използващи успешното заглавие, са събрани от Джон Улф и Джеймс Гандън и публикувани през 1767 г. и 1771 г., виж по-долу.) Витрувий Британик е първото архитектурно произведение в Англия след „Първи основания“ на Джон Шут от времето на Елизабетинската епоха. Това не е трактат, а по същество каталог на дизайни, съдържащ гравюри на английски сгради от Иниго Джоунс и Кристофър Рен, както и от самия Кембъл и други видни архитекти от епохата.

Във въведението, написано от него, и в кратките описания, Кембъл посочва „ексцесиите“ на бароковия стил и декларира британската независимост от чужденците, посвещавайки тома на Джордж I. Третият том (1725 г.) има няколко великолепни оформления на градини и паркове, с прави алеи, с пътечки и фигурални партери за приятни разходки из залесени плантации в бароков стил, който ставал все по-старомоден по онова време.

Сградите са показани в план, напречно сечение и вертикално сечение, но също така някои и в перспектива на птичи поглед. Чертежите и дизайните, съдържащи се в книгата, са излезли на мода още преди Кембъл. Успехът на томовете допринася за популяризирането на неопаладианската архитектура във Великобритания и Америка през 18 век. Например, вложка № 16 от Витрувий Британик, аксонометрична проекция на Съмърсет Хаус (Somerset House) в Лондон, е вдъхновение за американския архитект Питър Харисън, когато той проектира Тухления пазар в Нюпорт, Роуд Айлънд, през 1761 г.

Като младеж Кембъл е повлиян от Джеймс Смит (около 1645 – 1731), изтъкнат шотландски архитект и ранен неопаладианец, когото Кембъл нарича „най-опитният архитект“ на Шотландия (Витрувий Британик, ii).

Донякъде рекламното издание с отлично изпълнени гравюри излиза в благоприятен момент: в началото на бума на строежа на вили сред олигарсите от вигите. Кембъл бързо получава поръчка от лорд Бърлингтън, като заменя Джеймс Гибс в строежа на Бърлингтън Хаус в Лондон и застава начело на английската неопаладианска архитектура. През 1718 г. Кембъл е назначен за заместник на аматьора Бенсън, заменил Рен като генерален геодезист на Кралския съвет по опазване на кралските имоти, като Бърлингтън със сигурност е съдействал за назначението, но то е само краткотрайно. Когато Бенсън е изключен от съвета, Кембъл напуска с него.

По-късни томове Има някои по-късни томове, публикувани също под името „Витрувий Британик“, но те не са свързани с работата на Колин Кембъл. През 1739 г. е издаден том от Бейдслейд и Рок, описан като „том 4“. Той обаче няма много общо с Кембъл, включвайки предимно топографски перспективни изгледи на къщи (54 вложки). Между 1765 – 1771 г. Улф и Гандон публикуват своите „Томове 4 и 5“ (със 79 плюс 75 вложки). Те не зачитат изданието на Бейдслейд, вярвайки, че техният труд е по-правилното продължение на труда на Кембъл, поради което те номерират своя труд като том 4. Вложките наистина са предимно планове и напречни сечения на сгради до голяма степен в паладиански стил, повечето датиращи след 1750 г. Различните томове са описани в пълнота от Харис.

Галерия на архитектурни произведения

Източници

Категория:Шотландски архитекти Категория:Възпитаници на Единбургския университет Категория:Починали в Лондон