Сергей Сергеевич Прокофиев () е руски композитор, пианист, диригент и шахматист от първа категория, който овладява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на XX век.
Прокофиев е на първите места сред руските композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото му наследство е огромно. Създал е повече от 130 произведения, между които 8 опери, 7 симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторство, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойствени енергията, дръзката стремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодично дихание, чистата и светла лирика.
Биография Сергей Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцивка, Бахмутски уезд, Екатеринославска губерния на Руската империя (днес в Украйна) в семейството на агроном и пианистка. Големите си музикални способности той проявява още в ранно детство и това прави впечатление на видните руски композитори Сергей Танеев, Райнхолд Глиер и Александър Глазунов. През 1904 г. Прокофиев постъпва в композиторския клас на Петербургската консерватория – като ученик на Н. А. Римски-Корсаков и А. К. Лядов. Завършва го през 1909 г. Пет години по-късно, през 1914 г., завършва и класа по пиано на Консерваторията.
Но своята плодотворна артистична дейност Прокофиев започва още през годините на следването си в нея. Самобитното му дарование, смелостта и новаторските му замисли на голям художник се разкриват още в неговите младежки произведения, като Първия концерт за пиано и оркестър (1911) „Класическа симфония“ (1917) и др., както и в концертните му прояви като пианист. Изкуството на Прокофиев се е ползвало с искрените симпатии на Максим Горки и Владимир Маяковски.
От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора.
Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в родината. Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да „рекламира социализма“. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало.
Между неговите най-хубави произведения са балетите „Ромео и Жулиета“ (1936), „Пепеляшка“ (1945), „Каменното цвете“ (1950), оперите – „Годеж в манастира“ (1940), „Повест за истинския човек“ (1950), „Война и мир“ (1953), „Семьон Котко“ (1939), кантатата „Александър Невски“ (1939), ораторията „На стража на мира“ (1950), Петата симфония (1944), Седмата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда и др.
Сергей Прокофиев умира от хипертонична криза на 5 март 1953 г. в общинско жилище на Камергерската уличка в Москва. Тъй като същия ден умира и Сталин, смъртта на композитора остава почти незабелязана, а близките и колегите му се сблъскват с големи трудности при организирането на погребението, на което не е имало кой да свири. Прокофиев е погребан в Москва на Новодевическото гробище, парцел № 3. В памет на композитора е издигната паметна плоча на къщата на Камергерската уличка (скулптор Мария Леонтиевна Петрова).
На 11 декември 2016 г. в Москва на Камергерската уличка при откриването на паметник на композитора по случай 125-ата годишнина от рождението му Валерий Гергиев казва, че днес Прокофиев се възприема като Чайковски, той е Моцарт на XX век:
Произведения Опери
Мадалена, Op. 13 (1911 – 1913) Картоиграчът (по Достоевски), Op. 24 (1915 – 16, rev. 1927) Любовта към трите портокала, Op. 33 (1919) Огненият ангел, Op. 37 (1919 – 1927) Семьон Котко, Op. 81 (1939) Годеж в манастира, Op. 86 (1940 – 1941) Война и мир (по Лев Толстой), Op. 91 (1941 – 1952) Хан Бузай, (1942 – незавършена) Повест за истнинския човек (по Борис Полевой), Op. 117 (1947 – 1948) Далечни морета, (1948 – незавършена)
Балети Ала и Лоли, Op. 20 (1914 – 1915), най-често включвана в „Скитска сюита“ (вижте по-долу) Шут, Op. 21 (1915, rev. 1920) Трапец, Op. 39 (1924), най-често включван в „Квинтет“ (вижте по-долу) Стоманено препускане, Op. 41 (1925 –1926) Блудният син, Op. 46 (1928 –1929) На Днепър / Sur le Borysthene, Op. 51 (1930 – 1931) Ромео и Жулиета, Op. 64 (1935 – 1936) Пепеляшка, Op. 87 (1940 – 1944) Приказка за каменното цвете, Op. 118 (1948 – 1953)
Театрална музика Египетски нощи (1934) Борис Годунов, Op. 70bis (1936) Евгений Онегин, Op. 71 (1936) Хамлет, Op. 77 (1937 – 1938)
Музика към филми Поручик Киже (1933), аранжирана и като оркестрова сюита (виж по-долу) Дама пика, Op. 70 (1936), по Пушкин Александър Невски (1938), филм на режисьора Сергей Айзенщайн (съществува и под формата на кантата вижте по-долу) Лермонтов (1941) Котовски (1942) Партизаните в украинските степи (1942) Тоня (1942) Иван Грозни, Op. 116 (1942 – 1945), филм на режисьора Сергей Айзенщайн
Оркестрови творби Симфонии Симфония № 1 в ре мажор „Класическа“, Op. 25 (1916 – 1917) Симфония № 2 в ре минор „Желязо и стомана“, Op. 40 (1924 – 1925) Симфония № 3 в до минор, Op. 44 (1928) Симфония № 4 в до (оригинална версия), Op. 47 (1929 – 1930) Симфония № 5 в си бемол, Op. 100 (1944) Симфония № 6 в ми бемол минор Op. 111 (1945 – 1947) Симфония № 4 в до (преработена версия), Op. 112 (1947) Симфония № 7 до диез минор, Op. 131 (1951 – 1952) Две младежки симфонии (1902 и 1908)
Симфониета в ла (оригинална версия), Op. 5 (1909) Сънища (симфоническа картина), Op. 6 (1910) Есенна, Op. 8 (1910) Увертюра на еврейски теми, Op. 34bis (по камерната версия) Американска увертюра, Op. 42 (1926), за 17 инструменталисти (оркестрирана като оп. 42bis през 1928) Дивертименто, Op. 43 (1925 – 1929) Симфониета в ла (преработена версия), Op. 48 (1929) Симфонична песен, Op. 57 (1933) Руска увертюра, Op. 72 (1936) Симфоничен марш, Op. 88 (1941) 1941 година, Op. 90 (1941) Ода за края на войната, Op. 105 (1945), за духови инструменти, 8 арфи, 4 пиана, перкусия, и двойни баси Тридесет години, Op. 113 (1947), тържествена поема за оркестър Два пушкински валса, Op. 120 (1949) Срещата на Волга с Дон, Op. 130 (1951)
Прокофиев аранжира няколко сюити от своите сценични творби за концертно изпълнение: Сюити от Ромео и Жулиета Сюита № 1, Op. 64bis Сюита № 2, Op. 64ter Сюита № 3, Op. 101 Сюити от Пепеляшка Сюита № 1, Op. 107 Сюита № 2, Op. 108 Сюита № 3, Op. 109
Сюити от Приказка за каменното цвете Сватбена сюита за оркестър, Op. 126 Циганска фантазия за оркестър, Op. 127 Уралска рапсодия за оркестър, Op. 128 Стопанката на медната планина, Op. 129 (неосъществена) Скитска сюита, Op. 20 (от Ала и Лоли) Сюита от Шут, Op. 21bis Сюита от Любовта към трите портокала, Op. 33bis Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis Сюита от Стоманено препускане, Op. 41bis Сюита от Блудният син, Op. 46bis Четири портрета и развръзка от Комарджията, Op. 49 Сюита от На Днепър, Op. 51bis Сюита от Поручик Киже, Op. 60 Валсова сюита, Op. 110 (1946) (включва валсове от Война и мир, Пепеляшка и Лермонтов) Лятна нощ, сюита от Годеж в манастира, Op. 123
Концертни творби Пиано: Концерт за пиано № 1 в ре бемол, Op. 10 (1911 – 1912) Концерт за пиано № 2 в сол минор, Op. 16 (1912 – 1913, изгубен, пренаписан през 1923) Концерт за пиано № 3 в до, Op. 26 (1917 – 1921) Концерт за пиано № 4 в си бемол, Op. 53 (1931), за лява ръка (написан за Паул Витгенщайн) Концерт за пиано № 5 в сол, Op. 55 (1932) Концерт за две пиана и струнни инструменти, Op. 136 (1953 – незавършен)
Цигулка: Концерт за цигулка № 1 в ре, Op. 19 (1916 – 1917) Концерт за цигулка № 2 в сол минор, Op. 63 (1950 – 1951)
Чело: Концерт за чело в ми минор, Op. 58 (1933 – 1938) Симфония-концерт за чело и оркестър в ми минор, Op. 125 (1950 – 1952) Концертино за чело в сол минор, Op. 132 (1952) (една версия, завършена от Дмитрий Кабалевскии, друга от Блок)
Вокални оркестрови творби Две поеми за женски хор и оркестър (1909 – 1910) Грозното патенце, Op. 18 (1914) Седем, те са седем (кантата), Op. 30 (1917 – 1918, rev. 1933) Мелодия, Op. 35bis (1920), за соло глас и оркестър Вокална сюита от Огненият ангел, Op. 37bis (1923-незавършена) Петя и вълкът: Детска симфонична приказка за четец и оркестър, Op. 67 (1936) Кантата за 20-ата годишнина от Октомврийската революция, Op. 74 (1936 – 1937), за два хора, оркестър, военен оркестър, акордеонен оркестър и перкусионен оркестър Песни за нашите дни, Op. 76 (1937) Александър Невски (кантата), Op. 78 (1939) Здравица, Op. 85 (1939) Балада за едно непознато момче, Op. 93 (1942 – 1943) Flourish, Mighty Homeland, Op. 114 (1947) Зимен огън, Op. 122 (1949 –1950) На стража на мира, Op. 124 (1950)
Хорови Шест песни, Op. 66 (1935) Седем песни и един марш, Op. 89 (1941 – 1942) Ескиз на Държавен химн на Съветския съюз, Op. 98 (1943 and 1946) Войнишка походна песен, Op. 121 (1950)
Песни Две стихотворения, Op. 9 (1910 – 1911) Грозното патенце, Op. 18 (1914) Пет стихотворения по Балмонт, Op. 23 (1915) Пет стихотворения по Ахматова, Op. 27 (1916) Пет песни без думи, Op. 35 (1920) Пет стихотворения по Балмонт, Op. 36 (1921) Пет казахски песни (1927) Две песни от Поручик Киже, Op. 60bis (1934) Три детски песни, Op. 68 (1936) Три романса по Пушкин, Op. 73 (1936) Три песни от Александър Невски, Op. 78bis (1939) Седем песни, Op. 79 (1939) Дванадесет руски народни песни, Op. 104 (1944) Два дуета, Op. 106 (1945) Broad and Deep the River Flows
Творби за пиано сонати за пиано: Соната за пиано № 1 във фа минор, Op. 1 (1907 – 1909) Соната за пиано № 2 в ре минор, Op. 14 (1912) Соната за пиано № 3 в ла минор, Op. 28 (1907 – 1917) Соната за пиано № 4 в до минор, Op. 29 (1917) Соната за пиано № 5 в до мажор (оригинална версия), Op. 38 (1923) Соната за пиано № 6 в ла мажор, Op. 82 (1939 – 1940) Соната за пиано № 7 в си бемол мажор, Op. 83 (1939 – 1942) Соната за пиано № 8 в си бемол мажор, Op. 84 (1939 – 1944) Соната за пиано № 9 в до мажор, Op. 103 (1947) Соната за пиано № 5 в до мажор (преработена версия), Op. 135 (1952 – 1953) Соната за пиано № 10 в ми минор, Op. 137 (незавършена) (1952) Piano Sonata No. 11, Op. 138 (неосъществена) Шест младежки сонати за пиано (1904, 1907, 1907, 1907 – 1908, 1908, 1908 – 1909) Четири етюда, Op. 2 (1909) Четири пиеси, Op. 3 (1911) Четири пиеси, Op. 4 (1910 – 1912} Токата в ре минор, Op. 11 (1912) Десет пиеси за пиано, Op. 12 (1906 – 1913) Сарказми – пет пиеси за пиано, Op. 17 (1912 – 1914) Мимолетности (Visions Fugitives) – двадесет пиеси за пиано, Op. 22 (1915 – 1917) Приказките на старата баба, Op. 31 (1918) Четири пиеси, Op. 32 (1918) Things in Themselves – две пиеси за пиано, Op. 45 (1928) Две сонатини за пиано, Op. 54 (1931 – 1932) Три пиеси, Op. 59 Pensées – три пиеси за пиано, Op. 62 (1933 –1934) Музика за деца, дванадесет леки пиеси, Op. 65 (1935) Думка (after 1933)
Транскрипции за пиано: Марш и скерцо от Любовта към трите портокала, Op. 33ter Дивертисмент, Op. 43bis Шест пиеси, Op. 52, от разнообразни източници Десет пиеси от Ромео и Жулиета, Op. 75 Гавот от Хамлет, Op. 77bis Три пиеси от Пепеляшка, Op. 95 Три пиеси, Op. 96 Десет пиеси от Пепеляшка, Op. 97 Шест пиеси от Пепеляшка, Op. 102
Камерни творби Струнен квартет № 1 в си минор, Op. 50 (1930) Струнен квартет № 2 във фа F (по карбардински теми), Op. 92 (1941) Хумористично скерцо, Op. 12bis, за четири фагота