Христо Фотев

Христо Фотев Константинов е български поет.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето и любовта е централен философско-поетичен символ в лириката му.Отново да се влюбя в тебе – Христо Фотев за любовта. gnezdoto.net

Биография и творчество Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище („Текстила“) в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Първата му стихосбирка – „Баладично пътуване“ е издадена през 1961 г. Дебютната му книга получава признание и на следващата година е приет за членЧленове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 20 юли 2026 г. на Съюза на българските писатели (СБП). През 1962 г. става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели, чийто помещение се намира на ул. Милин камък 1, „канцеларията“, както я нарича Фотев.

След дълго мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. са публикувани две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“, а по-късно „Тембъри, прогонени от рая“. В края на 90те е замислен негов тритомник с поезия, от които излиза само т. 1. Финансиран е от Мултигруп.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския литературен алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г., когато е скандално уволнен от местната общинска управа. С това приключва и придобилият славата на „най-добър извънстоличен литературен алманах“ Море, (който е възстановен като литературно издание на община Бургас чак през 2009 г.). През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър.

През 90-те години на ХХ в. Христо Фотев напуска ретроградния СБП и става на член на Сдружението на българските писатели.

Умира на 27 юли 2002 г.

Признание и награди 1965 – получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка „Лирика“. 1967 – удостоен със същата награда за третата си книга „Сантиментални посвещения“, 1969 – връчена му е за трети път наградата на Бургас за стихотворенията му от „Пристанище“, 1994 – поетът получава литературната награда „Златен Пегас“, 1995 – удостоен е със званието почетен гражданин на община Бургас.

Библиография „Баладично пътуване“, С.: „Български писател“, 1961. „Лирика“, С.: „Български писател“, 1965. „Сантиментални посвещения“, С.: „Български писател“, 1967. „Пристанище“, Варна: Държавно издателство, 1969. „Обещание за поезия“, Варна: „Георги Бакалов“, 1978. „Литургия за делфините“, С.: „Български писател“, 1981. „Спомен за един жив“, С.: „Народна младеж“, Поредица „Поколение“, 1982. „Словесен пейзаж“. Избрани стихотворения, С,: Български писател, 1984. „Венецианска нощ“. Поеми, Варна: „Георги Бакалов“, 1989. „Книга за свободата“. Поема, Пловдив: „Христо Г. Данов“, 1991. [2. изд.], С.: Свободно поетическо общество, 1997. „Аполис“, съст. Роман Томов, С.: Прозорец, 1993. [2. изд.] С.: „Прозорец“, 1994. „Над съня“, С.: Артик–5, 1995. „Тембъри, прогонени от рая“. Стихове, текстове, интервюта, съст. Йоана Томова; С.: „Прозорец“, 1996. „Пейзаж от думи“. Лирика, С.: Захарий Стоянов, 1997. „Събрани съчинения“. Том 1, Поезия, С.: Казански, 1998. „Възхвала на думите“, С.: Издателско ателие „Аб“, 1999. „Море“, С.: „Янев и Янев“, 2000. „Словесен вертикал“, Велико Търново: „Слово“, 2000. „Пейзаж от думи“. Лирика, съст. Иван Гранитски, С.: „Захарий Стоянов“, 2002. „Любовна лирика“, съст. Руси Чанев, С.: Издателско ателие „Аб“, 2008. „Морето, най-голямото събитие“, съст. Йоана Томова, С.: „Прозорец“, 2014.

За него „Христо Фотев в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга пета. С.: Кралица Маб, 2010. (ISBN 978-954-533-101-5).

Посмъртно признание Националната награда Христо Фотев за поезия е учредена през 2008 г. от община Бургас съвместно със Съюза на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Министерството на културата. Наградата се връчва през година на 25 март, рождения ден на поета.

На Христо Фотев е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().

В края на юни 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Христо Фотев в българската литература и култура“.Програма на Националната научна конференция „Христо Фотев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19.06.2009 г.

Източници

Външни препратки От и за Христо Фотев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Биобиблиографски указател на Христо Фотев на сайта на РБ „Пейо Яворов“ в Бургас

Произведенията на Христо Фотев на сайта „Словото“ Бисера Дакова, „Христо Фотев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

За него

Антоанета Алипиева, „Споменна снимка (Христо Фотев)“, LiterNet, 21.02.2004 Никола Иванов, „Христо Фотев“, LiterNet, 02.03.2007 Владимир Янев, „Христо Фотев“, LiterNet, 26 януари 2009 Йордан Ефтимов, „Връзката интимна на шепота със барабаните на химна“: Христо Фотев в новоисторически прочит“, Littera et lingua, Есен 2010 Иван Сухиванов, „Постмодернист ли е Христо Фотев?“ Словото, март, 2011

Категория:Български поети Категория:Почетни граждани на Бургас Категория:Българи в Турция Категория:Родени в Истанбул Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища