Дъмбенската планина, още Мали-мади, Малимади, Буче, Костолата или Орлово (, Буци или , Мали Мади), е планински масив в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1795 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Дъмбенската планина попадат в Албания.

Географска характеристика

Местоположение Планината е разположена в западната част на Леринско и в Северната на Костурско. На практика е южно продължение на Корбец (Трикларио), от която е отделена със Смърдешкия проход (1075 m) и долината на Брезница. От Вич (Верно) на изток я отделя Рулската река (Ливадопотамос), приток на Бистрица (Алиакмонас) или понякога смятана за Бистрица. В западната и югозападната ѝ част минава границата между Гърция и Албания.

Изкачването до върха може да стане от село Смърдеш (Кристалопиги, 1130 m) за около 3 часа, или от село Брезница (Ватохори, 900 m) също за около 3 часа.

Геоложки строеж Дъмбенската планина е изградена от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006

В западните склонове на планината, на 1 km североизточно от Косинец, е разкрита желязно-никелова мина по открит способ на компанията „Ларко“. Тя експлоатира находище на лимонит с годишен добив 350 000 – 450 000 тона.

ВърховеТуристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014

Име Име Кота (m) Положение Държава Буче, Бучйе Ανεμοδαρμένη, Μπούτσι, Πυραμίδα 1795 m Ю от Брезница Свети Атанас Άγιος Αθανάσιος 1183 m 1 km ЮИ от Косинец Орлово Αετορράχη и Όρλοβο 1685 m 2 km СИ от Дъмбени Орлово Αετός и Όρλοβο 1285 m 2 km ЗСЗ от Дъмбени Чунгия Ανάρραχη и Τσούγκια 1400 m 2 km ССЗ от Дъмбени Скърка Ανώμαλη и Σκόρκα 1506 m 4,5 km СЗ от Дъмбени Бочила Απαλό, Ποτσίλα Λουμάτο и Πότσιλα 1260 m 2 km ЗСЗ от Габреш Осой Дъмбенски Βαλανιδιά, Οσόϊ и Ντέμπεν 1275 m 3 km ЮЗ от Габреш Чървени гренди, Гренда Γκρέντα 1127 m 4 km СЗ от Косинец , гранична пирамида № 33 Градища Καστράκι, Γκραδίστα, Γκραντίστα 1122 m 3 km ЮИ от Дъмбени Κολοκοτρώνης 1323 m 1 km СИ от Косинец Корпес Κορφές, Κορπές 1224 m 1,5 km СЗ от Габреш Кукувичина стена Κούκκος, Κουκουβίτσινα 1352 m 1,5 km СИ от Косинец Франговица, Куле Κουλέ, Φραγκόδιτσα 1420 m 2 km СЗ от Дъмбени Куле Κουλέ 1320 m 2 km СЗ от Дъмбени Κοφτερό 1660 – 1560 m 3 km ССИ от Дъмбени Костенец Κωστενέτσι 1231 m 1,5 km ССЗ от Косинец Костолата, Виняри, Орлово Κωστώλα, Βούτσι, Όρλοβο 1713 m 2 km ССИ от Дъмбени Крумница Μεγάλη Πλαγιά, Κρουμνίτσα 1200 m 3 km ЮЗ от Смърдеш Маца Μάτσα 1390 m Мечкина тумба Μεσκίνα 1652 m 3 km С от Дъмбени Самовилцка Гръндка Μοναχικό, Σαμοβίτσα Γρέκα 1555 m 1 km ЮИ от Смърдеш Брезница Μπουκούρης, Μπρέσνιτσα и Μπρενίτσα 1533 m 2 km Ю от Брезница Попова нива Παππαδοχώραφα, Πόποβα Νίβα 1540 m 5 km С от Дъмбени Караули Παρατηρητήριο, Καραούλι 1591 m 4 km С от Дъмбени Вълканова чезма Πετροβούνι 1580 m 2,5 km ИЮИ от Смърдеш Смърдеш, Плешовец Πλεζοβίτς, Ορόσημο Σμαρδέσι, Πλασόβιτσε 1343 m 3 km ЮЗ от Смърдеш , гранична пирамида № 30 Полени Πολένι 1621 m 4 km Ю от Брезница Πυχτό 1500 m 4 km ССИ от Дъмбени Пирамида Πυραμίς 1776 m Смърдеш Σμαρδέσι 1209 m Чучура Τσούτσουρα, Τσούσερα 1271 m 2 km ЮЗ от Габреш Ръмбатина Ύψωμα Γρέσκου, Ραμπατίνα 1681 m 3,5 km ЮИ от Смърдеш Мали Мади Ύψωμα Παπαθανασίου, Μάλι Μάδι 1659 m 4 km СЗ от Дъмбени Бойко Φύλακες, Μπόϊκο 1140 m 2 km ЮИ от Брезница Янева глава Γιάννη Κεφάλι 980 m 2 km Ю от Дъмбени Еврейска глава Εβραίου Κεφάλι, Κεφάλα Εβραίου 853 m 2 km З от Сливени, паметник Горо Ένδοξο, Γκόρο 974 m Широко ръжица Καλόγηρος, Συροκοραζίσα 955 m 3 km СЗ от Сливени Света Неделя Καστράκι, Σφέτα Νεδέλα 869 m 1 km С от Света Неделя Колица Κόλιτσα 860 m 4 km С от Света Неделя Арбанашка Κουτούδι, Αρμπόνισκα, Αρμπενίσκα 982 m 3 km С от Сливени Πλατύδρομος 957 m 4 km ССИ от Св. Неделя Лавденич Λατομεία, Λάβδενιτς 955 m Палик 1163 m 1 km И от Капещица Карчишка Καρτσίσκα, Ρίζωμα 961 СЗ от Кърчища

Климат Климатичните особености на Дъмбенската планина съвпадат с тези на съседния масив Корбец. Повече данни са дадени в секция Климат в статията за Корбец.

Водни ресурси Дъмбенската планина е безводна планина в чиито билни части липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Планинското било се отводнява от множество къси пресъхващи потоци, по-съществените от които са: Осово при Габреш, Сушица, десен приток на Рулската река – извира южно от Дъмбени; Бела падина (Ксиропотамос), ляв приток на Четирската река – извира от местността Дервено югоизточно от Косинец; Костенечката река, ляв приток на Четирска река, по нея между гранични пирамиди №№ 34 и 36 върви държавната граница между Албания и Гърция – подхранва се от изворите в местността Главата под Лабаница, а началните ѝ притоци идат от високите части на планината над Косинец; Лесница, ляв приток на Четирската река – отводнява южните скатове на хребета Флацата. В Албания са разположени малките потоци Дрени, ляв приток на Прой-тел и Извор до село Тръстеник – десен приток на Костенечката река.

На 1 km северозападно от връх Костолата на 1600 m надморска височина е разположено единственото в планината малко езеро Локвата ( или Οχτάρα, Осмицата).

Селища В границите на Дъмбенската планина са разположени 9 села. От тях три са в Албания – Капещица (Kapshticë), Тръстеник (Tresteniku) и Курила (Kurilë).

В пределите на Гърция са селата Смърдеш (Кристалопиги), Брезница (Ватохори), Габреш (Гаврос), Дъмбени (Дендрохори), Косинец (Йеропиги), Света Неделя (Аг. Кириаки) и заличеното село Лабаница (Аг. Димитриос).

Пет исторически села по южните планински склонове – Колища, Селско (или Горяни), Свети Иван (Свети Йоан), Свети Илия и Умени са изоставени от жителите си в размирните времена на XIX в., за да основат днешното Косинец.

По времето на Османската империя Дъмбенската планина е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) или други източници към 1905 г. е:

име село българи, хр. арнаути, хр. арнаути, мох. всичко Смърдеш 1780 1780 Брезница 620 620 Капещица 150 400 550

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

Бележки

Категория:Планини в Гърция