Съкровището на Пиетроазеле или Съкровището от Петроса, открито в Пиетроазеле, окръг Бузъу, Румъния през 1837 г., е готско съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от злато, някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на миграционния период.
Археология Петроаско съкровище е разкрито от селяните Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор. Находката е направена в лозе, на около километър от мястото на някогашния римски лагер. Съкровището е с общо тегло 18,7975 килограма злато и скъпоценни камъни като гранати, алмандини, турмалини, смарагди, скални кристали, сапфири и цветно стъкло. Много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул и са изгубени днес. Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището Odobescu, Alexandru, Le Trésor de Petrossa, Paris, 1889 – 1900. той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на Атанарих – починалият през 381 г. вожд на тервингите. Съвременните археолози са скептични към това предположение.
Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за дакийски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че римски императорски златни монети са били претопени и използвани за производство на артефактите от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea
Анализ От двадесет и двата предмета в съкровището днес са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в Букурещ. Те са голяма фибула с орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; кръгла оброчна чиния патера, моделирана с орфически фигури Campbell, Joseph. The Masks of God: Creative Mythology. 1968. с триизмерна богиня, седнала в центъра ѝ; дванадесетостенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на китайската династия Хан, забелязан в токите на коланите, елинистични стилове в златните купи, сасанидски мотиви в кошничките и германски модни стилове във фибулите.Herbert Kühn, Asiatic Influences on the Art of the Migrations. Parnassus. 9.1 (January 1937, pp. 13 – 16, 43) p. 14 Това се счита за характерно за космополитния възглед на черняховската култура и един регион без определени топографски граници.
Асоциирането на съкровището с определена култура и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са рунически символи на огърлицата – от самото начало съкровището се приписва на общност или лице от германски произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на Атанарих, вожд на вестготите, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са представяли хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., то стилистичният анализ на 12-те парчета, достигнали до съвременността, показва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са най-разнообразни. Намерени са аналогии с предмети, датирани през бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, патерата произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки – през четвърти век, широките дръжки на многоъгълните съдове са се появил през 1 век от н.е., а формата на съда за вино ойнохое е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките; това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките към IV век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, в междинна фаза между скито-сарматския период и стилизираните модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент повече, в сравнение със средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират и работилниците на изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между северното Черноморие и средиземноморския свят. Съкровището е приемливо датирано през 381 г., в която Атанарих пристига в Константинопол, а всъщност и годината, в която е починал.
Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и Cloșca cu pui de aur (Златния курник), влиза в музейните експозиции на 28 март 1842 г. сред експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, основал фонда на Националния музей на антиките. Съкровището има няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.
С течение на времето съкровището преминава и през събития, които му причиняват нови щети. Такъв е обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец. Обектите са откраднати от Думитру Пантазеску-Попеску, допълнително са обезобразени, като най-повредена е надписаната торква, от която половината е загубена, а руничният текст е изрязан. Щети настъпват и при пожара от 1884 г.в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал Карол I решава да реставрира съкровището в Берлин бижутера Паул Телге. Направено е копие на съкровището с техниката на галванопластиката. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, поради което съкровището днес тежи 19 755,33 грама.
Съкровището е изпратено за съхранение в Русия през декември 1916 г., когато армиите на Централните сили окупират Румъния през Първата световна война и е върнато едва през 1956 г.
Компоненти