Междуконтиненталната купа е футболна награда, за която играят клубните шампиони на Европа и Южна Америка. За първи път мачът се провежда през 1960 г. От 1980 до 2004 г. се провежда само в Япония и наградата се нарича още Купа Тойота. От 2005 г. мачът е заменен от Световното клубно първенство на ФИФА. През 2017 г. всички победители в турнира са официално признати за световни шампиони от ФИФА.

Финали за Междуконтиненталната купа 1960 Реал Мадрид (Исп) – Пенярол (Ур) 5:1; 0:0 1961 Пенярол (Ур) – Бенфика (Пор) 5:0; 0:1; 2:1 1962 Сантош (Бр) – Бенфика (Пор) 3:2; 5:2 1963 Сантош (Бр) – Милан (Ит) 4:2; 2:4; 1:0 1964 Интер (Ит) – Индепендиенте (Арж) 2:0; 0:1; 1:0 1965 Интер (Ит) – Индепендиенте (Арж) 3:0; 0:0 1966 Пенярол (Ур) – Реал Мадрид (Исп) 2:0; 2:0 1967 Расинг Клуб (Арж) – Селтик (Шот) 2:1; 0:1; 1:0 1968 Естудиантес (Арж) – Манчестър Юнайтед (Анг) 1:0; 1:1 1969 Милан (Ит) – Естудиантес (Арж) 3:0; 1:2 1970 Фейенорд (Хол) – Естудиантес (Арж) 1:0; 2:2 1971 Насионал (Ур) – Панатинайкос (Гър) 2:1; 1:1 През 1971, 1973, 1974, 1977, 1979 носителите на КЕШ отказват да играят за Междуконтиненталната купа заради грубата и неспорсменстка игра на южноамериканските отбори. На тяхно място играят финалистите в турнира. 1972 Аякс (Хол) – Индепендиенте (Арж) 3:0; 1:1 1973 Индепендиенте (Арж) – Ювентус (Ит) 1:0 1974 Атлетико Мадрид (Исп) – Индепендиенте (Арж) 2:0; 0:1 1976 Байерн Мюнхен (Гер) – Крузейро (Бр) 2:0; 0:0 1977 Бока Хуниорс (Арж) – Борусия Мьонхенгладбах Гер 3:0; 2:2 1979 Олимпия (Пар) – Малмьо ФФ (Шв) 2:1; 1:0 1980 Насионал (Ур) – Нотингам Форест (Анг) 1:0 1981 Фламенго (Бр) – Ливърпул (Анг) 3:0 1982 Пенярол (Ур) – Астън Вила (Анг) 2:0 1983 Гремио (Бр) – Хамбургер (Гер) 2:1 след прод. 1984 Индепендиенте (Арж) – Ливърпул (Анг) 1:0 1985 Ювентус (Ит) – Аржентинос Хуниорс (Арж) 2:2 (6:4 дузпи) 1986 Ривър Плейт (Арж) – Стяуа (Рум) 1:0 1987 Порто (Пор) – Пенярол (Ур) 2:1 1988 Насионал (Ур) – ПСВ Айндховен (Хол) 1:1 (2:2 прод. и 6:4 дузпи) 1989 Милан (Ит) – Атлетико Насионал (Кол) 1:0 1990 Милан (Ит) – Олимпия (Пар) 3:0 1991 Цървена звезда (Сър) – Коло Коло (Чил) 3:0 1992 Сао Пауло (Бр) – Барселона (Исп) 2:1 1993 Сао Пауло (Бр) – Милан (Ит) 3:2 Отборът на Олимпик (М) е отстранен от турнира заради подкуп. 1994 Велес (Арж) – Милан (Ит) 2:0 1995 Аякс (Хол) – Гремио (Бр) 0:0 (4:3 дузпи) 1996 Ювентус (Ит) – Ривър Плейт (Арж) 1:0 1997 Борусия Дортмунд (Гер) – Крузейро (Бр) 2:0 1998 Реал Мадрид (Исп) – Вашку да Гама (Бр) 2:1 1999 Манчестър Юнайтед (Анг) – Палмейрас (Бр) 1:0 2000 Бока Хуниорс (Арж) – Реал Мадрид (Исп) 2:1 2001 Байерн Мюнхен Гер – Бока Хуниорс (Арж) 1:0 2002 Реал Мадрид – Олимпия (Пар)Пачука Олимпия (Пар) 2:0 2003 Бока Хуниорс (Арж) – Милан (Ит) 1:1 (3:1 дузпи) 2004 Порто (Пор) – Онсе Калдас (Кол) 0:0 (8:7 дузпи)

Всички носители на Междуконтиненталната купа

Призьори Клуб (Град, Страна) Купи Финали Реал Мадрид (Испания) 3 (1960, 1998, 2002) 2 (1966, 2000) Милан (Италия) 3 (1969, 1989, 1990) 4 (1963, 1993, 1994, 2003) Пенярол (Уругвай) 3 (1961, 1966, 1982) 2 (1960, 1987) Бока Хуниорс (Аржентина) 3 (1977, 2000, 2003) 1 (2001) Насионал (Уругвай) 3 (1971, 1980, 1988) - Индепендиенте (Аржентина) 2 (1973, 1984) 3 (1964, 1965, 1972) Ювентус (Италия) 2 (1985, 1996) 1 (1973) Сантос (Бразилия) 2 (1962, 1963) - Интер (Италия) 2 (1964, 1965) – Сао Пауло (Бразилия) 2 (1992, 1993) – Аякс (Холандия) 2 (1972, 1995) – Байерн Мюнхен (Германия) 2 (1976, 2001) – Порто (Португалия) 2 (1987, 2004) – По веднъж са били победители 12 отбора. Най-много призьори има от Аржентина: 9 купи, спечелени от 6 отбора. Сантос, Интер, Милан и Сао Пауло са печелили купата две години поред. Голмайстор на всички турнири е Пеле със 7 гола.

Препратки FIFA Intercontinental Cup – Емблема на състезанието

Вижте също Световно клубно първенство на ФИФА

Категория:Международни футболни турнири