Хортица () е най-големият остров на Днепър, разположен край град Запорожие под днепърските прагове (в днешно време – в рамките на Днепърската водноелектрическа централа). Национален исторически и културен резерват.Постановление Совета Министров УССР от 18.IX.1965 Об увековечении памятных мест, связанных с историей запорожского казачества Островът се простира от северозапад на югоизток, дължина – 12,5 км, ширина – средно 2,5 км.
За първи път Хортица се споменава под името Свети Григорий в трактата „За управлението на империята“ от византийския император Константин VII Порфирогенет (съставен през 946 – 953 г.).
През 2007 г. островът е обявен за едно от „Седемте чудеса на Украйна“.
Етимология Има няколко версии за произхода на името „Хортица“. Смята се, че островът (летописният остров Хртич) е получил името си от съседната река Хортица, като съществителното е образувано от добавянето на „-ица“ към хорт- <хъртъ, тоест „бързо“. По този начин, „хортица“ съответства на „бистрица“, бърза вода (хидронимът „бистрица“ се среща често в басейните на Днепър, Днестър и други реки на Украйна).
Геология Остров Хортица е част от украинския кристален щит, чиито скали са се образували през архая. Възрастта на гранитите, гнайса и мигматитите, образуващи хортицките скали, е 2,6 милиарда години (в източници се среща и 2,85 милиарда години).
Хортица разделя коритото на река Днепър на два ръкава – Нови и Стари Днепър. Акваторията на Днепър в района на острова е малък, запазен участък от праговете на реката, съществували преди изграждането на ВЕЦ Днепър по-нагоре по течението. Праговете завършват преди Хортица. Останалите съществуващи малки острови напомнят за изключително трудните условия за плаване по Днепър.
В коритото на левия ръкав на Днепър водата понякога е била толкова плитка, че от източната страна на острова се образували коси, по които е било възможно да се премине до острова. Маловодни години са били например 1575, 1708 и 1921 г., когато левия ръкав на Днепър почти е пресъхнал.
В северната и северозападната част на острова скалите се издигат на 40 – 50 метра височина. На югоизток височината на острова постепенно намалява, преминавайки в по-ниска и залята част. Между скалистата и наводнената част, повърхността на острова е просечена от голям брой живописни дерета.
Хортица и прилежащите острови са обявени за геоложки резерват под името „Днепърски прагове“.
Флора На острова има различни природни зони: тревно-коилови степи, дъбови и иглолистни гори, заливни ливади. Поради особените микроклиматични условия, възникнали поради изобилието от слънце, прясна вода и сух въздух, флората на острова се различава значително.
Общо на Хортица растат около 960 растителни вида, 560 от тях са представители на дивата флора, 20 са ендемити. Ендемичните видове са днепърски кръстовник (от род Sanecio), саврански лук, Anémone pátens, ириси и днепровска метличина. В допълнение към ендемитите има и реликтни растения – водна папрат и чилим.
Има останали малко на брой целини, на които растат треви. Те са по склоновете на деретата Шанцев, Башмачки, Липов, Громушин, Наумов, Широки, Костин, Корнетовски, Музичен, Совутин, Молодняга и др. По деретата има остатъци от гори (овразни гори), в които преобладават татарски клен, дъб, бряст, черна и сребърна топола и круша. По-голямата част от острова е покрита с млади изкуствени борови и кленови гори, засадени от Хортицкото горско стопанство. Преди това, остров Хортица е имал големи дъбови гори.
До началото на XXI век в резервата има около 10 многовековни дървета и няколко десетки дъбови дървета на възраст сто и повече години (най-старите от тях са на 300 години), има и стогодишна дива круша. Повечето от тези дървета растат в деретата и залятата част на острова.
Според Дмитрий Яворницки, на остров Хортица е растял гигантски вековен дъб: „Той беше разклонен и с колосална дебелина, стоеше на сто и петдесет сажена от Острово-Хортицката колония, на юг, до самия път, преминаващ по дължината на острова." Според легендата, дъбът бил събирателен пункт за запорожките казаци, когато те имали съвет, под дъба казаците се молели преди да започнат поход срещу врага. През 1775 г., казаците за последен път се събират под свещения дъб – изпили няколко бъчви водка, танцували казачок и се сбогували.
Към 1888 г. дъбът изсъхва, оставяйки пън с обиколка 6 метра.
Фауна В деретата на острова живеят повече от 30 вида животни, 120 вида птици, десет вида влечуги и пет вида земноводни, основно в залятата от Днепър южна част на острова. Най-многобройни сред птиците са водолюбивите. Много патици прекарват зимата на залятата част и на Стари Днепър, който не замръзва дори при силни студове. На острова има много чайки (особено сребристи) и чапли. През 1979 г. тук е регистрирана гривеста чапла – долетяла от юг. Едно от заливните малки островчета, често е посещавано от совоподобни. Малкият остров (дълъг около сто метра и не повече от петнадесет на ширина) не се различава от съседните, но е предпочитан от совите – те се събират тук през зимните дни те се събират тук.
От дневните хищни птици, соколът е най-често срещаната. Местните краеведи отчитат само няколко двойки черна каня. До 1977 г. на острова гнезди и двойка белоопашати орли. Но след като дървото, върху което са гнездили орлите, пада, птиците се преместват по-надолу по течението на Днепър.
На острова се срещат и фазани, които са въведени през 50-те години, и златен пчелояд.
По пясъчните плитчини и по заблатените брегове на острова могат да се видят следите от сърни и диви свини. Тук намират подслон ондатри, лисици, зайци; понякога и лосове. На острова се среща и обикновен сънливец – вид малък гризач.
Дерета, езера, скали и съседни острови на Хортица Хортица е осеяна с дерета и езера, заобиколена е от множество големи и малки острови и скали, които са част от защитената зона. № Дерета Езера Скали Острови 1 Совутино Каменно Совутина (Три мачти) Корнетовски 2 Гановка Домаха Черната Растебин 3 Костино Предно Малка Хортица (Байди) 4 Липово Оризово Дъбов 5 Еленски рог (Широкото) Головковско Трите стълба 6 Генералка Речище Лошата скала 7 Голяма Молодняга Осокорово скалите Скопцев и Перейми 8 Наумово
Острови Трите стълба. На северната страна на Хортица са островите: Диванът (или Креслото) на Екатерина, Средният стълб и Похили, образуващи островната група Трите стълба.
Народните легенди свързват островчето Диванът на Екатерина с руската императрица Екатерина II, за която се твърди, че се е задържала тук по време на пътуване до Крим през 1787 година. Скалата наистина прилича по форма на диван, но императрицата никога не е спирала тук.
На Средния стълб има дълбока яма (2 м в диаметър, дълбочина до 1,4 м), която е наречена „Казашката купа“. Тя е естествена формация, частично дообработена от хора. Според народните легенди „В горещите слънчеви дни казаците си варили галушки и се хранели един друг през купата с лъжици метър и половина.“. През 1927 – 1929 г. археолозите откриват на острова енеолитно селище от края на 4-то хилядолетие пр.н.е. – средностоговската култура (името е дадено по погрешка от съседните скали Стогов).
Името на третия остров от групата е Похили (Наклонен) – име, идващо от формата му.
Полският писател Г. Подберезовски, пътувайки по Днепър през 1860 г., нарича Трите стълба „Херкулесовите стълбове“, свързвайки ги с легендата на Херодот за срещата на Херкулес със змийската богиня и произхода на скитите. До средата на XIX век Трите стълба са свързани с Хортица чрез пясъчна коса, обрасла с дървета и храсти, отмита впоследствия от наводнения.
Двете купи. От лявата страна на Стълбовете има скали – Двете купи, които приличат донякъде на купи сено. В днешно време по-често се използват други имена – Двамата братя или Близнаците.
Дъбовия. От северната страна на Хортица, пред Днепърската водноелектрическа централа, се намира остров Дъбови, който често се нарича Средни, Тополни или Костенурка (заради формата си).
Скалите Лошата и Средната (Сагайдачна скала) са разположени между Сагайдачната междина, разположена на левия бряг на Днепър, и Хортица.
За Лошата скала има няколко легенди за произхода на името. Според една от тях, казаците са били наказвани на Лошата скала. През топлото лято е толкова горещо, че е невъзможно да се стои бос. Виновният казак е бил докарван на скалата в най-горещото време, където е изтърпявал присъдата си. Според лоцманите това име ѝ е дадено, защото „е застанала по средата на Днепър по неподходящ, глупав начин“. Други легенди разказват, че на Лошата скала армията на Петър I екзекутира запорожски казаци за сътрудничеството им с Мазепа и Карл XII (1709 г.) – затова скалата получила прякора Смъртната, или Лошата. Според друга версия, според плановете за укрепления от 18 век, на този остров се е намирал чумен лазарет. Тъй като казаците наричали всички инфекциозни болести „лоши“, тоест тези, които не могат да предвидят, за разлика от травми и рани; вероятно това име останало и за скалата.
На Средната скала през 30-те години на XIX век е можело да се види камък, наречен „Лулата“, наподобяващ на истинска лула с мундщук и клада. Имало е и друг – „Ложето (или Креслото) на Сагайдака“ – вероятно обработен камък с вдлъбнатина за полягане на човек. През 1883 г. камъкът е взривен от двама жители на Александровка (името на Запорожие до 1921 г.). На Средната скала археолозите откриват неолитно огнище с останки от парчета посуда, ретуширан кремък, риби и животински кости.
И двете скали са значително увредени при изграждането на Днепърската водноелектрическа централа и шлюза.
Остров Корнетовски. В руслото на Стари Днепър, близо до южната част на острова, може да се види пясъчния остров Корнетовски.
Скалите Гавуновска и Каракайка, разположени зад дерето Генералка, наред с дълга пясъчна ивица, са кръстени на казаците Каракая и Гавун, които са се занимавали с риболов тук. До тези скали има туристически плаж.
Дерета Бреговете на Хортица са прорязани от повече от две дузини големи и малки дерета – от източната и западната страна. Почти всички имат свои собствени имена.
От разположеното в северния край дере Совутино, на юг по руслото на Стари Днепър се намират деретата: Чавуново (Сечеви порти), Музичино, Наумово, Громушино, Каракайка, Генералка, Широко (Еленско), Корнейчиха, Корнетовско.
От източната страна, по коритото на Нови Днепър, се намират: Голяма Молодняга, Ушвиво, Хановка, Шанцево, Башмачка, Костино, Липово, Капралка (Корнеево).
Деретата са своеобразен природен резерват на острова. Склоновете им са покрити със степни треви, а в падините могат да се открият останки от гори.
В дерето Громушино има извор с чиста вода.
История Първи селища на острова Хората се появяват на острова още през епохите на палеолита и мезолита, но първите по-добре проучени селища датират от бронзовата епоха (III-II хилядолетие пр.н.е.). В тях са открити множество погребения и култови съоръжения. От VII до III век пр.н.е. островът е населен от скитите. Повечето могили, открити на острова, а те са 129, принадлежат на скитската цивилизация. Те са предимно гробници. Близо до дерето Совутино през V-III в. пр.н.е. е съществувало цяло селище. На неговото място са открити защитен вал, ров и жилищни сгради.
По-надолу от острова по течението на Днепър, след праговете, е минавал водния път от варягите до гърците.
За да заобиколят праговете, на места е трябвало да се теглят лодките по брега на реката. Праговият участък от сегашния град Днепър до Запорожие се е простирал на почти 75 км, денивелацията в този участък е около 50 м. След тегленето на лодките, пътниците (търговци, войници) са си почивали на острова. Мястото на реката, където сега се намира стената на ВЕЦ Днепър, е било най-тясното (~ 175 м) в долното течение на Днепър. В допълнение към преходите, това място е било удобно и за засади, тъй като хората, които идват на лодки от Черно море, са били принудени да слизат на брега преди праговете. Тук са ловували скити, печенеги, половци, а по-късно кримски татари, турци и славяни.