Муамар Мухаммад Абу Миняр ал-Кадафи ( – Муа̀ммар ал-Кадда̀афи) е либийски революционер, диктатор и политически теоретик, чийто режим просъществува до убийството му от бунтовническите сили на Националната освободителна армия през 2011 година.
Роден е на 7 юни 1942 г. в района на град Сирт в бедно арабско бедуинско семейство, той става де факто тоталитарен ръководител на Либия от 1 септември 1969 година до залавянето му и линчуването му през 2011 г. Председател на Революционното командване на Либия (1969 – 1977), министър-председател и министър на отбраната на Либия (1970 – 1972), генерален секретар на Общия народен конгрес (1977 – 1979). След това се отказва от официалните постове в държавата и се титулува като „лидер на Революцията“ в официалните изявления на правителството.Държавен департамент на САЩ Той системно депортира италианското население от Либия и прогонва Западните военни бази. Като част от управленческата си програма, през 1970-те Кадафи национализира всички частни предприятия, включително селскостопанските площи, петролната индустрия и банките, за да развие военната индустрия и да подкрепи революционни движения зад граница, като позволява развитието само на малък семеен бизнес. По време на управлението си в рамките на няколко десетилетия, той издига своите възгледи за идеалното развитие на социализъм в държавите от Третия свят, формулирайки „трета световна теория“ и нова система на държавно управление, наречена „джамахирия“, като участва активно в подтискането на несъгласието, както и в прякото ръководене на военните и революционните комитети. Атентатите срещу самолетите, изпълняващи полети 103 на „Пан Ам“ и 772 на UTA и други бомбени атентати го оставят изолиран от международната сцена. Той е осъден от мнозина като диктатор, чиято авторитарна администрация системно нарушава правата на човека и финансира глобалния тероризъм в региона и в чужбина.
В годините непосредствено след като взема властта образът му на бунтовник и военен, лявата му политика срещу Запада и срещу колониализма и несправедливото разпределение на богатствата му дават прякора „арабски Че Гевара“.Los crímenes de Gadafi. ABC Предявявайки претенции да бъде наследник на египетския лидер Гамал Абдел Насър като ръководител на панарабисткото и арабското социалистическо движение, между 1972 и 1977 година Кадафи се опитва неведнъж, безуспешно, да обедини Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, с цел формиране на федерация на арабските републики. Кадафи се позиционира и като наследник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става лидер на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, така и съветския комунизъм.
С годините Кадафи неколкократно променя своята геополитическа ориентация. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, но впоследствие застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР).La URSS refuerza su poderío militar en Libia. Ел Паис 1977 'La Unión Soviética ha reforzado su presencia militar en Libia mediante el estacionamiento de aviones de bombardeo de gran autonomía, construyendo aeropuertos y carreteras y sistemas de alarma y de defensa aérea'La URSS asegura que honrará sus compromisos con Libia. Ел Паис 1986 Кадафи последователно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, превръщайки се в архитект на Африканския съюз.Muammar al-Gaddafi CIDOB През 1980-те години е обект на няколко опита за преврат от страна на Съединените щати. През 1979 г. той изпраща около 3000 войници в помощ на правителството на Иди Амин в Уганда по време на Угандийско-танзанийската война. В края на 70-те и началото на 80-те години на XX век Кадафи ръководи и военна намеса в Чад, опитвайки се да наложи контрол върху богатата на уранови находища ивица Аузу и да свали чадския диктатор Хисен Хабре.
През 1990-те и началото на 2000 г., изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и програмите си за оръжия за масово поразяване, Кадафи постига реабилитация от западните сили, като страната му от „престъпна държава“ става пълноправен член на т. нар. международна общност, в резултат на което Либия е посетена от водещи политически лица от САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнообразни политически възгледи и управление, Кадафи бива възприеман както като революционен лидер и идеалист, така и като непредсказуем и страховит деспот.BBC, 28 август 2009, Gaddafi: de paria a bienvenido С почти 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски ръководител, и сред най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси.Charles Féraud, „Annales Tripolitaines“, („Al Hawliyat Al Libiya“), Tripoli, Libya, vol. 3, стр.797.
На 27 юни 2011 г. Международният наказателен съд издава заповед за арест на Муамар Кадафи за престъпления срещу човечеството. Заповед за арестуване е издадена и за неговия син Саиф ал-Ислам и ръководителя на либийското разузнаване Абдула ал-Сенуси. След избухването на гражданската война се заклева да остане в Либия и да се бие до последно.Defiant Gaddafi vows to die as martyr, fight revolt , Ройтерс, 22 февруари 2011 Муамар Кадафи е убит и поруган след едномесечни сражения за родния си град Сирт на 20 октомври 2011 г.Кадафи е убит, Днес.бг, 20 октомври 2011
Ранни години и военна кариера Муамар Кадафи е роден през 1940 или 1942 година в бедуинска шатра на около 30 километра на юг от Сирт в семейство на арабизирани бербери от племето кадафа. Дядо му е убит през 1911 година в сражения с италианските колонисти. Според една от версиите, баща му е бил френски пилот.www.bnr.bg На 9-годишна възраст започва да посещава ислямско начално училище в Сирт. В този период редица важни събития в арабския свят повлияват на възгледите на младия Кадафи, като израелско-арабският конфликт и идването на власт в Египет на Гамал Абдел Насър, комуто Кадафи се възхищава. Още като млад участва в антиизраелските протести по време на Суецката криза през 1956 година.news.bbc.co.uk През 1959 година става политически активист в Сабха, и през 1961 година организира протестна демонстрация срещу оттеглянето на Сирия от Обединената арабска република, което довежда до изключването му от училище. Малко след първата демонстрация в Сабха, Кадафи организира второ шествие против монархическия строй в Либия. Организира и демонстрации в подкрепа на алжирската революция.
След това се премества в Мисрата, където завършва средното си образование през 1963, наблягайки на изучаването на история. През 1965 завършва военен колеж в Бенгази и получава чин лейтенант. През 1966 година заминава за допълнителна военна подготовка във Великобритания, където получава званието капитан.
Още в колежа Кадафи започва да планира свалянето на монархията в Либия, а загубата на арабските сили от Израел през 1967 допълнително засилват чувствата на арабски национализъм и в него и приближените му.
Военен преврат и управление На 1 септември 1969 година, на 27-годишна възраст, Муамар Кадафи заедно с група приближени офицери организира военен преврат срещу 80-годишния крал Идрис, който в този момент е на лечение в Турция. Неговият наследник, принц Хасан ар-Рида ал-Махди ас-Сенуси (1928 – 1992), е трябвало да се възкачи на престола на 2 септември, когато обявената на 4 август абдикация на краля е трябвало да влезе в сила.Royal Ark Принц Хасан е вкаран в затвора след обявяването на страната за република.
Вследствие на преврата Кадафи сам се повишава от капитан в полковник.
Джамахирията
Непосредствено след идването си на власт Кадафи започва да преустройва Либия според своите виждания. Първоначално близките му отношения с Насър в Египет дават почва по-скоро за развитието на традиционен арабски социализъм (комбинация от социализъм и панарабизъм), но след смъртта на египетския лидер и охлаждането на отношенията между Египет и Либия по времето на Ануар Садат през 1970-те принуждават Кадафи да приложи своите политически теории на практика.
Той измисля нов вид държавно устройство, включващо концепциите на арабския национализъм, държавата на всеобщото благоденствие, народната демокрация, ислямския морал и патриотизма. Отделно Кадафи включва и някои размишления на руските анархисти Михаил Бакунин и Пьотр Кропоткин. Тази своя система Кадафи нарича „джамахирия“, буквално преведено като „власт на народните маси“. Думата произхожда от арабското джумхурия (република) и джамахир (маси). На 2 март 1977 година на извънредно заседание на Всеобщия народен конгрес на Либия в град Сабха бива обнародвана Декларацията от Сабха, която провъзгласява налагането на джамахирията като обществен строй, а страната получава названието „Велика социалистическа либийско-арабска народна джамахирия“.
Характерното за джамахирията като форма на държавно управление е, че в него участва цялото пълнолетно население на страната, обединено в първични (основни) народни конгреси. Народните конгреси избират свои изпълнителни органи (народни комитети), чиито членове автоматично стават делегати на народните конгресови провинции. Върховният законодателен орган е Всеобщият народен конгрес, а върховният орган на изпълнителната власт – Висшият народен комитет. Кадафи разпуска министерствата и на тяхно място се появяват народни секретариати. Държавни глави няма, тъй като според теорията на джамахирията цялата власт е в ръцете на народа.
Към тези структури обаче се прибавят и революционни комитети, които следят за изпълнението на политическата линия в страната. Муамар Кадафи, въпреки че не заема никакви държавни постове, като „ръководител на Революцията“ на практика упражнява силна власт върху революционните комитети, а чрез тях и върху държавната политика. Идеологическите принципи на джамахирията до голяма степен определят външната и вътрешната политика на Либия през целия му период на управление.
Вътрешна политика В първите си години Кадафи се вдъхновява от Египет на Насър и моделира правителството си по подобие на египетската насъристка система. Още отначало той заема силни антизападни позиции и изгонва американските и британските военни контингенти от територията на страната. Кадафи заплашва да изгони и чуждите петролни компании, ако не дадат по-голям процент от печалбата си на либийската държава. Впоследствие петролните компании се съгласяват да делят печалбите от 50:50 на 79:21 в полза на Либия.news.google.com Кадафи също така изгонва всички италианци (около 20 000) през 1970 годинаLibya cuts ties to mark Italy era. BBC News. 27 October 2005. и конфискува имуществото им. Това е в съответствие с петте му основни принципа, които той обявява при идването си на власт: изгонване на чуждите военни, национално единство, арабско единство, позитивен неутралитет и забрана на политическите партии. Той сменя християнския календар с мюсюлмански, започващ своето летоброене от годината на смърт на пророка Мохамед. Част от месеците с римски имена са преименувани – например август е преименуван на ханибал, а юли – на насър.www.newvision.co.ug Новото либийско законодателство е основано на шериата, а алкохолът и хазартните игри биват забранени.
През 1973 година Кадафи обявява „културна революция“, включваща пет точки:
анулиране на всички съществуващи закони от времето на монархията; чистка на политическите опозиционери – консерватори, комунисти, атеисти, членове на „Мюсюлмански братя“, защитници на капитализма и „агенти на западната пропаганда“; въоръжаване на народни отряди с цел защита на революцията; административна реформа, съкращаване на размера и правомощията на бюрокрацията; поощрение на ислямската мисъл и противопоставяне на идеите, противоречащи на нея.