Вишня Стахуляк () е хърватска професорка, драматург, поетеса и писателка на произведения жанра драма, лирика, мемоари и детска литература.

Биография и творчество Вишня Стахуляк е родена на 10 март 1926 г. в Загреб, Кралство Югославия. Завършва реална гимназия през 1944 г. и полага изпити в хърватското музикално училище. През 1946 г. постъпва в Загребската музикална академия, където завършва солово пеене през 1952 г. Като студент в академията участва в драматичната група на Владимир Хабунек. След дипломирането си работи в Загребския куклен театър като певица, актриса, кукловод и режисьор.

В периода 1953 – 1956 г. учи етнология, хърватска и немска филология във Философския факултет на Загребския университет. През 1965 г. става преподавателка в Музикалното училище „Благое Берса“ в Загреб, където основава и ръководи отдела за солово пеене. В периода 1967 – 1968 г. специализира педагогиката на соловото пеене в Академия „Santa Cecilia“ в Рим.

Вишня Стахуляк е една от най-продуктивните и многостранни хърватски писателки. Публикува литературните си произведения от 1953 г. Първата ѝ книга, стохосбирката „Žuti ljiljan“ (Жълта лилия), е издадена през 1956 г. Първият ѝ роман „Vrijeme koje ne može prestati“ (Време, което не може да спре) е издаден през 1970 г.

В поезията ѝ доминират лиризмът и интимните теми, както и идиличната визия за света. В разказите си тя е близка до традиционното разказване на истории, а в нейните романи се преплитат реалистично и фантастично. Автобиографичната ѝ книга „Sjećanja“ (Спомени) от 1995 г. е поетично свидетелство за живота на автора и изображение на гражданския живот в Загреб между двете световни войни. За нея е получава наградата „Ксавер Шандор Галски“.

Носителка е на различни национални награди – два пъти получава наградата „Григор Витез“ за литература за деца, и два пъти получава наградата на „Вечерни лист“ за разказ. Номинирана е за наградата „Х. Кр. Андерсен“ – най-високото отличие в областта на детско-юношеската литература.

Тя е член на Дружеството на хърватските писатели от 1957 година. Член е на Управителния съвет на дружеството в периодите 1974 – 1976; 1985 – 1987; 1999 – 2002; 2002 – 2005 г. Член е на организацията „Матица хърватска“. Почетен член е на Загребския театър. Член на Европейската авторска асоциация „Die Kogge“, Вестфалия, Германия, от 1995 г.

Вишня Стахуляк умира на 3 март 2011 г. в Загреб, Хърватия.

Произведения Поезия Žuti ljiljan (1956) Sjene na pragu (1956) Bolovi poklonjeni usput (1961) Kristalna ruda svemira (1978) Zagrebačke minijature (1998) Plameni prah (1999) Soneti (2003) Melodija nesanice (2008)

Романи Vrijeme koje ne može prestati (1970) Pustolovka (1976) Močvarni lovac (1995) Zlatna vuga (1998) Potres (2009)

Разкази Zmijska koža (1958) Stabla putuju prema zapadu (1963) Crvena cesta (1981) Crne trubače (1990) Pripovijetke raznolike (2000)

Пиеси Vukovi (1958) Delirij (1959)

Детска литература Začarani putovi (1968) – награда „Григор Витез“ Čarolije iza ugla (1974) Kućica sa crvenim šeširom (1974) Don od Tromeđe (1986)Патилата на шарпланинеца Дон, изд.: „Емас“, София (2015), прев. Ася Тихинова-Йованович Čarobnjak (1988) – награда „Григор Витез“ Pepeljara s majmunskom glavom (2004)

Документалистика Sjećanja (1995) – автобиография, награда „Галски“

Източници

Биография и библиография в „Goodreads“ Биография и библиография в „Hrvatska enciklopedija“, Лексикографски институт „Мирослав Крлежа“ „U rodnom Zagrebu umrla književnica Višnja Stahuljak”, Биография в „Vecernji“ Биография в „MVinfo“

Външни препратки За книгата „Патилата на шарпланинеца Дон“ в „Книжни криле“

Категория:Хърватски детски писатели Категория:Хърватски драматурзи Категория:Хърватски писателки Категория:Хърватски поетеси Категория:Жени драматурзи Категория:Мемоаристки Категория:Родени в Загреб Категория:Починали в Загреб