Изправеният човек (Homo erectus) е изчезнал вид от род Човек, смятан за предшественик на Homo antecessor, а чрез него и на съвременните хора (Homo sapiens). Фосили на Homo erectus са датирани от средата на плейстоцена насам.
Изследване Йожен Дюбоа открива Яванския човек в Индонезия през 1891 година и го нарича Pithecanthropus erectus. По-късно е класифициран в род Homo от Ернст Майр. Важна стъпка в изследванията на вида е откриването на Турканското момче край езерото Туркана в Кения от Ричард Лийки и Камоя Кимеу през 1984 година.
Сред съществуващите фосили на Homo erectus са: Явански човек (1891) – първоначално наречен Pithecanthropus erectus Пекински човек (1927) Турканско момче (1984; понякога класифицирано като Homo ergaster)
Еволюция и разпространение Еволюцията на H. erectus е предмет на продължителни спорове. Днес се смята, че видът произлиза от по-ранните видове в род Homo, като се появява преди около 2 милиона години в Източна Африка и постепенно разширява ареала си на изток. Фосили на възраст 1,8 до 1 милион години са открити в Индия, Китай и Индонезия.
Според някои изследователи морфологичните различия между ранните африкански находки (класическия Homo ergaster) и тези от Азия и по-късните африкански находки (Homo erectus) не са достатъчни, за да бъдат класифицирани те като два отделни вида.
Homo erectus е един от най-продължително съществувалите видове на род Homo. Смята се, че от него произлизат няколко вида и подвида:
Homo erectus |-> Homo erectus soloensis |-> Homo erectus palaeojavanicus |-> Homo floresiensis \-> Homo antecessor | |-> Homo heidelbergensis | \-> Homo neanderthalensis \-> Homo sapiens | |-> Homo rhodesiensis | \-> Homo cepranensis \-> Homo sapiens sapiens
Откриването на Homo floresiensis и най-вече неговото продължително съществуване подсказва, че може би на островите в Югоизточна Азия са съществували многобройни видове, произлизащи от Homo erectus, които още не са открити.
Физически характеристики Находките на Homo erectus показват значително сходство със съвременния човек, но мозъкът е с около 25% по-малък (950 – 1100 cm3). Въпреки това обемът на черепа е по-голям, отколкото при Homo habilis, челото е по-малко наклонено и зъбите са по-дребни. Средната височина е около 1,80 m. Половият диморфизъм е подобен на този при H. sapiens, като мъжете са малко по-едри.
Начин на живот Първоначално Homo erectus използва характерните за Homo habilis примитивни инструменти в стил Олдувай. Преди около 1,2 милиона години се появяват по-разнообразните и сложни инструменти от типа Ашьол.
Homo erectus и Homo ergaster са първите хора, които се вписват приблизително в категорията ловци-събирачи. Според антрополози като Ричард Лийки общественият живот на Homo erectus е по-сходен с този на съвременните хора, отколкото с този на предходните видове. За това говори увеличеният обем на черепа и по-сложната технология за изработване на инструменти. В същото време изследването на Турканското момче показва, че изправеният човек няма възможност да издава усложнени звуци, сравними с говора на съвременните хора.
Според някои хипотези Homo erectus е можел да контролира огъня. Макар да има сведения на възраст 1,5 милиона години, които може би подказват контролирана употреба на огън, най-старите широко признати данни са от преди 300 хиляди години, към края на съществуването на вида.
Любопитно През 2021 палеонтологът Кевин Хатала от университета “Чатъм” в Пенсилвания и неговият изследователски екип откриват фосилни отпечатъци в Северна Кения на възраст 1,5 милиона години. Чрез тях те установяват наличието на два отделни вида хоминиди, вероятно съжителстващи си под някаква форма: Homo erectus и Paranthropus boisei. Предполага се, че те се движат изправени, подобно на други хоминини.
Източници
Използвана литература Paolo Novaresio. „The Explorers“. Stewart, Tabori & Chang, 1996. ISBN 1-55670-495-X Tattersall, Ian and Schwartz, Jeffrey. „Extinct Humans“. Westview Press, Boulder, Colorado and Cumnor Hill, Oxford, 2000. ISBN 0-8133-3482-9 (hc) Erectus Ahoy
Вижте също Еволюция на човека
Категория:Изчезнали примати