Изобразително изкуство

Изобразителното изкуство, наричано напоследък с чуждици като визуално изкуство или визуални изкуства (), е художествено творчество, чиято цел е възпроизвеждане на околния свят.

То включва както изящното изкуство (традиционните пластични изкуства), така и близки и нови форми като декоративно-приложно изкуство и др.

Много изкуства (сценични изкуства, концептуално изкуство, текстилни изкуства) включват аспекти на изобразителното изкуство. Към него се причисляватAn About.com article by art expert, Shelley Esaak: What Is Visual Art? приложните изкустваDifferent Forms of Art – Applied Art. Buzzle.com като промишлен дизайн, графичен дизайн, моден дизайн, интериорен дизайн и декоративно изкуство„Centre for Arts and Design in Toronto, Canada“ Georgebrown.ca. 2011-02-15. Посетен на 30 октомври 2011. Разграничението е подчертано от художници от Движението „Изкуства и занаяти“, оценили характерните за дадена област форми на изкуството като висши формиArt History: Arts and Crafts Movement: (1861 – 1900). From World Wide Arts Resources. Art History: Arts and Crafts Movement: (1861 – 1900). From World Wide Arts Resources.. Училищата по изобразително изкуство правят разграничение между изобразителното изкуство и занаятите, според което занаятчията не може да се счита за практик в изкуствата.

Засилващата се тенденция да се привилегирова живописта и в по-малка степен скулптурата, спрямо другите изкуства, е характерна черта на западното изкуство и на изкуството на Източна Азия. В двата региона живописта в най-висока степен се свързва с въображението на художника, и е отдалечено в най-голяма степен от ръчния труд – в китайската живопис най-високо ценена е „академичната живопис“ (scholar painting), дело на привилегировани индивиди. Западната йерархия на жанровете отразява подобни нагласи.

Рисунка

Рисуването е средство за създаване на изображение, като използва голямо разнообразие от инструменти и техники. Това обикновено включва прилагане на контури върху повърхност чрез прилагане на натиск от страна на средство за рисуване или преместване на средството по цяла повърхност с помощта на сухи средства като графитни молив, мастило и перо, напоени четки, цветни восъчни моливи, въглени, пастели и маркери. Използват се и дигитални инструменти, които увеличават ефектите от тях. Основните техники, използвани в рисуването, са: изчертаване на линия, щриховане, гравиране с напречни щрихи, произволно щриховане, надраскване, щриховане с точки и смесване. Художник, който е ненадминат в рисуването, се нарича майстор на рисунъка.

Рисуването датира най-малко от преди 16 000 години – в палеолитните пещерни изображения на животни, като например тези в Ласко във Франция и Алтамира в Испания. В Древен Египет рисунки с туш върху папирус, често изобразяващи хора, са били използвани като модели за рисунка и скулптура. Рисунки върху гръцки вази, първоначално геометрични, а по-късно почнали да се изобразяват и човешки форми при черно-фигурната вазопис през 7 век пр. Хр.History of Drawing. From Dibujos para Pintar .

С по-честото присъствие на хартията в Европа през 15 век рисуването е възприето от майстори като Сандро Ботичели, Рафаело, Микеланджело и Леонардо да Винчи, чиито рисунки се възприемат като рисунки със свои закони сами по себе си, а не като подготвителен етап за рисунка или скулптура.

Живопис

Живописта означава буквално практика на прилагане на пигмент, идващ от носител (боя) и свързващ агент (лепило) към повърхност (основа), като например хартия, платно или стена. За да се изяви изразителното и идейно намерение на практикуващия в художествен смисъл, се използва живописта в комбинация с рисуване, композиция и/или с други естетически фактори. Живописта се използва за изразяване на духовни мотиви и идеи, а обекти от този вид живопис варират в гама от произведения на изкуството, изобразяващи митологични фигури върху глинени съдове до творби като Сикстинската капела на самото човешко тяло.

Произход и ранна история

Подобно на рисунката, произходът на живописта е документиран в пещери и скали. Най-добрите примери са на 32 000 години, намиращи се в пещерите Шове и Ласко в Южна Франция. Картините по стените и таваните са на бизони, коне и елени и са в нюансите на червеното, кафявото, жълтото и черното.

Картини на човешки фигури могат да бъдат намерени в гробниците на Древен Египет. В големия храм на Рамзес II, неговата кралица Нефертари е изобразена, съпроводена от ИзидаHistory of Painting. From History World.. Древните гърци са допринесли за развитието на живописта, но много от техните творби са изгубени.

Едно от най-добрите останали свидетелства е мозайката от битката при Иса в Помпей, която е основана на гръцката живопис. Гръцкото и римско изкуство допринесли за развитието на византийското изкуство през 4 век пр. Хр., което установило традиция в иконописта.

Ренесанс

Отделно от илюстрованите ръкописи на монасите през Средновековието, следващия значителен принос към европейското изкуство идва от италианските ренесансови художници. Започвайки от Джото през 13 в., до Леонардо да Винчи и Рафаело в началото на 16 в., това е най-богатият период в италианското изкуство, като е използвана техниката на светлосянката, за да се създаде илюзията за триизмерно пространствоHistory of Renaissance Painting. From ART 340 Painting..

Художниците в Северна Европа също били повлияни от италианската школа. Ян ван Ейк от Белгия, Питер Брьогел Стария от Холандия и Ханс Холбайн Младия от Германия, са сред най-успешните художници на онези времена. Те са използвали техниката за остъкляване с масла, за постигане на дълбочина и сияйност.

Холандски майстори

17 век станал свидетел на появата на големите холандски майстори, като всестранния Рембранд, който е запомнен най-вече със своите портрети и библейски сцени, както и Вермеер, със своите интериорни сцени на холандското битие.

Барок

Бароковата ера дошла след Ренесанса, от края на 16 век до края на 17 век. Основните творци на барока включват: Караваджо, който въвел използването на тежкия стил тенебризъм и Петер Паул Рубенс – фламандски художник. Рубенс учил в Италия и работил за местните църкви в Антверпен, където нарисувал серия от картини за Мария ди Медичи. Анибале Карачи се повлиял от Сикстинската капела и създал жанра на илюзионисткото рисуване на таван. Голяма част от развитието на Барока е повлияно от Протестантската Реформация и последвалата Контрареформация. Голяма част от това, което определя барока, е драматичното осветяване на обектите и общите визуализации.

Импресионизъм

Импресионизмът започва във Франция през 19 век, от свободно сдружение на художници, като: Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар и Пол Сезан. Сезан внесъл нов свободен стил на рисуване с четка, избирайки изобразяването на реалистични сцени от съвременния живот навън, а не в студиото. Това било постигнато чрез нов израз на естетическите линии, изобразени чрез удари на четка, които придават впечатление за реалност. Те създали интензивен цвят от вибрации, чрез използване на чисти и смесени цветове, с къси удари на четката, рисуващи реалността. Импресионистичното движение повлияло на изкуството като динамика, движеща се през времето и приспособяваща се към новооткритите техники и възприятие за изкуството. Вниманието към детайлите станало по-маловажно; в същото време се увеличило изучаването на пристрастния за окото на художника поглед към пейзажите и природата.

Постимпресионизъм

Към края на 19 век няколко млади художници развили импресионизма докрай, като използвали геометрични форми и неестествени цветове за изобразяване емоции, стремейки се към по-дълбок символизъм. От особено значение за развитието на постимпресионизма е работата на Пол Гоген, който бил силно повлиян от азиатското, африканското и японското изкуство. Винсент ван Гог е холандец, който се преместил във Франция, където рисувал с ярки цветове силната слънчева светлина на юга. Тулуз Лотрек е запомнен с ярките си картини на нощния живот в района на парижкия МонмартърPost-Impressionism. Metropolitan Museum of Art.

Символизъм, експресионизъм и кубизъм

Едвард Мунк е норвежки художник, разработил символичния си подход в края на 19 век, вдъхновен от френския импресионист Мане. Картината му Викът (1893 г.) е сред най-известните му работи, в която представя тревогата на съвременния човек. В резултат от влиянието на Мунк възникнало германското движение на експресионистите, в началото на 20 век, с художници, като: Ернст Кирхнер и Ерих Хекел, нарушили реалността за емоционален ефект. Успоредно с това стилът, известен като кубизъм, разработен във Франция, чрез който художниците се фокусирали върху обема и пространството на остри структури, в рамките на композицията. Пабло Пикасо и Жорж Брак били водещите привърженици на движението на кубизма. Тук обектите са разделени, анализирани и повторно сглобени в абстрактна форма. След 1920 г. кубизмът се пренесъл в сюрреализма, чрез Салвадор Дали и Рене МагритModern Art Movements. Irish Art Encyclopedia..

Графично изкуство

Графичното изкуство е създаване за художествени цели на изображение върху матрица, която след това се прехвърля върху двуизмерна (плоска) повърхност, с помощта на мастило (или друга форма на пигментация). Освен в случай на монотипия, същата матрица може да се използва за производство (печат) на много екземпляри.

В исторически план основните техники (наричани медии) включват: гравюра на дърво, линейно гравиране, ецване, литография и ситопечат, но има и много други, включително и съвременни дигитални техники. Отпечатъкът се нанася върху хартия, а другите средства варират от плат и пергамент до по-модерни материали. Основните течения в графиката включват и тези на Япония (укийо-е).

Европейска история Произведенията на графиката в Западна Европа, създадени преди 1830 г., са известни като отпечатъците на старите майстори. В Европа от 1400 г. гравюра на дърво е била използвана за майсторски отпечатъци върху хартия, като се използвали техники за печат, разработени във византийския и ислямски свят. Михаел Волгемут усъвършенствал немската гравюра на дърво през 1475 г., а холандецът Ерхард Рьових е първият, който използва напречното гравиране. В края на века Албрехт Дюрер довел западната гравюра върху дърво до етап, в който станал ненадминат, повишавайки статута на гравирането върху дърво от един блокThe Printed Image in the West: History and Techniques. The Metropolitan Museum of Art. .

Произход и практика в Китай

В Китай изкуството на графиката било разработено преди 1100 години като илюстрации с текст, изрязани на дървени блокове за печат върху хартия. В началото изображенията били главно религиозни, но по време на династията Сонг художниците започнали да правят и пейзажи. По време на династиите Мин (1368 – 1644 г.) и Цин (1616 – 1911 г.), техниката се усъвършенствала, както при религиозните, така и при художествените гравюри.The History of Engraving in China .

Развитие в Япония 1603 – 1867 г.

Печатането на дървени блокчета в Япония (японски: 木 版画, мока ханга) е техника, най-известна с използването ѝ в стила укийо-е. Въпреки това е широко прилагана и за отпечатване на книги през същия период. Печатането на дървени блокчета е било използвано в Китай в продължение на векове за отпечатване на книги, дълго преди появата на по-лесно подвижната техника за печатане. През периода Едо (1603 – 1867 г.) става широко популярна в Япония, макар и изненадващо късно. Въпреки че моку ханга прилича на западната графика в някои отношения, тя значително се различава с това, че се използват мастила на водна основа (за разлика от западната графика, където се използват мастила на маслена основа), което позволява получаването на широк спектър от ярки цветове, глазури и цветова прозрачност.

Фотография