Дружествените острови или Острови Общество (, ) са островна група в Тихия океан, владение на Франция, в отвъдморската територия Френска Полинезия.
Най-голям остров е Таити, където живее около 70% от цялото население на архипелага и се намира главният град на владението – административен център и пристанище Папеете. Площта им е 1665 km². Населението е 242 726 души (2017 г.). На островите живее мнозинството от жителите на Френска Полинезия. «Большая Советская Энциклопедия» – Общества острова, т. 18, стр. 241
География Състоят се от 7 острова и 7 атола подразделени на две групи: Наветрени острови (Ил дьо Ван, 4 острова и един атол) – Маиао, Мехетиа, Муреа, Таити и Тетиароа и Подветрени острови (Ил су ле Ван, 3 острова и 6 атола) – Бора Бора, Мануае, Маупити, Маупихаа, Моту Оне, Раиатеа, Тахаа, Тупаи и Хуахине (виж таблицата по-долу). Цялата островна група се простира между 15°49′ и 17°52′ ю.ш. и между 148°04′ и 154°42′ з.д. Повечето от островите са с вулканичен произход и са обкръжени от коралови рифове. Максималната височина е връх Орохена (2241 m) на остров Таити. Климатът е тропичен, морски, със средни месечни температури от 20° до 26°С и годишна сума на валежите 1500 – 2500 mm. Покрити са с влажни тропични гори. Икономически островите са най-важни от петте архипелага съставящи Френска Полинезия. Основни селскостопански отрасли са отглеждането на кокосови палми, захарна тръстика, банани, цитруси, ананаси, ванилия, кафе, памук.
История Първият европеец достигнал до Дружествените острови е холандският мореплавател Якоб Рогевен, който на 6 юни 1722 г. открива атолите Бора Бора и Маупити, но по погрешка ги причислява към откритите през 1616 г. от Вилем Схаутен и Якоб Лемер острови Тонга. След това островите са дооткрити от английските мореплаватели Самюъл Уолис и Джеймс Кук. До 1880 г. на островите съществува полинезийското Кралство Таити. От 1842 г. до 1880 г. островите са под френски протекторат, а след това – колония на Франция.
+ Списък на островите и атолите в Дружествените острови Название на остров или атол (алтернативно название) Площ км2 Население (2007 г.) Координати Откривател (година на откриване) атол Бора Бора (Bora Bora) 38 8927 Якоб Рогевен (6 юни 1722 г.), Самюъл Уолис (юни 1767 г., вторично),Джеймс Кук (9 август 1769 г., третично) остров Маиао (Тубуаи Ману) (Maiao, Tubuai Manu) 9 299 Самюъл Уолис (18 юни 1767 г.) атол Мануае (Фенуа Ура) (Manuae, Fenua Ura) 3,5 40 Самюъл Уолис (юни 1767 г.) атол Маупити (Maupiti) 13,5 1231 Якоб Рогевен (6 юни 1722 г.), Джеймс Кук (30 юли 1769 г., вторично) атол Маупихаа (Мопихаа, Мопелиа) (Maupihaa, Mopihaa, Mopelia) 2,6 15 Самюъл Уолис (юни 1767 г.) остров Мехетиа (Меетиа) (Mehetia, Meetia) 2,3 необитаем Самюъл Уолис (17 юни 1767 г.), Луи Антоан дьо Бугенвил (април 1768 г., вторично) остров Муреа (Mo'orea) 134 16 191 Самюъл Уолис (юни 1767 г.) атол Моту Оне (Белингсхаузен) (Motu One, Bellingshausen) 3 необитаем Ото Коцебу (17 април 1824 г.) остров Раиатеа (Raiatea) 238 12 024 Самюъл Уолис (юни 1767 г.), Джеймс Кук (юли 1769 г., вторично) остров Таити (Tahiti) 1042 178 133 Самюъл Уолис (18 юни 1767 г.) остров Тахаа (Tahaa) 88 5003 Самюъл Уолис (юни 1767 г.), Джеймс Кук (юли 1769 г., вторично) атол Тетиароа (Tetiaroa) 6 50 бунтовници от кораба „Баунти“ (1789 г.) атол Тупаи (Моту Ити) (Tupai, Motu Iti) 11 необитаем Самюъл Уолис (юни 1767 г.) остров Хуахине (Huahine) 74 5999 Самюъл Уолис (юни 1767 г.), Джеймс Кук (16 юли 1769 г., вторично)
Източници
Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands . Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966.