Флот на метрополията (, в дословен превод „Домашен флот“) е названието на британски флот от състава на Кралскита военноморски сили на Великобритания, който действа близо до териториалните води на Кралството с прекъсвания от 1902 до 1967 година.

Преди Първата световна война На 1 октомври 1902 година адмирал-суперинтендантът на военноморските резерви Джерард Ноел получава назначение за главнокомандващ флота на метрополиятаMatthew S. Seligmann, A prelude to the reforms of Admiral Sir John Fisher: the creation of the Home Fleet, 1902 – 3, Historical Research, 2009. Новият флот се състои от ядро, представено от ескадрата на метрополията от четири кораба, и сборен отряд съдове за брегова охрана, периодично привличани на служба няколко пъти годишноSeligmann 2009, drawing upon T.N.A.: P.R.O., ADM 1/7606, docket Coast Guard, 24 March 1902, proposal by Sir Gerard Noel, 14 May 1902, and memorandum by Lord Walter Kerr, 17 May 1902.. Флагмански кораб на флота става додредноута HMS Empress of India под командването на контраадмирал Джордж Аткинсън-Уилс.

На 14 декември 1904 флотът на Канала се превръща в Атлантически флот, и неговото предишно име преминава към флота на метрополията. След поредица смени на главнокомандващите през 1907, 1909 и 1911 години, към началото на Първата световна война флотът постъпва под командването на граф Джон Джелико и влиза в състава на Гранд Флийта.

Между световните войни След разпускането на Гранд Флийт, през април 1919 г., най-мощните кораби остават в британския Атлантически флот, а остарелите постъпват във флота на метрополията, който през есента на 1919 г. започва да се нарича Резервен флот.

Предишното название Home Fleet е върнато на Атлантическия флот през март 1932 г. след Инвергордънския метеж. През 1933 г. негов командващ става адмирал Джон Кели. Силите на флота са: флагмански кораб – линкорът HMS Nelson, втора ескадра линейни кораби (пет линкора), линейната ескадра (HMS Hood и HMS Renown), втора крайцерска ескадра (командващ вицеадмирал Едуард Естли-Ращън, HMS Dorsetshire и още два крайцера), три флотилии разрушители (27 кораба), флотилия подводници (6 субмарини), два самолетоносача и спомагателни съдове.

Главнокомандващите на флота в междувоенния период: Адмирал Джон Кели (1932 – 1933) Адмирал Уилям Бойл (1933 – 1935) Адмирал Роджър Бекхауз (1935 – 1938)

Втора световна война По време на Втората световна война флотът на метрополията е основната военноморска сила на Британия на европейския ТВД. По състоянието му към 3 септември 1939 г. в разпореждане на адмирал Форбс (флагман – линкорът HMS Nelson) има следните силиLeo Niehorster, Home Fleet, 3 September 1939 , проверено през януари 2009: 2-ра линейна ескадра, ескадра линейни крайцери, 18-та крайцерска ескадра, съединение разрушители, подводни сили (2-ра (Денди) и 6-та (Блит) флотилии подводници), самолетоносачите HMS Ark Royal (вицеадмирал Л. Уелс), HMS Furious, HMS Pegasus, гарнизоните на Оркнейските и Шетландских острови.

Основната задача на флота е поставена като сдържане на немския флот от навлизането му в Северно море. За тази цел е възстановена изгодно разположената военноморска база на Скапа Флоу.

В началото на войната флотът понася неочаквани загуби. На 14 октомври 1939 г. немската подводна лодка U-47 прониква в безопасния залив на Скапа Флоу и потопява стария линкор HMS Royal Oak. През 1941 г. в сражението в Датския пролив загива линейният крайцер HMS Hood.

Зоната на действие на флота на метрополията не е строго очертана, и корабите му, по необходимост, се предават на други обединения. В южната част на Северно море и областта на Ла Манш са създадени отделни командвания, в допълнение към командоването на Западните подходи, организирано за защита на комуникациите на подходите към Британските острови. Едва след унищожаването на последния немски линкор „Тирпиц“ този морски театър става второстепенен, и тежките кораби са отзовани в Далечния изток.

Главнокомандващи на флота на Метрополията по време на Втората световна войнаWhitaker’s Almanacks 1939 – 1945: Адмирал Чарлз Форбс (1939 – 1940), Адмирал Джон Тови (1940 – 1942), Адмирал Брус Фрезер (1942 – 1944) Адмирал Хенри Мур (14 юни 1944 – 24 ноември 1945)Unit Histories, проверено през юли 2009.

След Втората световна война След войната флотът се връща към своите задължения в мирно време в териториалните води на Кралството и в Атлантика. Заедно със съюзните по блока на НАТО сили моряците противодействат на съветския ВМФ в годините на противостоянието на студената война. През лятото на 1949 г. адмирал Родерик МакГрегър ръководи съвместни учения на Великобритания, Франция и Нидерландия. Щабът на адмирала е разположен на самолетоносача HMS Implacable. Освен крайцери и разрушители в ученията участват самолетоносачът HMS Victorious и линкорът HMS Anson.

Следващият флагман на флота става HMS Vanguard, който е избран от адмирал Филип Виан, командащ флота в периода 1950 – 52 г.Biography: Philip Vian Royal Naval Museum, проверено през ноември 2009 През 1951 г. съставът на корабите е попълнен с лекия самолетоносач HMS Theseus, който оглавява 2-ра авионосна ескадраNaval-history.net, HMS Theseus, проверено през октомври 2011.

В новата структура на силите на НАТО от 1953 г. главнокомандващият флота на Метрополията получава задълженията на върховен командващ в Атлантика (SACLANT). Щабът му е разделен между Нортууд (Лондон) и Портсмът, докато окончателно не е преместен в Лондон през 1966 г. По време на ученията Mainbrace от силите на НАТО, за първи път, е отработена отбраната на Северна Европа, Дания и Норвегия.

Междувременно, сътрудничеството води до конфликт на интереси. Законът на САЩ за контрол над атомната енергия изключва възможността за британски контрол над авионосните ударни групировки на ВМС на САЩ, носещи ядрено оръжие, в състава на НАТО, което води, към края на 1952 г., до обособяването на американския Ударен Атлантически флот, пряко подчинен на Атлантическия флот на САЩSean Maloney, Securing Command of the Sea, Masters' thesis, University of New Brunswick, 1992, p.234 – 247. Сътрудничеството между САЩ и Великобритания в атомната област са възобновени през 1958 г.

През 1956 г. флагман става плавбазата HMS Maidstone. През април 1963 г. щабът на флота в Нортууд получава обозначение като HMS Warrior.

През 1967 г. флотът на Метрополията се слива със Средиземноморския флот в британския Западен флот, който, на свой ред, през 1971 г. се обединява с Източния флот в единно командване.

Главнокомандващи на флота на Метрополия от следвоенния периодWhitaker’s Almanacks 1945 – 1963: Адмирал Едуард Сайфрет (1945 – 1948) Адмирал Родерик МакГрегър (1948 – 1950) Адмирал Филип Виан (1950 – 1952) Адмирал Джордж Криси (1952 – 1954) Адмирал Майкъл Дени (1954 – 1955) Адмирал Джон Екълс (1955 – 1958) Адмирал Уилям Дейвис (1958 – 1960) Адмирал Уилфрид Уудс (1960 – 1963) Адмирал Чарлз Маден (1963 – 1965) Адмирал Джон Фрюйен (1965 – 1967)

Източници

Външни препратки

Х Категория:Военна история на Великобритания