Сергей Михайлович Слонимски () е руски композитор, пианист и музиколог, кандидат по изкуствознание, професор по специална композиция и импровизации, заслужил деец на културата, народен артист на РСФСР. Кино-Театр/Сергей Слонимский, Биография
Детство и младост Сергей Михайлович Слонимски е роден на 12 август 1932 г. в Ленинград, в семейство, което се занимава с наука, литература и изкуство. Баща му е известният писател Михаил Слонимски, активен член на литературния кръг „Серапионови братя“, който значително влияе на облика на литературния Ленинград през 1920-те години. Композитор, Санкт Петербург/Слонимский СергейМайка му е Ида Исааковна Каплан-Ингел. Чичо му, Николай Леонидович Слонимски е възпитаник на Санктпетербургска консерватория, авторитетен американски музиколог, диригент и композитор. reMusic/ Сергей Слонимский Братовчедът на баща му Анатолий Слонимски е полски поет, драматург, литературен критик и политически дисидент. Way Back Machine/Sergei Slonimsky
Сергей започва да композира още на петгодишна възраст, преди първите си уроци в музикалното училище. Музикалното му образование започва през предвоенните години в Ленинград, продължава по време на войната в Перм и в Москва. На 11-годишна възраст започва да учи композиция като частен ученик при Висарион Шебалин.
През лятото на 1941 г. е евакуиран в град Перм, където продължава средното си образование в музикалното училище там. През есента на 1943 г., заедно с родителите си, се премества в Москва, където постъпва в Музикалното училище към Московската консерватория в класа по композиция на Висарион Шебалин и пиано при Ана Артоболевская. В периода 1945 – 1950 г. учи в Музикалното училище към Ленинградската държавна консерватория – пиано при Самарий Савшински и композиция при Борис Арапов, Юрий Балашкин и Сергей Волфензон. Тогава композира първата си музикална пиеса „Песен за Лисицата, Заека и Вълка“ по приказката „Малката Червена шапчица "от Евгений Шварц. Като ученик написва редица творби, включително „Ангел“ по стихове на Михаил Лермонтов (1942), сюитата за оркестър „Принцесата жаба“ и соната за цигулка и пиано. Санкт-Петербургская государственная консерватория/Слонимский Сергей Михайлович Творческият образ на бъдещия композитор до голяма степен се определят от склонността му към импровизации, любовта към музикалния театър и страстта към музиката на Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Модест Мусоргски, проявени още в детските години. Belcanto/ Сергей Михайлович Слонимский
През 1950 г. постъпва като студент в Ленинградската консерватория, където учи пиано при Владимир Нилсен и композиция при Орест Евлахов. Завършва я през 1956 г., а след две години защитава и аспирантура под ръководството на Тигран Тер-Мартиросян. Дипломната му работа по композиция е оперна сцена по романа „Северна Аврора“ на Николай Никитин и Концерт за цигулка и оркестър, изнесен в Ленинградската филхармония със солист Дина Шнайдерман и диригент Николай Рабинович.
Сергей Слонимски е женен за Раиса Николаевна Слонимская, музиковед, доктор по педагогически науки, кандидат по изкуствознание, професор в Санктпетербургския държавен институт за култура. Имат две деца – син и дъщеря. Комсомольская правда/“Он боролся с раком с 2014-го года. Никто об этом не знал“: умер автор музыки к „Республике ШКИД“, композитор Сергей Слонимский
Сред произведенията му от 1950-те години са девет прелюдии за пиано (1950), хоровите песни за акапелно изпълнение „Руска земя“, „Жътва“, „Песен за пролетта“ (1951), Сонетът по Шекспир за глас, флейта и пиано (1951), Струнен квартет (1952), „Хор на младогвардейците“ за смесен хор и симфоничен оркестър (1952), Концерт за цигулка и оркестър (1954), Две пиеси за виола и пиано (1956), романсите „Внимая ужасам войны“ по текст на Николай Некрасов, „Май“ по текст на Сергей Островой, „Дай ми ръката си, приятелю“ по текст на А. Филипова (1951), „Последният облак“ и „Елегия“ за глас и пиано по текстове на Александър Пушкин (1952), песните „Марш на студентите“, „Песен за мира“, „Старите приятели“, „Песничка за будилниците“, „Моминска лирика“, „Песен за любовта“, „Песен за комсомолските бригади“ и други.
През юли 1957 г., като част от ленинградската делегация, той участва в работата по музикалното оформление на откриването на VI Световен младежки фестивал в Москва. През същата година се състои премиерата на първата му симфонична творба – „Карнавална увертюра“. През март 1958 г. участва в съвместна конференция на студентски научни дружества от консерваториите на Прибалтийските държави, Беларус и Ленинград в Рига, където прави презентация за симфониите на Прокофиев.
Зрялост От 1959 г. работи като учител, след това преподава музикални теоретични дисциплини в Ленинградската консерватория, а от 1967 г. – композиция. През 1976 получава титлата професор по композиция към същата консерватория. Участва в 6 фолклорни експедиции и събира руски народни песни. Санкт-Петербургский дом музыки/Сергей Слонимский През 1963 г. защитава дисертацията си за кандидат по история на изкуството на тема „Характеристиките на симфонизма на Сергей Прокофиев и тематиката на първите части на неговите симфонии“. На следващата година, въз основа на материалите от дисертацията си, публикува книга за симфониите на Прокофиев.
От 1960-те години насам Слонимски изнася публични лекции по съвременна музика в Киевската (1965, 1967), Новосибирската (1967) и Самарската (1998) консерватории и в Санкт Петербургския държавен университет за култура и изкуство (2000). През 1999 – 2000 г. в консерваторията в Самара изнася поредица от лекции за сонатите за пиано на тема „От Скарлати до Прокофиев“, „За руската опера“, „За руските романси“. През 2017 г. в Московската консерватория изнася реч „За взаимодействието между московските и санктпетербургските композиторски училища“.
Слонимски пътува много извън страната. Участва в международните фестивали „Варшавска есен“ (1962, 1969), където са изпълнени неговите „Полски строфи“ и „Концерт-буфо“. Като гостуващ автор в София изпълнява пиано-версия на „Хореографски миниатюри“ (1968). Присъства на премиерите на балета „Икар“ в Бърно (1983), на операта „Мария Стюарт“ в Лайпциг (1984) и Алма-Ата (1985), на симфоничната поема „Аполон и Марсий“ в Торино (1993), на операта „Майсторът и Маргарита" на Световното изложение през 2000 в Хановер и други.
През 1972 г., в деня на премиерата на операта на Слонимски „Майсторът и Маргарита“, по едноименния роман на Михаил Булгаков, от Ленинградския регионален партиен комитет се получава разпореждане представлението да бъде без публика, тъй като е получено съобщение, че операта е противосъветска. В залата на Ленинградския дом на композиторите, само след полицейска паспортна проверка на входа, са допуснати диригентът Генадий Рождественски, певците от Мариинския театър и музикантите от Ленинградската филхармония. Хората от регионалния комитет влизат на концерта, маскирани като хористи. Веднага след представлението Рождественски съветва всички да се съберат рано сутринта на другия ден, за да направят запис. Точно в десет часа преди обяд от регионалния комитет се обаждат и съобщават, че операта е забранена. Сломински веднага препраща току-що направения запис в Москва, където приятелите му го копират. Но самата опера е забранена в продължение на 17 години и не може да бъде изпълнена пред публика. Российская газета/09.02.2020/Музыка любви и молитвы. Каким запомнится композитор Сергей Слонимский
През 1987 г. Слонимски получава званието Народен артист на Русия. Лауреат е на две държавни награди (1983, 2002), получава Наградата на Правителството на Санкт Петербург (1996), Международна награда „Балтийска звезда“ (2009), кавалер е на ордена „За заслуги пред Отечеството“ ӀV степен, носител е на Орден за заслуги към Република Полша.
През 1992 г. 60-годишнината му е отпразнувана с изпълнение на Десетата му симфония „Кръговете на ада“. Посвещението на автора към симфонията е „На всички живи и умиращи в Русия“. През май 2010 г. Слонимски е единственият гост-композитор на Източноевропейския музикален фестивал в Ню Йорк.
Участва в поредицата радиопрограми като „Руски албум. Страници за руската музика. Забравени страници“ (1994 – 1997) за творчеството на Милий Балакирев, Орест Евлахов, Дмитрий Кабалевски, Борис Клюзнер, Люциан Пригожин, Венедикт Пушков, Висарион Шебалин. Взима участие в предаването „Петербургски клуб: културата на Петербург“ (2001 – 2004), където говори за творбите на Фьодор Достоевски, Модест Мусоргски, Александър Пушкин, Игор Стравински.
През 2004 г., по случай 60-годишнината от Победата, Слонимски пише своята Симфония № 12, която посвещава на Академичния симфоничен оркестър на Санкт Петербургската филхармония, който изпълнява Симфония № 7 на Шостакович в тежките времена на обсадата на Ленинград.
През 2013 г. основава „Фондация за класическа и съвременна музика“. Целта е да се пропагандира музиката на големите руски композитори и музикални педагози от ХХ век и да се подкрепят млади участници в конкурса „Свирим Слонимски“. Инициира създаването в Санкт Петербург на паметник на Мусоргски.
Слонимски е не само композитор и пианист. Той е брилянтен, артистичен импровизатор и сериозен музиколог. Автор е на книгата „Симфониите на С. Прокофиев“ и статии за Роберт Шуман, Густав Малер, Игор Стравински, Дмитрий Шостакович, Модест Мусоргски, Николай Римски-Корсаков, Милий Балакирев и други.
През 2014 г. Слонимски е диагностициран с два вида рак – на бъбреците и на простатата. През 2020 г. се подлага на операция, която минава успешно, но след това получава усложнения и на 9 февруари 2020 г. умира в Санкт Петербург. Панихидата и погребението се състоят на 14 февруари, а опелото се провежда в Николския морски събор в града. Сергей Слонимски е погребан в петербургското Комаровско гробище.
Творчество Сломинин е един от малкото съвременни композитори, за които неизменно се смята, че продължават традициите на Модест Мусоргски и Сергей Прокофиев. За него обаче е характерно и обратното – ярка индивидуалност на музиката, нейната разпознаваемост и лесното ѝ запомняне. Той е успешен в много области на класическата музика – в музикалния театър, симфоничните си произведения и камерни жанрове – от вокални цикли до сонати и инструментални ансамбли. През живота си Сергей Слонимски написва над 200 творби, а музиката му се изпълнява многократно в Русия и зад граница. Записва и издава много компактдискове в страната и в чужбина. Композиторът успешно и достоверно твори в музикални стилове от различни времена и народи, независимо дали става дума за руското село от дореволюционно време в операта „Виринея“ (1967) или за стара Шотландия в операта „Мария Стюарт“ (1980). Същото свойство на автентичност се крие и в неговите „антични“ композиции – балетът „Икар“ (1971), вокалните пиеси „Песен на песните“ по едноименния текст в 17-ата книга на Танаха (1975), „Прощаване с приятел в пустинята“ (1966), „Монолози“ (1967) и операта „Майсторът и Маргарита“ (1972).
Сломинин твори в най-различни жанрове и стилове. През 1959 г., по народни текстове, пише кантатата „Песни вольницы“, където трансформацията на руския фолклор го прави един от вдъхновителите на „новата фолклорна вълна“. След нея се появява Соната за соло цигулка, написана с най-съвременни музикални изразни средства и сложност. След камерната опера „Майсторът и Маргарита“ се появява Концертът за три електрически китари, солови инструменти и симфоничен оркестър (1973) – оригинален синтез на два жанра – рок и симфоничен.