Иван Христов Христов е български археолог и историк.
Биография Роден е на 6 юли 1970 г. в Троян. През 1987 г. основава експедиционен клуб „Хермес“ към Музея на занаятите в Троян. Завършва средно образование в Троян. През 1990 – 1995 г. е студент по история със специализация по археология във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
От 1992 до 1998 г. е член на Дружество за интердисциплинарни изследвания на селища и общности (ДИОС).
Бил е редовен докторант в катедра „Стара история, Тракология и Етнография“ на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Защитава докторска дисертация през 1999 г. на тема „Планинска Тракия. Проблеми в историческото развитие на планински тип култура по модели от Хемус, Родопа и Карпати през I хил. пр. Хр.“.
Научна кариера и експертна дейност В периода 2000 – 2007 г. Иван Христов е научен сътрудник II степен в Националния исторически музей след проведен избор в Института по Тракология към БАН, а в периода 2007 – 2011 г. научен сътрудник I степен (главен асистент).
През 2011 г. Иван Христов се хабилитира като доцент за нуждите на НИМ. В музея е на длъжност професор от 2017 г.
Заместник Директор на Национален исторически музей от 2007 г .Проф. Иван Христов: За 17-та година Общината ще финансира разкопките. Statii.troyan21.com. Посетен на 29 ноември 2021
В периода 1998 – 2000 г. е активен член на Гражданско сдружение „Помощ за Троянския манастир“, а в периода 2008 – 2020 г. е член на кръга „Будител“.
От 2007 г. е координатор на програма за проучване и опазване на римската крайпътна станция и кастел Состра на пътя Ескус – Филипополис, землище на с. Ломец, община Троян одобрена от Националния институт за опазване паметниците на културата. През 2008 г. пише стратегия за проучване, опазване и социализация на тракийски паметници в землището на с. Старосел, община Хисаря, одобрена от Министъра на културата.
В периода 2009 – 2010 г. е участник в проект по консервация и социализация на късноримски християнски гробници от некропола на Сердика в лапидариума на НИМ. Проект финансиран от Посланически фонд на посолството на САЩ в България. През 2011 г. е експерт строително-реставрационни дейности – към Проект на община Асеновград – „Асеновград – свещената порта на Родопите“ одобрен за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.“. Същата година, след дълго прекъсване, възстановява подводните археологически проучвания на Националния исторически музей с провеждането на проучвания в акваторията на гр. Созопол, залива Вромос, остров Св. Тома и др.
Иван Христов е дългогодишен член на Научната група на Национален исторически музей. От 2014 г. е неин председател.Historymuseum.org. За работата на проф. д-р Иван Христов Христов. Посетен на 29 ноември 2021 Главен редактор е на „Известия на Национален исторически“ музей.
Член на редколегията на Известия на бургаския музей.
Бил е член на научния съвет на Институт за културно наследство с директор проф. д.и.н. Валерия Фол към УИИБИТ. Ръководител е на студентски практики по археология на учащи в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и УНИБИТ (проучвания на кастела Состра; светилище на тракийския конник край Состра и тракийската резиденция на връх Кози грамади, Хисарско).
От 2014 г. е извънщатен член на Инспектората на Министерство на културата за приемане на резултати в областта на подводни археологически експедиции в България.
През 2014 г. проф. Христов участва в изграждането на експозицията на музея „Св. Никола“ в град Черноморец. Инициатор е за създаването на лапидариум към Музея на занаятите в Троян. Участник е в изграждането на постоянната експозиция на Исторически музей – Приморско. През 2015 г. участва в работна група по организиране на международна изложба с тракийски експонати в музея Лувър, Франция.Книгата „Тайните на нос Емине“ разказва историята на една изчезваща крепост. Bnr.bg. Посетен на 29 ноември 2021 През 2016 г. участва в работна група на Министерство на културата по промени Закона за културното наследство. През 2019 г. съставя основата на новата структура на Национален исторически музей. Инициатор и автор е на програма, свързана с представянето на културното наследство на българските възрожденски центрове в НИМ и сътрудничество с музеите в страната. През годините проф. Христов участва в популяризирането на българското културно наследство като сценарист на научнопопулярни филми в БНТ и частни медии.
От 2019 г. със заповед на министъра на културата е член на Съвета за теренни проучвания към НАИМ при БАН.
Семейно положение: женен с 1 дъщеря
Награди и отличия 2005 г. и 2010 г. печели Първа награда на Дарителска програма за опазване на културното наследство на Мото-ПФОЕ. 2014 г. награда на Министерство на културата за научни резултати от археологически проучвания на обекти „Кози грамади“ и „Акра“, имащи значим принос в развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство на страната.Naim.bg. Награди за научни резултати от археологическите проучвания. Посетен на 29 ноември 2021 2014 г. Почетен знак „Златен герб“ – Троян – за принос относно проучване и съхраняване на местното културно наследство и научно творчество в областта на археологията. 2015 г. Почетен гражданин на гр. ЧерноморецChernomorets.bg. Удостоени със званието „Почетен гражданин на гр. Черноморец“. Посетен на 29 ноември 2021
Квалификации Придобита квалификация по пещерно дело, алпинизъм и леководолазно дело. Преди 2000 г. е бил ръководител на учебно-спортната дейност на алпийски клуб „Амбарица“ – Троян. 1990 – 1992 г. – Стажант-планински спасител към БЧК. Планински спасител от 1993 до 2000 г. Има изкаран курс по спасяване в трудни терени във Враца. Като водолаз има две звезди по CMAAS.
Разкопки и проучвания Ръководител на археологическите проучвания: Кастела Состра до с. Ломец, Троянско; крайпътната станция Монтемно в Троянския проход ; базиликата Св. Георги до кастела Состра ; светилищата Белинташ, Питвото и Караджов камък в Родопите ;Karadjov-kamak.eu. Караджов камък. Посетен на 29 ноември 2021 Одриската царска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора ;Pamettanabulgarite.com. Археология – Кози грамади в Средна гора. Посетен на 29 ноември 2021 Четиньова могила до с. Старосел, Хисарско;Bnr.bg. Какво се случва с разкопките в Старосел 20 години по-късно. Посетен на 29 ноември 2021 крепостите Акра и Хрисосотира до гр. Черноморец,News.bg. 12 обекта проучват археолозите през новия сезон. Посетен на 29 ноември 2021 подводния обект в залива Вромос ;Faktorbg.com. Откриха неизвестна крепост на дъното край остров Свети Тома. Посетен на 29 ноември 2021 подводни проучвания в акваторията на Созопол ;Duma.bg. Учени разкриват тайни под вода при Бургас. Посетен на 29 ноември 2021 подводни проучвания в акваторията на о-в св. Тома ;Откриха под вода неизвестна крепост край остров Свети Тома. Bnr.bg. Посетен на 29 ноември 2021 крепостта на полуостров Атия ;Burgasnews.com. България си има своя Помпей. Посетен на 29 ноември 2021 светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади;Mc.government.bg. Благодарение на спешната финансовата намеса на министерството на културата продължават разкопките в столицата на Одриското царство на връх „Кози грамади“. Посетен на 29 ноември 2021 светилището на тракийския конник до с. Лешница, Ловешко ; раннохристиянската базилика при с. Старосел ;Bnr.bg. Антично селище и голяма базилика допълват картината на миналото при Старосел. Посетен на 29 ноември 2021 наблюдателни кули по протежението на римския път през Троянския проход ;Zetramedia.com. По стъпките на римските императори в Троянския Балкан. Посетен на 29 ноември 2021 крайпътната станция Состра ;Bta.bg. Милиарна ĸолона в чест на император Траян Деций е открита при археологически разкопки на крепостта „Cостра“. Посетен на 29 ноември 2021 остров св. Тома ; Лъвската глава до гр. Приморско ; елинистическата крепост в м. Фармакида до гр. Приморско ;Uniconbg.com. Златното съкровище и крепостта Фармакида надгражда туризма в Приморско. Посетен на 29 ноември 2021 крепостта на нос Емине и др. Подводни археологически проучвания в залива Ченгене скеле Елинистически укрепен обект на нос Чироза, кв. Крайморие на гр. Бургас Подводни проучвания в акваторията на нос Христос (Port Baglar). Проучвания на антични рудници за добив на злато в околностите на Созопол
Избрана научна библиография До 2020 г. проф. д-р Иван Христов е публикувал 170 научни публикации (книги, студии, статии и отделни съобщения – вж.).
Книги Планинска Тракия. Население, религия и култура в древността. В. Търново. Фабер. 1999, 1 – 256. The Rocky sanctuaries in Mauntain Thrace, Велико Търново, Фабер, 2000, 1 – 144. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. В. Търново, Фабер, 2002, 1 – 183.Books.google.bg. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. Посетен на 28 ноември 2021 Тракийски накитни съкровища VII – VI в. пр. Хр. София, 2002, 1 – 96. (съавторство с Г. Китов, М. Иванова и М. Бинев). Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис, том І, 2003, 1 – 151.Academia.edu. Тракийски накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. Посетен на 28 ноември 2021 Римски крайпътни станции на пътя Ескус–Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 1 – 156. (съавторство с М. Иванова–Камишева и Павлин Стойнов).Gettextbooks.com. Римски крайпътни станции на пътя Ескус–Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб радицес. Посетен на 28 ноември 2021 Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис. Том ІІ. Велико Търново, Фабер, 2006, 1 – 136.Unicat.nalis.bg. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус-Филипополис : Кн. 2. Посетен на 28 ноември 2021 Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на „Възвращенците“. В. Търново, 2008, 1 – 92.Troyan-museum.com. Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на „Възвращенците“. Посетен на 28 ноември 2021 За името на един град. Траян – Состра – Троянхисар – Троян. В. Търново, 2009, 1 – 67.Troyan-museum.com. За името на един град. Траян – Состра – Троянхисар – Троян. Посетен на 28 ноември 2021 Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. София, 2010, 1 – 248.Unicat.nalis.bg. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. Посетен на 28 ноември 2021 Состра. Римският град в полите на Хемус. Фабер, 2006.Troyan-museum.com. Состра. Римският град в полите на Хемус. Посетен на 28 ноември 2021 Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе (V–ІV в. пр. Хр.), Фабер, 2006. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. Фабер, 2007. Светилища на траките в Централен Хемус. Фабер, 2007. Троглодитите. Скалната култура на траките по Западното Черноморие. Варна, 2009.Historymuseum.org. Троглодитите. Скалната култура на траките по Западното Черноморие. Посетен на 28 ноември 2021 Светилища на древните траки в Родопите Добростан – Градище. В. Търново 2009. И. Христов, Д. Анастасов, А. Ангелов. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. София 2008, 1 – 66.Unicat.nalis.bg. И. Христов, Д. Анастасов, А. Ангелов. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. Посетен на 28 ноември 2021 Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том І, София 2011, 1 – 256. / Kozi gramadi Studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume I, Sofia 2011, 1 – 256 (съавторство с Д. Стоянова, В. Ханджийска, Ч. Цочев, Ст. Иванов и П. Минков; под редакцията на Ив. Христов).>