Томас Бернхард () е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край нидерландския град Маастрихт, където събират границите си Нидерландия, Белгия и Германия.

Биография

Томас Бернхард израства като извънбрачно дете в Южна Бавария, близо до Залцбург. Най-важната личност эа него в този период е дядо му по майчина линия, писателят Йоханес Фроймбихлер (1881 – 1949). Под негово влияние Бернхард изучава музика и вокално изкуство. На 16-годишна възраст се разболява от туберкулоза и постъпва в търговско училище. Когато го завършва, следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във Виена.

После работи като съдебен репортер, пребивава в Югославия и Сицилия, една година е библиотекар в Лондон, пътува из Полша, а от 1965 г. живее уединено в селцето Олсдорф, Горна Австрия.

Писателят е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Творби Поезия и проза Литературният път на Томас Бернхард започва с повестта „Тримата влъхви от Св. Вит“ (1955), но вниманието привлича стихосбирката му „На земята и в пъкъла“ (1957). Следват стихосбирките „In hora mortis“ [В смъртния час] (1958) и „Под острието на луната“ (1958), романите „Мраз“ (1963), „Амрас“ (1964) и „Обърканост“ (1967), сборниците с разкази „Унгенах“ (1968) и „До границата на виреене“ (1969), романите „Варницата“ (1970), „Причината“ (1975), „Корекция“ (1975), „Диханието“ (1978), книгата с проза „Имитаторът на гласове“ (1978), романите „Студът“ (1981), „Дете“ (1982), „Бетон“ (1982), „Племенникът на Витгенщайн“ (1982), „Крушенецът“ (1983) (за Глен Гулд), „Дървосеч“ (1984), „Старите майстори“ (1985) и „Изличаване“ (1986).

Драма

Томас Бернхард е автор на множество драматични произведения и е смятан за един от най-големите съвременни немскоговорещи драматурзи. От 1970 г. общо 18 негови пиеси са поставени в различни държави. Но недоволен от австрийския културен климат, в завещанието си Бернхард изрично забранява седемдесет години след смъртта му негови театрални произведения да се поставят на австрийска сцена, както и негови книги да се издават или четат пред австрийска публика. (Близо десет години по-късно тази забрана е отменена от неговия наследник.)

Поетика Основна тема в произведенията на Бернхард е противоречието между техническото и икономическото съвършенство на живота в съвременния свят, душевната нестабилност и накърнимост на отделния човек. Писателят създава с барокова образност една „космогония на болното съзнание“, в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието.

Критичното му отношение към обществото, най-вече в Австрия, предизвиква остри спорове и крайни реакции, например сензационното конфискуване на романа му „Дървосеч“ през 1984 г.

Библиография

1957 до 1979 година Auf der Erde und in der Hölle, Gedichte, 1957 In hora mortis, Gedichte, 1958 Unter dem Eisen des Mondes, Gedichte, 1958 die rosen der einöde, 1959 Die Irren. Die Häftlinge, 1962 Der Kulterer, 1962 Frost, Roman, 1963 Amras, 1964 Viktor Halbnarr – Ein Wintermärchen 1966 Verstörung, 1967 Prosa, 1967 Ungenach, 1968 Der Hutmacher, 1968 Watten. Ein Nachlaß, 1969 Ereignisse, 1969 An der Baumgrenze, 1969 Das Kalkwerk, 1970 Ein Fest für Boris, Drama, 1970 („Празник за Борис“, бълг. превод в „Театралът“, 2004) Gehen, 1971 Midland in Stilfs, 1971 Der Italiener, Drehbuch, 1971

Der Ignorant und der Wahnsinnige, Drama, 1972 Der Kulterer, Drehbuch, 1974 Die Jagdgesellschaft, Drama, 1974 („Ловната дружина“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004) Die Macht der Gewohnheit, Drama, 1974 („Силата на навика“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004) Die Ursache. Eine Andeutung, 1975 Korrektur, 1975 Der Präsident, 1975 („Президентът“, бълг. превод в „Театралът“, 2004) Der Wetterfleck, Erzählungen, 1976 Der Keller. Eine Entziehung, 1976 Die Berühmten, 1976 (бълг. превод „Прочутите“, 2005) Minetti. Ein Portrait des Künstlers als alter Mann, Drama, 1977 („Минети“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005) Der Atem. Eine Entscheidung, 1981 (бълг. превод „Диханието“, 1983) Der Stimmenimitator, 1978 Ja, 1978 Immanuel Kant, 1978 („Имануел Кант“, бълг. превод в „Театралът“, 2004) Der Weltverbesserer, Drama, 1979 Vor dem Ruhestand. Eine Komödie von deutscher Seele, 1979 („Преди пенсиониране“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005) Die Erzählungen, 1979

1980 до 1989 година Die Billigesser, 1980 Die Kälte. Eine Isolation, 1981 Ave Vergil, 1981 Über allen Gipfeln ist Ruh, Drama, 1981 Am Ziel, Drama, 1981 („Достигнатата цел“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005) Ein Kind, 1982 Beton, 1982 Wittgensteins Neffe, 1982 (бълг. превод „Племенникът на Витгенщайн“, 2002) Der Untergeher, 1983 (бълг. превод „Крушенецът“, 2003) Der Schein trügt, Drama, 1983 (бълг. превод „Видимото мами“, 2004) Holzfällen. Eine Erregung, 1984 Der Theatermacher, Drama, 1984 (бълг. превод „Театралът“, 2004) Ritter, Dene, Voss, Drama, 1984 („Ритер, Дене, Фос“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005) Alte Meister, 1985 (бълг. превод „Старите майстори“, 2002) Auslöschung. Ein Zerfall, 1986 (бълг. превод „Изличаване. Едно разпадане“, 2008) Einfach kompliziert, Drama, 1986 („Просто сложно“, бълг. превод в „Прочутите“, 2005) Elisabeth II, Drama, 1987 („Елизабет Втора“, бълг. превод във „Видимото мами“, 2004) Heldenplatz, Drama, 1988 Der deutsche Mittagstisch, Dramolette, 1988 In der Höhe. Rettungsversuch, Unsinn, 1989

Посмъртно

Claus Peymann kauft sich eine Hose und geht mit mir essen. Drei Dramolette, 1990 Meine Preise, 2010 Goethe schtirbt, Erzählungen, 2010 Der Wahrheit auf der Spur. Reden, Leserbriefe, Interviews, Feuilletons, 2011

Награди и отличия

1964: „Награда Юлиус Кампе“ (стипендия) 1965: „Бременска литературна награда“ für Frost 1967: Literarische Ehrengabe des Kulturkreises im Bundesverband der Deutschen Industrie 1967: „Австрийска държавна награда за литература“ für Frost 1968: „Награда Антон Вилдганс“ (отказана) 1970: „Награда Георг Бюхнер“ 1972: „Франц-Теодор Чокор“ 1972: „Награда Грилпарцер“ für Ein Fest für Boris 1972: Adolf-Grimme-Preis für das interessanteste Experiment für Der Italiener 1974: Hannoverscher Dramatikerpreis 1974: Prix Séguier 1976: Literaturpreis der Österreichischen Bundeswirtschaftskammer für Der Keller 1983: Premio Letterario Internazionale Mondello 1987: Antonio-Feltrinelli-Preis (отказана) 1988: Prix Médicis für Alte Meister

Източници Тази статия се основава на материал , използван с разрешение.

Външни препратки

Разкази от Томас Бернхард , в превод на Венцеслав Константинов Томас Бернхард в Литературния портал Бавария Томас Бернхард в Die LYRIKwelt Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Бернхард, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Категория:Австрийски автори на разкази Категория:Австрийски драматурзи Категория:Австрийски романисти Категория:Австрийски поети Категория:Австрийски сатирици Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на наградата „Георг Бюхнер“ Категория:Носители на Бременската литературна награда Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на наградата „Франц Грилпарцер“ Категория:Носители на наградата „Антон Вилдганс“‎ Категория:Родени в Херлен Категория:Починали в Австрия