Сузана Центливър (; ок. 1669 в Кралство Англия или в Ирландия, † 1 декември 1723 в Лондон, Кралство Великобритания), родена Сузана Фрийман (Susanna Freeman) и известна също професионално като Сузана Карол (Susanna Carroll), е английска поетеса, актриса и „най-успешната жена драматург на 18 век“.Carraro, Laura Favero. "Susanna Centilivre", The Literary Encyclopedia, 20 October 2001, accessed 16 February 2012
„Пиесите на Центливър продължават да се играят, след като театралните мениджъри са забравили за повечето нейни съвременници".Bowyer 3. По време на дългата си кариера в Кралския театър Друри Лейн в Лондон става известна като втората жена на английската сцена след Афра Бен.
Биография Сузана Центливър е родена между 1666 и 1680 г. Според биографичните материали за нея съществуват не по-малко от шест възможни години на раждане и две вероятни държави – Ирландия и Англия, така че ранният ѝ живот е в сферата на легендата. Няколко биографични източника посочват, че Холбийч в Линкълншър, Англия е възможното място на нейното раждане или поне мястото, където е прекарала детството си. Възможно е тя да е родена в Уоплоуд, Линкълншир или в окръг Тайроун, Ирландия, защото баща ѝ притежава голям парцел земя там.
Основният източник на информация за ранния живот на Центливър е Джайлс Джейкъб, който твърди, че е получил разказа за живота ѝ пряко от самата нея. Той го публикува в The Poetical Register от 1719 г., но включва малко информация за ранния ѝ живот.Lock 1979, p. 14. Тя вероятно е кръстена Сузана Фрийман в Уоплоуд, Линкълншир на 20 ноември 1669 г. като дъщеря на Уилям (Едуард) Фрийман от Холбийч, Линкълншир и на съпругата му Ан Мархам – дъщеря на г-н Mархам, джентълмен на Лин Реджис, Норфолк.J. Milling, „Centlivre, Susanna (bap. 1669?, d. 1723)“, ODNB, Oxford University Press, 2004. Retrieved 7 October 2014, subscription required. Баща ѝ е или обикновен гражданин, или дисентър и парламентарист, в резултат на което семейството е преследвано по време на Реставрация на Стюартите. Има мистерия около ранния ѝ живот, но обикновено се смята, че баща ѝ умира, когато тя е на три години, майка ѝ умира скоро след като се омъжва повторно, а нейният втори баща се жени скоро след това.Bowyer 5. Тормозът от новата ѝ мащеха може би я мотивира да напусне дома си на 14-годишна възраст.ODNB... Много учени смятат, че през 1682 г. тя бяга от дома си на 15-годишна възраст за Ливърпул, след което се опитва да стигне пеша до Лондон.
Има две истории, които разказват за нейния преход към актьорско майсторство и евентуално пристигане в Лондон. В романтизираната версия Центливър е открита плачеща край пътя от поета и парламентарист Антъни Хамънд, тогавашен студент в Кеймбридж. Запленен от нейните маниери и добър външен вид, той я вкарва контрабандно в колежа си като своя любовница, където тя се дегизира като неговия братовчед Джак. Там тя остава скрита няколко месеца, изучавайки граматика и придобивайки „някои от термините на логиката, реториката и етиката“, преди да „привлече твърде много внимание“ и да реши да замине за Лондон. По-правдоподобният сценарий е присъединяването ѝ към компания от пътуващи актьори в Стамфорд (на около 25 мили от Холбийч), където тя печели популярност, изпълнявайки роли в панталони (т. нар. „бричови роли“), за което е подходяща поради „малката буца на клепача на лявото ѝ око, който ѝ придаваше мъжки вид".Bowyer 8. Умението на Центливър в такива роли очарова много мъже, особено г-н Стивън Фокс: двамата се женят в Лондон през 1683 или 1684 г., когато тя е на 16 години. Той обаче умира по-малко от година по-късно в дуел.Bowyer 9. Твърди се, че през 1685 г. актрисата се омъжва за армейски офицер на име ... Карол, който умира в дуел година и половина след това. Тя запазва името Карол до следващия си брак.Bowyer 12. Въпреки че голяма част от ранните ѝ години са спекулации, биографите са съгласни, че знанията ѝ са предимно самостоятелно придобити чрез четене и разговори. Разглеждайки нейното използване на френска драма, не е трудно да се види, че тя има и солидни познания по френски език.Bowyer 7. След смъртта на съпруга си Центливър прекарва голяма част от времето си в Лондон, където се насочва към писането отчасти поради финансова помощ.Bowyer 15.
Към 1706 г. тя си създава малко име, но въпреки това все още разчита на финансова подкрепа от актьорската игра. Често изпълнява роли в пиеси, които пише сама. Тя е в ролята на героинята в първата си пиеса, публикувана под името Сузана Карол, със заглавие The Perjur'd Husband; or The Adventures of Venice (1700). Много от членовете на публиката са обидени от факта, че някои от персонажите в нея използват груб език, но Центливър настоява, че те просто отразяват маниерите и морала на Лондон. Тя също така издава два тома с измислени писма: Familiar and Courtly Letters of Monsieur Voiture (1700) и Volume II of Voiture's Letters (1701), които са критично, читателски и финансово успешни, тъй като епистоларните романи са популярен и доходоносен жанр по онова време.
По време на спектакъл, в който играе ролята на Александър Велики в трагедията на Натанаил Лий The Rival Queens, or the Death of Alexander за двора в замъка Уиндзор, тя привлича вниманието на Джоузеф Центливър. Въпреки че той е от по-ниска социална класа – готвач на кралица Ан, те се женят на 23 април 1707 г.Bowyer 92 – 93. Няма доказателства, които да предполагат къде са пребивавали през първите седем години от брака им. В края на 1712 г. или в началото на 1713 г. Центливър се мести в резиденция в Бъкингамския двор, плащайки най-високия наем след този на Адмиралтейството.Bowyer 149.
След дълга, славна кариера с висока литературна репутация и с творби под формата на стихове, писма, книги и, най-известното – пиеси, Сузана Центливър умира на 1 декември 1723 г. от продължителните последици от тежко заболяване, получено през 1719 г. Evening Post, London Journal, British Journal и Weekly Journal публикуват кратки известия за нейната смърт.Bowyer 244 Тялото ѝ е погребано три дни след смъртта ѝ в обикновен гроб без паметник в църквата Сейнт Пол, Ковънт Гардън, Лондон. Малко повече от година по-късно умира и съпругът ѝ.
Творби 1700 – 1710 г. Джайлс Джейкъб споменава склонността на Центливър към поезия с първото ѝ стихотворение, написано, когато тя е само на седем. Въпреки това първата ѝ публикувана творба – поредица от пет писма е едва през май 1700 г. Те съдържат закачлива, остроумна закачка между нея и кореспондента. Въпреки че е в началото на кариерата си, тя получава комплименти като мъдра жена.Bowyer 15 – 17. През юли 1700 г. Абел Бойерс публикува втори набор от нейни писма (наред с други писатели). Този път Центливър публикува писмата под името Астрея – псевдоним, използван преди това от Афра Бен, което вероятно е мотивирано от желание за обществено внимание. В писмата обменът между Астрея и Селадон (капитан Уилям Айлоф) са от особен интерес поради техните интензивни романтични предложения. Въпреки това биографите обикновено се съгласяват, че това е просто практика на епистоларната художествена форма.Bowyer 17 – 19.
Освен това виждаме поезията на Центливър в нейната кореспонденция с драматурга Джордж Фаркер, който също понякога публикува под името Селадон. Трудно е да се предположи романтична връзка между двамата; писмата може да са били предназначени за обществеността.Bowyer 31. През септември 1700 г. тя прави своя принос със стихотворение си „За реториката" под името Полумния в „Деветте музи“ – елегична стихосбирка, оставена на гроба на Джон Драйдън.
През октомври 1700 г. Центливър публикува първата си пиеса The Perjur'd Husband: or, The Adventures of Venice. Тази трагикомедия (макар по това време да се смята за трагедия) е представена в Кралски театър Друри Лейн в Лондон и според писателката „избухна с общи аплодисменти“.Bowyer 33. Публикувана е под собственото име на Сузана – Фрийман и прологът се гордее с женското си авторство. В края на 1700 г., с дълъг списък от литературни познанства и актьори, Центливър се е установила добре в Лондон.Bowyer 41.
Следващата ѝ пиеса The Beau's Duel е изпълнена през юни 1702 г. Въпреки че е добре приета, пиесата не вижда дълъг сценичен живот. През следващите пет години работата на Центливър е по-малко успешна. В резултат на това следващите ѝ две пиеси:The Stolen Heiress (декември 1702 г.) и Love's Contrivance (юни 1703 г.) са изпълнени с опит да се скрие пола на авторката. Въпреки че са приети добре, всичките пиеси на Центливър до този момент са изпълнявани в неподходящо време през сезона.Bowyer 51. Едва след Love's Contrivance опитът и репутацията на актьорския състав позволяват три вечерни представления (в допълнение към някои по-късни продукции и евентуално съживяване три години след смъртта ѝ). Следващата комедия на писателката – The Gamester е представена за първи път през февруари 1705 г. В нея тя заявява намерението си да реформира комарджиите.Bowyer 60. Тази пиеса е най-успешната ѝ досега и често е възраждана на сцена в следващите години.Bowyer 64.
През 1705 г. Центливър, в момент на кратка пауза от театъра, пише стихотворение за колекцията на Сара Фидж Егъртън. Писателката продължава темата за хазарта в следващата си пиеса – The Basset Table, изпълнена през ноември 1705 г. Въпреки че не е изричен по отношение на авторството, епилогът на тази пиеса индиректно приписва пиесата на жена. След успеха си с The Basset Table писателката пише Love at a Venture и я вижда на сцена през 1706 г.
Центливър е изключително успешна професионална жена драматург. Известният драматург Коли Сибър е обвинен, че е изплагиатствал части от Love at a Venture, за да напише собствената си пиеса The Double Gallant. Въпреки това, в знак на помирение, той приема да участва в следващата ѝ пиеса – The Platonic Lady през ноември 1706 г.Bowyer 83. След като се уморява да бъде анонимна авторка, писателката използва предговора към пиесата, за да изрази неприязънта си към възгледите на обществото към жените писателки.
След третия си брак Центливър си взима пауза и това се оказва добро решение: то води до най-успешната ѝ комедия The Busy Body (май 1709 г.).Bowyer 94 Пиесата е на сцена в продължение на тринадесет вечери, което е забележително за времето си, и е възродена в следващия сезон.
Следващата пиеса на писателката – The Man's Bewitch'd е представена за първи път през декември 1709 г. и осмива земевладелството на джентълмените Тори. Тази политическа сатира се появява по време на продължаваща предизборна кампания и пресата на торите отвръща на удара. Седмичникът Female Tatler отпечатва „интервю“, за което твърди, че е направил с писателката, където тя обижда актьорите и ги обвинява за всичките си неуспехи. Актьорската компания е на път да я изостави, преди тя да я убеди, че е жертва на политически вдъхновена измама.
Творби 1710 – 1723 г. Всичките по-късни творби на Центливър имат ясна насоченост против Торите и в подкрепа на Вигите, „забележима в героите тори – бащи или настойници, чийто партиен плам създава още една пречка за щастието на младите влюбени, винаги клонящи към вигите“. През март 1710 г. Центливър издава политическата сатира A Bickerstaff's Burying. Въпреки риска да раздразни кралицата на Великобритания Анна, писателката не се страхува да подкрепи открито наследяването на Хановер. След това Центливър се наема да напише продължение на успешната си пиеса The Busy Body, озаглавено Marplot, or, The Second Part of the Busie-Body (декември 1710). Въпреки че не получава същото внимание като своята предшественичка, тя е представена на сцена седем пъти.Bowyer 138 Продължението отразява продължаващия интерес на писателката към политиката, по-специално към битката между Виги и Тори. За пореден път тя се обръща към поезията със стихотворение за здравословното възстановяване на дъщерята на Херцога на Нюкасъл. Въпреки че това може да изглежда странно на съвременните читатели, Центливър просто следва конвенционалния протокол за осигуряване на покровителство.