Коледният период в Италия започва на 8 декември с празника на Непорочното зачатие – денят, в който традиционно се украсява коледната елха, и завършва на 6 януари следващата година с Богоявление ()."The Best Christmas Traditions in Italy". Walks of Italy. November 25, 2013. Посетено на 1 април 2023 г. Думата „Коледа“ (на итал. Natale) произлиза от латинското прилагателно natalis със значението „рождественски“ (на итал. natalizio) в смисъла на „нещо, свързано с раждането“, което от своя страна произлиза от natus (от лат. „роден“) – минало причастие на глагола nascor (от лат. „раждам се“). Италианците се поздравяват с Buon Natale (Буòн Натале, букв. „Добра Коледа“) и Felice Natale (Фелѝче Натале, „Щастлива Коледа“).

Религиозни чествания От 16 декември до Бъдни вечер в църквите се рецитира 9-дневната коледна молитва, т. нар. novena di Natale. На 24 декември, Бъдни вечер, се отслужва литургията на коледната нощ. В нощта на 31 декември, навечерието на Свети Силвестър, обикновено се пее Te Deum на вечерната литургия на честването на Богородица в знак на удовлетворение от изминалата година.

Народни традиции Ясли на Исус

Сцената на Рождество Христово или Презèпе (presepe) е представяне на раждането на Исус Христос, което произлиза от късноантичните и средновековните традиции. Обичаят, първоначално италиански, за поставяне на рождественските ясли у дома по време на Коледа е широко разпространен днес във всички католически страни по света.

Източниците за изобразяването на сцената на Рождество Христово са 180-те реда от Евангелието на Матей и от Евангелието на Лука, т. нар. „Детство“, които съобщават за раждането на Исус по времето на цар Ирод Велики във Витлеем Юдейски – малко селище, но оттогава благородно, защото е родното място на цар Давид. Много елементи от сцената на Рождество Христово обаче произлизат от апокрифните евангелия и от други традиции като Протоевангелието на Яков и последвалите легенди.

Традиционното презепе е сложна пластична композиция на Рождество Христово, поставена през коледния период. Има статуи, изработени от различни материали и подредени в реалистично реконструирана среда. Появяват се всички герои и места от традицията: пещерата или колибата, яслите, където е поставен Младенецът, двамата му родители Йосиф и Мария, влъхвите, овчарите, овцете, волът и магарето, и ангелите. Фигурката на Младенеца се поставя в яслите в полунощ между 24 и 25 декември, докато фигурите на тримата влъхви се приближават, за да се поклонят на Исус в деня на Богоявление. Фонът може да изобразява звездното небе или пейзаж. Понякога различните местни традиции предвиждат допълнителни герои.По традиция рождественското презепе се оставят до деня на Богоявление, т.е. до 6 януари, когато статуите на влъхвите се поставят пред Светото семейство, или дори до деня на Сретение Господне, т.е. до 2 февруари, както е в Италия и в други страни.

Има и друг начин за построяване на презепе: това е живото презепе с реални хора. Със средновековен произход, то има забележимо разпространение в Италия през последните десетилетия. Това, което се смята за първото презепе в историята, е създаденото от свети Франциск от Асизи в Гречо през 1223 г.Bowler, Gerry, „Dizionario universale del Natale“ [„The World Encyclopedia of Christmas“], ed. italiana a cura di C. Corvino ed E. Petoia, Newton & Compton, Roma, 2003, с. 272Miles, Clement A., Storia del Natale tra riti pagani e cristiani [Christmas in Ritual and Traditions, Christian and Pagan], ed. italiana a cura di Laura Mazzolini, Odoya, Bologna, 2010, p. 45Bowler, Gerry, цит. съч., с. 196

Регионални видове презепе Представяне на Рождество има в Неапол още през 1025 г. Впоследствие в Италия се разпространяват регионалните традиции на представяне на яслите като тези в Болоня, Генуа и Неапол.

Неаполитанското презепе традиционно се развива в Неапол през 18 век. Неаполитанското изкуство на презепето остава непроменено от векове, превръщайки се в част от най-консолидираните и следвани коледни традиции на града. Известна е Улицата на презепите (Via dei presepi), т.е. ул. „Сан Грегорио Армено“, която предлага витрина на всички местни занаяти, свързани със сцената на презепе. Освен това има множество градски и извънградски музеи (като Музеят „Сан Мартино“ или Кралският дворец в Казерта), в които са изложени исторически произведения или цели сцени, развиващи се по време на раждането на Исус.

Болонското презепе се различава от другите италианските видове презепе, например неаполитанското, защото героите са изваяни или моделирани изцяло, включително дрехите. Следователно не става въпрос за облечени статуи, нито за фигурки с лица и ръце от дърво или керамични и платнени дрехи.

Генуезкото презепе е това, което заедно с неаполитанското и болонското се радва на най-голям престиж, хвалейки се с древни и консолидирани традиции, дотолкова, че дават началото през 18 век на истинска школа. На тази школа, както и на древните корени на територията на многобройни занаятчийски работилници, в които са направени първите фигурки за свещено изображение, се приписва значителна стойност, преди всичко за детайлността и качеството на използваните материали (от дърво до керамика, но също така и от хартията, използвана за създаване на изтънчени рисувани форми), с които, особено в миналото, са завършвани статуетките (дрехи, детайли на лицата и т.н.), предназначени да оживеят под строг небесен свод до най-малкия детайл.

Коледен бъдник Традицията на коледния бъдник (на итал. Ceppo di Natale, Чепо ди Натале), някога широко разпространена, е засвидетелствана в Италия още от 11 век. Подробно описание на тази традиция е дадено в книга, отпечатана в Милано през 14 век.Miles, Clement A., Storia del Natale [Christmas in Rituals and Traditions Christian and Pagan], ed. italiana a cura di Laura Mazzolini, Odoya, Bologna, 2010, с. 185

Коледният бъдник се появява с различни имена в зависимост от региона: в Тоскана е известен като „ciocco“ (чоко), докато в Ломбардия е известен като „zocco“ (цоко). В Ломбардия главата на семейството е посипвал бъдника с хвойна и е поставял монети върху него, докато е четял молитва в името на Светата Троица.Bowler, Gerry, Dizionario universale del Natale [The World Encyclopedia of Christmas], ed. italiana a cura di C. Corvino ed E. Petoia, Newton Compton, Roma, 2003, с. 97Di Lorenzo, Antonio, Babbo Natale, la Befana, il presepe, la cometa e... i dolci delle feste tra leggende e verità, Egon Edizioni, Vicenza, 2006, с. 73 По-късно се e пиело на воля, а после той е изсипвал останалото вино върху бъдника.Miles, Clement A., Storia del Natale tra riti pagani e cristiani [Christmas in Ritual and Traditions, Christian and Pagan], ed. italiana a cura di Laura Mazzolini, Odoya, Bologna, 2010, с. 185-186 Също е било обичайно, по време на церемонията на бъдника, да се разрежат три панетони (козунака) и да се запази парче от тях за тавматургична цел (т.е. с цел извършване на чудеса) през цялата следваща година.Di Lorenzo, Antonio, цит. съч., с. 72-73 В Тоскана, по-специално във Вал ди Киана (долина в провинциите Арецо и Сиена) навремето е било обичайно по време на „церемонията на бъдника“ да се изрича следната молитва: „Нека бъдникът се радва: утре е денят на хляба...“.Cattabiani, Alfredo, Calendario, Mondadori, Milano, 2003, с. 79 и с. 306-307 По-късно децата със завързани очи (впоследствие награждавани с бонбони и други подаръци) е трябвало да ударят бъдника с щипци, докато останалата част от семейството е пеело песен, наречена „Аве Мария на бъдника“ Традицията на Коледния бъдник навремето е била дълбоко вкоренена в Италия и за това говори фактът, че Коледата в Тоскана тогава е наричана „Празник на бъдника“.

Коледно дърво

Традицията на коледното дърво е от германски произход и е широко възприета в Италия през 20 век. Изглежда, че първото такова в Италия е издигнато в двореца Квиринал в Рим по заповед на кралица Маргарита към края на 19 век.

По време на фашизма на този обичай не се гледа с добро око, понеже се счита за имитация на чужда традиция, и се предпочита традиционното италианското презепе.

През 1991 г. коледното дърво в Губио, високо 650 метра и украсено с над 700 светлини, влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-високото коледно дърво в света.

Гайдари

Характерна италианска традиция е тази на гайдарите (на итал. zampognari, дзампоняри) – мъже, облечени като овчари и носещи гайда, които слизат от планината, свирейки коледна музика.Bowler, Gerry, цит. съч., с. 364 Тази традиция, датираща от 19 век, е особено разпространена в Южна Италия. и в Сардиния. Описание на гайдарите на Абруцо е дадено от Ектор Берлиоз през 1832 г.

Носители на подаръци

Традиционни носители на подаръци през коледния период в Италия са Света Лукия (13 декември), Младенецът, Бабо Натале (Татко Коледа) и на Богоявление (6 януари) – Бефана.

Света Лукия е традиционна носителка на подаръци в нощта между 12 и 13 декември в някои райони на Италия като Верона, Лоди, Кремона, Павия, Бреша, Бергамо и Пиаченца. Според италианската традиция тя се появява на магаренце и децата трябва да оставят чаша чай за светицата и чиния брашно за животното.

Традиционна фигура на италианския коледен фолклор е Бефàна, изобразявана като стара вещица на метла, която носи подаръци на 6 януари – денят на Богоявление. Според традицията тя носи сладкиши в чорап за добрите деца и въгленче за лошите.Bowler, Gerry, op. cit., с. 67 Бефана, чието име е изкривяване на думата „Богоявление“ (на итал. Epifania, Епифанѝя), е фигура, която може да бъде свързана с фигури в други култури като германската фрау Перхта и руската Бабушка. На нея е посветена известна детска рима:

La Befana vien di Notte/ Бефана идва през нощта con le scarpe tutte rotte/ с целите си обувки скъсани, il cappello alla romana / шапката по римски, viva viva la Befana / да живее, да живее Бефана!

През 1938 г. по време на фашизма в периода на коледните празници е въведена т. нар. „Фашистка Бефàна“ – благотворен празник в полза на децата на по-бедните класи, провеждан на 6 януари (Богоявление).

Кулинарни традиции Според традицията вечерята на Бъдни вечер не трябва да съдържа месо. Популярно ястие, особено на юг, е змиорката, докато в някои райони е широко разпространена традицията на „седемте рибни ястия“ – традиция, пренесена и в САЩ от италиански имигранти.

Сладкиши Панетоне

Типичен италиански коледен сладкиш е Панетòне (на итал. panettone) – козунак със стафиди и захаросани плодове, произхождащ от северноиталианския град Милано, но широко разпространен в цялата страна.

Произходът му вероятно датира от 12 век. Първоначално е бил хляб с мая, мед, стафиди и тиква. През 17 век има формата на груба фокача, направена от пшенично брашно и гроздови зърна. През 19 век е вид хляб от пшенично брашно с яйца, захар, стафиди (стафидите са предвестник на богатство и пари).

Съществуват две основни легенди, свързани с панетоне:

В края на XV век месер Угето, син на кондотиера Джакомето Ателани, се влюбил в красивата и млада Адалгиза – дъщеря на хлебар. За да бъде по-близо до любимата си, той се престорил на сладкар и накарал баща ѝ – известният Тони да го наеме. За да увеличи продажбите, се пробвал да създаде обогатен хляб, добавяйки към брашното и маята масло, яйца, захар, кедрови ядки и захаросани портокали. Това станало в епохата на управлението на херцог Лудовико Сфорца „Мавъра“. Съпругата му херцогиня Беатриче д’Есте, след като видяла голямата страст на младежа, подпомогната от Доминиканците и от Леонардо да Винчи, поела ангажимента да убеди баща му да даде позволение той да се ожени за обикновената Адалгиза. Сладките плодове на тази любов станали безпрецедентен успех и хората идвали отвсякъде, за да си купят и вкусят Pan del Ton („хлябът на Тони“).