Българският хелзинкски комитет (БХК) е българска неправителствена организация за защита на правата на човека – политически, малцинствени, граждански, културни и социални, с акцент върху отстояване на правата на малцинствата и най-уязвимите групи в обществото, достъпа до информация, проблеми на системата за наказателно производство.

Сред целите на организацията са да насърчава уважение и защита за правата на човека, да лобира за законодателни промени за привеждане на българското законодателство в съответствие с международните стандарти, да поощрява обществен дебат по правозащитни проблеми и да популяризира правозащитната идея сред широката общественост.За БХК в официалната страница на сдружението.

История Комитетът е основан на 14 юли 1992 г., а от 1993 г. е член на бившата Международна хелзинкска федерация със седалище във Виена, в която до разпускането ѝ влизат 46 хелзинкски комитети и независими правозащитни групи в Европа, бившия Съветски съюз и Северна Америка, работещи на национално и международно ниво за утвърждаване защитата правата на човека.

Дейност Целите на БХК са да насърчава уважение и защита за правата на човека, да лобира за законодателни промени за привеждане на българското законодателство в съответствие с международните стандарти, да поощрява обществен дебат по правозащитни проблеми и да популяризира правозащитната идея сред широката общественост.

Работата на БХК се основава на систематично наблюдение на правозащитната ситуация в България. В своята дейност комитетът обръща специално внимание на правата на жените, на етническите и религиозните малцинства, правата на детето, правата на хората с психични, интелектуални и емоционални затруднения, на положението в местата за задържане, на свободата от дискриминация, на защитата от изтезания и малтретиране, на правата на бежанците и мигрантите, свободата на изразяване, достъпа до информация, проблемите на системата за наказателно правосъдие.

БХК предлага правна помощ на жертви на нарушени човешки правата под формата на консултации или чрез поемане на дела пред вътрешните или международните съдилища. Комитетът също така работи в областта на образованието по права на човека, организира конференции, семинари, обществени акции и други форми на гражданска дейност, свързани с популяризиране на правозащитната идея сред обществеността.

От 1995 г. БХК разполага с правна програма. Чрез нея е извоювал редица вътрешни и международни правни победи в Европейския съд по правата на човека, Комитета на министрите на Съвета на Европа и в Международната организация на труда.

До 2014 г. Комитетът издава и месечното списание „Обектив“, чрез което информира за открити нарушения и заявява позициите си върху актуални правозащитни проблеми. А от 2014 г. до днес бившите служители на редакцията на списанието поддържат тясно свързаният с комитета сайт „Маргиналия“, самоопределящ се като наследник на списание „Обектив“.6 години правозащитната Маргиналия работи за вас от сутрин до вечер! ЧРД!

Награда „Човек на годината“ Присъжда наградата „Човек на годината“. Печелили са: +ГодинаСпечелил голямата наградаДруги отличени2021Образователните медиаториГлория Филипова, Мануела Попова и „Рейнбоу хъб“ и ЛГБТИ организация „Действие“ (борба с хомофобията) и Фондация „Нашите недоносени деца“ (медицински грижи). Борислав Борисов като активист2020работещите и доброволците в отделенията за пациенти с Ковид„За истинска детска болница“ и Руси Милев, Димитър Димитров, Васил Василев и Мария Колева (протестиращи срещу хомофобията)2019Генка Шикерова и Полина Паунова за разследваща журналисткаЮлия Георгиева (с „Център за хуманни политики“) и

Георги Богданов (с Национална мрежа за децата)2018Протестиращите родители на лица с уврежданияБългарски фонд за жените и клуб „Не си сам/а“ (против насилието)2017Паоло Кортези, свещеникЗлатина Стайкова и Радослава Станчева (учителки в болнични училища) и Кристина Костова (шрифт за хора с дислексия)2016Надежда Цекулова заради център „Фонд за лечение на деца“Калин Калпакчиев (от Висшия съдебен съвет) и Мерал Фаик (за защита на животни)2015Адв. Даниела Михайлова за борба с расизмаВиктор Лилов (заради смелост срещу стигмата за гейове в политиката) и доброволците в проект Бежанци (вкл. Джил Класби и Сейди Класби)2014Доброволци и дарители около наводнениятаСдружение „Самаряни“ (приобщаване на хора в неравностойно положение) и фондация „Инициатива за здраве“ (борба с вредите от наркотиците)2013Бежанците и „Приятели на бежанците“Калин Калпакчиев (дейност около Висшия съдебен съвет) и Иво Божков (журналист около протестите)2012„Протестиращият на Орлов мост“Асоциация на Европейските журналисти – България и Тома Белев (природен парк Витоша)2011Съюз на съдиите в БългарияАнтоанета Цонева (защита на избирателните права) и Петя Владимирова (пише за човешки права)

Финансиране През 2012 година Българският хелзинкски комитет е финансиран основно чрез дарения и субсидии от няколко частни фондации (Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Фондация „Оук“, Фондация „Лион Ливай“, Фондация „Работилница за граждански инициативи“), международни организации (Върховен комисариат на ООН за бежанците), институции на Европейския съюз (Агенция за основни права на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски бежански фонд) и неправителствени организации (Център за подкрепа на хората с психически увреждания, ТехСуп Глобал). В предходните години сред спонсорите на организацията са Американска агенция за международно развитие, посолствата на САЩ и Нидерландия в България, Европейски център за правата на ромите, Институт за устойчиви общности, Министерство на труда и социална политика, Министерството на външните работи на Нидерландия, Програма на ООН за развитие, Програма ФАР и други фондове на Европейския съюз, Ромски образователен фонд, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа, Фонд „Джърман Маршал“, Уестминстърска фондация за демокрация.

Критики и противоречия По повод избора на нов персонален състав на Висшия съдебен съвет през 2012 г. БХК и други неправителствени организации изпращат обширен списък с въпроси до Комисията по правни въпроси в парламента, предназначени за публичното изслушване на кандидатите за членове на съвета. По този повод през септември 2012 г. вестник „Телеграф“ публикува статия, в която определя изпратилите въпросите неправителствени организации като работещи със „съмнително финансиране“, идващо предимно от фондация „Отворено общество“ на Джордж Сорос. В материала се подчертава и че БХК е сред организациите, подкрепили съдия Мирослава Тодорова, определена от вестника като „скандална съдийка“, по повод дисциплинарното ѝ уволнение през 2009 г.

БХК отправя сериозни критики срещу българската прокуратура във връзка с разследването на смъртните случаи на изоставени деца, отглеждани в институции. През август 2009 г. организацията завежда дело срещу прокуратурата за бездействието ѝ да преследва престъпленията срещу такива деца, в частност големият брой смърти (75 за 8 години). Заведеното дело се води от БХК в името на множество засегнати деца и в обществен интерес. Първото заседание по него е проведено на 11 февруари 2010 г. От БХК уточняват, че в близо 20 писмени откази, заради които се води делото, прокурорите сами констатират множеството смърти и телесни повреди на децата, както и редица дефицити на грижата за тях в домовете. Въпреки това обаче те отказват да образуват досъдебни производства по случаите, без да са изяснили дали смъртта и травмите на децата не са в резултат на престъпно тяхно занемаряване и пренебрегване от страна на служителите на домовете, в които са били настанени. През февруари 2010 г. се постигна споразумение с главния прокурор за съвместни проверки на прокуратурата и БХК във всички домове. Проверките са извършени в периода март – юни 2010 г. До август 2010 г. тече обработка на данните и изготвяне на докладите на БХК до прокуратурата. Осем месеца по-късно прокуратурата е образувала 248 досъдебни производства, прекратила е 25, от които 21 се проверяват от по-горна инстанция. Няма нито един внесен в съда обвинителен акт, а преобладаващата част от производствата са срещу неизвестен извършител. Установени са 238 смъртни случая между 2000 г. и 2010 г. Според БХК поне три четвърти от тях са били излишни: 31 са от глад (системно недохранване); 84 са от занемаряване; 13 са от лоша хигиена; 6 са от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; 36 са от студ или залежаване; 2 са от насилие. По време на проверките е установено още, че в домовете за деца с увреждания в България продължава да има насилие, връзване и малтретиране с вредни медикаменти. Към момента на проверките 103 домуващи страдат от недохранване и има реален риск да умрат от глад. От БХК поставят особено ударение върху случаите на децата Анета и Николина, отглеждани в закрития впоследствие Дом за деца с мозъчна и умствена изостаналост в търговишкото село Стража, починали съответно на 15- и 19-годишна възраст. Анета умира през 2006 г. от перфорация на стомаха, като в болницата изваждат от нея 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3 – 4 см при операция, която не успява да я спаси. Трима прокурори от три инстанции последователно и безпротиворечиво затварят случая, без да установяват виновник за смъртта и без да изследват отговорността на служителите в дома, допуснали детето да погълне предметите. Когато БХК обявява, че ще заведе дело срещу България за нарушаване на правото на живот на Анета, прокуратурата отново се заема със случая. Николина умира на 19 г., според властите, от маразъм – крайната степен на патологично недохранване. Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното дело. Според прокурорите, в това число от Върховната касационна прокуратура, недохранването, причинило смъртта, се дължи на умствената изостаналост на Николина. И по двата случая БХК завежда пред Европейския съд по правата на човека дело срещу България през 2012 г. През 2013 г. организацията завежда трето дело – за смъртта на 14-годишния Борис от институцията в с. Петрово, Благоевградско, който е починал от дизентерия (зараза, обусловена от лоша хигиена). В годишния си доклад за правата на човека през 2012 г. БХК съобщава, че „[п]рез 2012 г. разследванията на случаите на смърт и сериозни увреждания на деца, установени в резултат на съвместните проверки на БХК и Прокуратурата на Република България (ПРБ) в домовете за деца с умствени увреждания през 2010 г., не претърпяваха напредък. [...] По нито едно от образуваните 229 досъдебни производства и преписки към настоящия момент не е повдигнато обвинение пред съд, след две години и половина разследване, от есента на 2010 г. до края на месец януари на 2013 г.“.