Елѝза Тòфоли (), известна като Елиза (* 19 декември 1977 в Триест, Италия) е италианска певица, авторка на песни и музикална продуцентка. В кариерата си също така има проекти като режисьорка на видеоклипове, театрална актриса, фотографка, дубльорка и писателка.

За над 20-годишна кариера, след издадени 11 студийни албума, 6 сборни албума, 2 концертни албума, 4 видеоалбума, 73 сингъла и също толкова музикални видеоклипове, тя продава над 5,5 милиона музикални албума, сертифицирани от M&D (Musica e dischi) и FIMI, радвайки се на успех в Европа и в Северна Америка.

В италианските и международните класации за продажби Елиза достига до челната десетка с албумите си цели десет пъти, завоювайки първо място четири пъти, достига челната десетка за сингли цели 16 пъти, шест пъти Номер едно.http://italiancharts.com/showitem.asp?interpret=Elisa&titel=Ivy&cat=a (като главен изпълнител), и може да бъде намерен чрез преброяване на дискографската страница на Елиза, съдържаща конкретните източници за сътрудничество ѝ и чуждестранни класации От 2009 до юли 2021 г. е продала 1 млн. 970 хил. копия (1 445 000 сингъла + 525 000 албума). Сред албумите ѝ от 2010 до юли 2021 г. в Италия тя има 5 златни диска (с над 25 хил. продадени копия), 5 платинени (над 50 хил.) и 3 двойно платинени (над 100 хил.), а сред синглите – 21 златни (над 35 хил. копия), 17 платинени (над 70 хил.), 7 двойно платинени (над 140 хил.) и 1 тройно платинен (над 210 хил.).На уеб страницата на FIMI към 25 юли 2021 г. са посочени следните сертифицирани сингли и албуми/компилации на певицата от 2010 г. насам.В бройката са включени и тези, в които Елиза си сътрудничи с други музиканти.

В Италия Елиза получава всички основни награди и признания в музикалната област: победа на Фестивала на италианската песен в Санремо през 2001 г. с песента „Светлина (залези на североизток)“ (Luce (tramonti a nord est)), благодарение на което печели още шест награди (вкл. първо място в категорията Big), награда „Тарга Тенко“, две награди „Лунеция“, 15 Музикални награди „Уинд“, наградата на Фестивалбар, Сребърна лента, Награда за телевизионна режисура. Сред другите си многобройни награди Елиза има и една Награда на Ем Ти Ви Европа. През 2013 г. песента Ancora qui, включена в саундтрака на филма „Джанго без окови“ на Куентин Тарантино по текст на Елиза и музика на Енио Мориконе, попада сред 75-те песни, сред които са избрани кандидатите за Оскар за най-добра оригинална песен. Саундтракът получава и номинация за „Грами“ през 2014 г. През 2022 г. се класира на 2-ро място на Фестивала в Сан Ремо с песента „А може би си ти“ (O forse sei tu), като печели и наградата за композиция.

Биография Елиза е родена в град Триест, но израства в град Монфалконе в Провинция Гориция, където баща ѝ се мести по работа. Има трудна връзка с баща си, който я изоставя, когато е още малка.

Пише почти всички свои текстове на английски език. Тя пее и на испански (в песните Háblame и Sentir sin embargo), френски (Pour que ama me quitte), словенски (Lintver main theme) и кюрдски (песента Kuminist), както и на италиански.

Успехът в музикалната индустрия я застига, когато е на 19 години с дебютния ѝ албум Pipes & Flowers, но популярност сред широката публика добива на 23-годишна възраст след като печели Фестивала на италианската песен в Санремо през 2001 г. с песента „Светлина (залези на североизток)“ (Luce (tramonti a nord est)).

Детски години (1977 – 1994) Районът на Италия, в който израства Елиза, е под влияние на различни култури, за което свидетелства фактът, че изпълнителката има руски и френски корени. От най-ранна възраст се посвещава на музиката (както и на танците, рисуването и актьорската игра), предвид близостта с културния климат на Балканите и Източна Европа. Първите ѝ музикални влияния, срещащи се по-късно в някои песни и видеоклипове, са от Долорес О’Риърдън, Бьорк, Тори Еймъс, Аланис Морисет, Сара Вон, Арета Франклин и Ела Фицджералд. Освен това слуша доста Дорс, чете и се възхищава на текстовете на Джим Морисън и на стиховете на Ръдиард Киплинг. На 11 години пише първите си текстове и композира мелодии. На 13 години, докато работи във фризьорския салон на майка си,Gigi Vesigna, La gavetta dei VIP?, in Oggi, 12 giugno 2013, p. 94-98. започва да се изявява като беквокалистка, певица и свири в различни местни групи, експериментирайки с различни музикални жанрове.

През 1992 г. на 15-годишна възраст Елиза дебютира в музиката с песента Questione di Feeling в епизод от телевизионната предаване „Караоке“ с водещ Фиорело, който минава през Гориция. По-късно тя си сътрудничи като беквокалистка с Positive Men в реге албума им War Mongers.

Pipes & Flowers: дебютен албум (1995 – 1999) 16-годишната Елиза среща певицата и музикална продуцентка Катерина Касели на прослушване. Касели, впечатлена положително от гласа и текстовете ѝ, година по-късно ѝ дава възможност да подпише първия си договор за звукозапис с Шугар Мюзик – независим лейбъл, който ръководи. През 1996 г. 18-годишната Елиза заминава за Бъркли (Калифорния), където заедно с Корадо Рустичи (продуцент на Дзукеро Форначари, Франческо де Грегори, Клаудио Балиони и бивш сътрудник на Уитни Хюстън и Арета Франклин) работи по песните на дебютния си албум. Той е предшестван няколко месеца по-рано от сингъла „Спейки в ръката ти“ (Sleeping in Your Hand), излязъл в края на май 1997 г.

Първият ѝ албум „Тръби и цветя“ (Pipes & Flowers) излиза на 22 септември 1997 г. и за кратко време става четворно платинен в Италия. Елиза е авторка или съавторка на всички текстове, написани на английски език, а също и на музиката. За дебюта си през 1998 г. печели престижните награди „Тарга Тенко“ и PIM (Италианска музикална награда).

След това Елиза започва да се изявява чрез изпълнения на живо: на първото издание на фестивала Heineken Jammin''' в град Имола и по-късно като специална гостенка по време на турнетата на Ерос Рамацоти и Дзукеро Форначари, откривайки техни концерти.

След публикуването на албума в половин Европа Елиза започва поредица сътрудничества с чуждестранни и италиански продуценти, които водят до създаването на различни песни. Първата е „Излекувай ме“ (Cure Me), продуцирана от Дарън Алисън (продуцент на Скънк Ананси и Spiritualized) и издадена като сингъл в края на 1998 г. За случая Pipes & Flowers излиза в ново издание, което включва и тази песен. Останалите, с чисто електронен звук, сравним със стила на Бьорк, вместо това са запазени, за да бъдат публикувани във втория ѝ албум.

През 1998 г. започва дълго и ползотворно сътрудничество между песните на Елиза и света на киното: песните „Пир за мен“ (A Feast for Me) и „Толкова деликатно, толкова чисто“ (So Delicate So Pure) са включени в саундтрака на телевизионния филм Amiche Real! на Марчело Чезена, а на следващата година песента Cure Me е включена в саундтрака на филма La prima volta на Масимо Мартела.

Елиза казва, че е нарекла албума Pipes & Flowers поради страстта си към уличното изкуство и графитите, тъй като обикновено е рисувала лица и цветя, изникващи от триизмерни тръби.

Албум Asile's World и победа на Фестивала в Санремо (2000 – 2001) Три години след дебютния си албум, на 5 май 2000 г. излиза „Светът на Азайъл“ (Asile's World)Asile е името на Elisa, написано разбъркано. – вторият албум на Елиза. Както се предшества от сингъла „Дар“ (Gift), албумът отбелязва ясен и неочакван обрат по отношение на звуците на Pipes & Flowers. Албумът, продуциран от четири различни продуцента, включително от Хауи B и Роберто Вернети, е продукт, който се характеризира с електронни аранжименти (като в песента A little over zero, където Гауди свири теремин и минимог), състоящи се както от съвсем обикновен синтезатор, както така и от чисто електронни експерименти, които силно се различават от поп рок жанра, доминиращ в предишния ѝ албум.

Въпреки че Елиза не цени особено певческите конкурси, през 2001 г. Катерина Касели ѝ предлага да участва в 51-то издание на Фестивала на италианската песен в Санремо. Певицата-композитор се представя на сцената на театър „Аристон“ с първата си песен на италиански език „Светлина (залези на североизток)“ (Luce (tramonti a nordest))  – песен, която не е замислена за фестивала и е написана от Елиза в сътрудничество с Дзукеро, и е продуцирана от Корадо Рустичи. Певицата печели първо място в конкурса и така печели и престижната Наградата на критиката, докато журито за качество с председател Джино Паоли представя награда специално за нея като най-добрата изпълнителка на фестивала.

След участието ѝ във фестивала излиза ново издание на албума ѝ Asile's World, който съдържа песента от конкурса. Впоследствие Елиза се връща в Санремо като гостенка през 2007 г. и по-късно през 2010 г., в четвъртък вечерта, посветена на честване на 60-годишнината от събитието.

Същата година, по случай откриването на панаира Futurshow, Елиза пее в Болоня пред 20 хил. души, като част от международна музикална група с Ману Чао, Трики и др. След това участва на Коледния концерт във Ватикана в дует с Тициано Феро с песента Happy Xmas на Джон Ленън.

Албум Then Comes the Sun и компилация Elisa (2001 – 2002) Предшестван от сингъла „Небеса от Ада“ (Heaven Out of Hell), на 9 ноември 2001 г. излиза третият албум на Елиза – „И тогава идва слънцето“ (Then Comes the Sun). Албумът, продуциран от Корадо Рустичи и характеризиращ се с акустични поп звуци с препратки към рок и електронна музика, се оказва по-семпъл от предишния, но с по-интимни текстове.

В този период певицата получава различни награди и признания: в същия ден, когато излиза третият ѝ албум, тя е избрана за най-добър италиански изпълнител на Европейските музикални награди на Ем Ти Ви във Франкфурт.

На 26 ноември 2001 г. тя печели три награди на Италианските музикални награди, след това ѝ е присъдена Италианската музикална награда за най-добра изпълнителка и най-добър сингъл за Luce (tramonti a nordest) и през декември 2002 г. получава три номинации за Италианските музикални награди.

Певицата има многобройни участия в събития и телевизионни програми: на 5 януари 2002 г. е сред супер гостите по канал Rai 1 в предаването Un Ponte fra le stelle – бенефис за деца – жертви на войни и тероризъм, направено с патронажа на Върховния комисар на ООН за бежанците. През пролетта пее на Първомайския концерт в Рим и на Pavarotti & Friends в Модена, където пее в дует с известния тенор „Искам да живея така (със слънцето на челото)“ (Voglio vivere così (col sole in fronte)). За втора поредна година тя участва в Коледния концерт във Ватикана.

В края на февруари 2002 г. Елиза пее Химна на Италия, преработен в джаз версия от Микеле Чентонце (композитор, продуцент на Джованоти и Павароти) на церемонията по закриването на XIX Зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити (САЩ), които включват предаване на огъня в Торино, където през 2006 г. се провеждат XX Зимни олимпийски игри. По-късно Маурицио Гаспари – представител на дясноцентристката партия „Национален алианс“, разкрива разочарованието си от тази интерпретация на националния химн, което поражда малка полемика.

През август 2002 г., докато албумът Then Comes the Sun става тройно платинен в Италия, излиза компилация с най-големите хитове на певицата за европейския пазар, озаглавена просто Elisa, която съдържа песни от първите ѝ три албума. Албумът е издаден в повече от двадесет страни, включително в Германия, Испания и Нидерландия, и е предшестван от сингъла „Ела да говориш с мен“ (Come Speak to Me) – английска версия на Luce (tramonti a nord est).

През октомври Елиза дебютира в Театро Масимо в Палермо като главна героиня в Елис Айлънд – музикална творба на тема имиграция с музика на Джовани Солима, режисирана от Марко Балиани, Тод Рейнолдс и с текстове на Роберто Алаймо.

Албум Lotus (2003)