Димитър Апостолов Ценов е крупен български търговец, предприемач и дарител от периода на следосвобожденска България, реализирал важни за страната икономически и инфраструктурни проекти. Известен е с дарението си от над 5 млн. златни лева за създаване на висше търговско училище по германски образец в родния му град Свищов – днешната Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“.

Биография

Произход, семейство и ранни години Димитър Апостолов Ценов е роден в Свищов на 27 декември 1852 г. (8 януари 1853 г. по нов стил) в заможното семейство на търговеца Апостол Ценов. Негова майка е Елена Стамболиева, която е родом от Търново. Семейството на Ценов е голямо. Той има брат с име Николай и четири сестри – Мария, която е майка на известния наш художник Александър Божинов, Ангелина, която става съпруга на именития свищовски учител Петър Ангелов, Хрисанта и Зица. Ценов получава своето образование първо в бащиния си град, после в Търново, а след това и в реалната гимназия в Кронщад, Австро-Унгария (днес Брашов, Румъния), където учи до 1870 г.

Първи житейски период в Букурещ и завръщане в Свищов

През 1870 г. пожар на пристанището в Свищов довежда до банкрут на бащата на Ценов. Това налага той да прекъсне своето образование в Кронщад и да замине за Букурещ, където да търси препитание. Първият период от живота на Димитър Ценов в румънската столица не е никак лек и той едвам успява да се издържа. Това обаче не продължава дълго и през 1872 г. Ценов се завръща в Свищов след покана, отправена от неговия свако Николай Станчов. След завръщането си в Свищов Димитър Ценов постъпва на работа като чиновник в търговската кантора на Николай и Яни Станчови. Рутинната работа обаче не се оказва по вкуса на жадния за успехи млад свищовец и през 1874 г. той отново заминава за Румъния.

Втори житейски период в Букурещ и окончателно завръщане в България Вторият житейски период на Димитър Ценов в Румъния е далеч по-успешен от първия. Той започва с постъпването на младия Ценов на работа като чиновник в управлението на румънските железници през 1874 г., а през 1876 г. след успешно издържан конкурс той се издига в административната им йерархия. По време на работата си в системата на румънските железници Димитър Ценов натрупва ценен стопански опит, развива делови качества и търговски нюх. През втория си румънски период той активно се самообразова и развива като личност, формира много богата обща култура и високо ниво на специална подготовка, с което заличава напълно липсата на завършено училищно образование. Този период от живота на Димитър Ценов в Букурещ се оказва ценен и с това, че той си създава авторитет и солидни контакти, включително с личности като Евлоги Георгиев и Стефан Стамболов.

Димитър Ценов се завръща в освободената България през 1879 г. и постъпва на длъжност подначалник в политическото отделение на Министерството на външните работи, която заема в продължение на две години. Въпреки престижната си държавна служба той е изкушен от неограничените възможности за стопанско развитие в следосвобожденска България. Така през периода 1881 – 1882 г. започва предприемаческа дейност.

Стопанска дейност

Успешните си бизнес начинания младият Димитър Ценов започва още в Румъния, където след кратка служба в управлението на румънските железници участва като предприемач в тяхното изграждане. Пълният мащаб на своята дейност Ценов разгръща обаче в следосвобожденска България. След 1881 г. той започва да внася и да търгува с материали, стоки и продукти за металургията, строителството, благоустройството и земеделието. Историческите факти говорят, че по това време от него със строителни материали и стоки се снабдяват всички 195 дребни търговци в София. Основни негови партньори са фирми от Германия, Австро-Унгария, Франция и САЩ.

Първите големи проекти на Димитър Ценов са свързани с благоустрояването на София, в което той участва с изграждането на част от водопроводната система на столицата и със строителството на улици и обществени сгради. Ценов е изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев, в резултат на което през 1888 г. се създава Софийския университет.

През 1891 г. Ценов взема участие в построяването на жп линията „София – Перник“, а през 1908 г. е ангажиран със строежа на линията „Мездра – Видин“. След 1907 г. той създава фабрика за производството на цимент в Златна Панега. Осъзнал потенциала на зараждащата се петролна индустрия през 1889 г. свищовският предприемач започва предварителни проучвания за създаване на петролна рафинерия и нефтени складове в околностите на гр. Бургас, а в периода 1895 – 1896 г. води преговори с българското правителство за получаване на концесия с посочения предмет.

Показателен за разрастването на дейността на Димитър Ценов и неговото икономическо влияние е начинът, по който той е записан в страниците на „Български алманах“ от 1893 г., представящ търговците и предприемачите, регистрирани в София – само като представител на разни железарски материали. В изданието от 1895 г. той фигурира вече на три места в алманаха – като предприемач, като комисионер и като собственик на складове. Изданието на „Български алманах“ от 1897 г. вече отрежда на Димитър Ценов първо място в списъка на комисионерите и представителите на европейски фирми.

Освен предприемач, радващ се на завидни икономически резултати, Димитър Ценов е и успешен инвеститор. До оттеглянето си от активна стопанска дейност през 1920 г. той е акционер в няколко фирми и финансови институции, между които осигурителни дружества и банки. Значителна част от своето богатство Димитър Ценов инвестира в облигации и недвижими имоти, преобладаващата част от които са в София и нейните околности. Дарение за създаване на висше търговско училище в Свищов

На 1 септември 1912 г. Димитър Ценов завещава на българската държава цялото свое лично богатство (пари, ценни книжа, недвижими имоти) от над 5 млн. златни лева за създаването в Свищов на Висше търговско училище по германски образец и неговото поддържане. В своето завещание Ценов определя дарението си като „скромна лепта на народния олтар“. Най-консервативните оценки показват, че днешният еквивалент на направеното дарение е минимум 250 млн. лв. Университетът в Свищов, който носи името на своя дарител, е създаден с указ на цар Борис III и отваря врати с тържествена церемония на 8 ноември 1936 година.

Днес Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов“ е водещо българско висше учебно заведение, дало на страната над 150 хил. възпитаници в областта на икономиката. Има четири факултета – „Мениджмънт и маркетинг“, „Производствен и търговски бизнес“, „Стопанска отчетност“ и „Финанси“, в чиито рамки развиват дейност осемнадесет катедри (към 2025 г.) .

Последни години След дарението си за създаването на висше търговско училище в родния си град Димитър Ценов постепенно започва да редуцира своята стопанска дейност. По-сериозно е нейното ограничаване след 1916 г., а през 1920 г. тя окончателно спира. Последните почти десет години от своя живот Димитър Ценов прекарва в болницата на Червения кръст в гр. София, за да не изразходва от средствата за създаването на висшето търговско училище в Свищов и за да не тежи на своите близки.

Забележителният земен път на Димитър Ценов завършва на 21 май 1932 г. в София. Той е погребан с общоградска траурна церемония и големи почести в двора на манастира „Свети апостоли Петър и Павел“ в родния му гр. Свищов.

Личен живот

Димитър Ценов е аристократ по душа, притежаващ обширна обща култура и познания, които непрестанно обогатява. Владее няколко езика. Важна характеристика на работата му е изключителният перфекционизъм. Неговата коректност и почтеност го правят желан бизнес партньор в страната и чужбина. Ценов поддържа близки отношения с представители на европейския икономически и светски елитПисма на Димитър А. Ценов. Архив на музея на СА "Д. А. Ценов", инвентарни номера 28, 29, 30, 34, 41, 42, 47, 103, 109 и др.. Ползва се с уважение в средите на немските и австрийските благородници. Лауреат е на множество български и чуждестранни държавни наградиЕкспозиция на музея на СА "Д. А. Ценов".

Една от най-отличителните черти на личността на Димитър Ценов е, че е благодетел и дарител. Съществуват данни, че до Освобождението той е подпомагал материално българските революционери, намиращи се в Румъния. В България често предоставя финансова подкрепа за деца и хора в неравностойно положение. Поддържа щедро дейността на училища и благотворителни дружества в Свищов и София.

В свободното си време Димитър Ценов се занимава с езда, лов и пътешествия до различни места. Той притежава богата колекция ловни пушки, ловни трофеи и препарирани животни, които подарява на Ловния съюз у нас. Димитър Ценов притежава богата лична библиотека, съдържаща около 400 тома книги от различни области на познанието и най-вече книги по история, география, химия, биология, военно дело, индустрия.

Завещание на Димитър Ценов Завещанието, с което Димитър Ценов предоставя своето богатство за създаването на висше училище в Свищов, е един от най-ярките и значими дарителски актове в българската история. По време на изпълнението му неговият оригинал обаче бива загубен. Пълен негов препис се съхранява под инвентарен номер 120 в архива на музея на Стопанската академияАрхив на музея на СА "Д. А. Ценов", инвентарен номер 102.

В завещанието ясно се открояват перфекционизмът на Ценов и способността му да урежда своите дела до най-малкия детайл, неговият прагматизъм и визионерство, любовта му към България, загрижеността за родния град Свищов и не на последно място изключителната смиреност, с която той извършва своя благороден акт. Съдържанието на завещанието е поместено в няколко книги, но в широкото публично пространство и интернет присъстват само негови отделни части.

Текст на завещанието на Димитър Ценов 1.IХ.1912 г.

София

Долуподписаният Димитър А. Ценов, българин, български поданик, родом от Свищов, живущ в София, здрав телесно и умствено, като желая след смъртта ми никои от роднините ми да не наследи моят имот, движим и недвижим, освен в размер както аз в това си завещание определям, и като желая всичко да бъде употребено за целта, която означавам по-долу, с пълно съзнание и без всяко принуждение написвам саморъчно това мое завещание, което трябва да се счита за изражение на моята последна воля, като отказвам всякакво право както на роднините си, така и на други лица, които и да били те, да оспорват тези мой разпореждания.

§1

Оставям и назначавам за свой универсален наследник Българската държава, в лицето на Господина Министра на Народното просвещение. На Българската държава, като мой универсален наследник, оставям всичките си движими и недвижими имоти след смъртта ми, с задълженията, които му възлагам, както следват по-долу. Ако Българската държава откаже, или по каквито и да било причини не може да приеме моето наследство, тогава назначавам за свой универсален наследник, с всички условия, права и задължения, както са предвидени в това ми завещание, Градската община на родния ми град Свищов, в лицето на Свищовския общински кмет.

§2

В силата на даденото мен от закона право, аз назначавам след моята смърт за изпълнители на това завещание г-на Д-р Стоян Данев, г-на Д-р Ив. Бешков, г-на Д-р С. А. Иванчев, г-на проф. Г. Данаилов, жители Софийски, които в името на приятелството ни моля да изпълнят мисията с която ги натоварвам според предписанията на българските закони и както тук разпореждам, а именно:

Да извършат иждивенията нужни непосредствено след смъртта ми.

Да ликвидират след смъртта ми моите взимания – давания според търговските ми книги. Моите по-главни движими и недвижими имоти личат в годишния ми инвентар – баланс.

Да се погрижат в съгласие с универсалния ми наследник да се превърнат в наличност пари или ценни книжа всички останали мои имоти движими и недвижими като ги продадат, ако е възможно в един срок от 5 (пет) години.