Конгресът на КПСС според устава на Комунистическата партия на СССР е върховен ръководен орган на партията, който представлява редовно свиквано събрание на избраните делегати.
Обзор Проведени са общо 28 конгреса, започвайки с първия конгрес на РСДРП в Минск през 1898 г.
Първите 7 конгреса се провеждат в различни градове и държави: 1-ви, учредителен – в Минск, 2-ри – в Брюксел и Лондон, 3-ти – в Лондон, 4-ти – в Стокхолм, 5-и – отново в Лондон, 6-и и 7-и конгрес се провеждат в Петроград. Започвайки от 8-и конгрес, всички конгреси се провеждат в Москва, а започвайки от 22-ри – в кремълския Дворец на конгресите.
След Октомврийската революция в периода 1917 – 1925 г. конгресите на РСДРП (б), РКП (б) и ВКП (б) се провеждат ежегодно, а след това по-рядко до Втората световна война; следва най-дългата пауза от 13 години между 18-и и 19-и конгрес (1939 – 1952). ).
В периода 1961 – 1986 г. конгресите се провеждат на всеки 5 години.
Резките колебания в честотата на свикването на конгреси се обясняват и с резки колебания в позицията на самата партия. До 1905 – 1907 г. партията е в нелегалност, а през 1914 г. отново е забранена за провеждането на антивоенна пропаганда. Трудностите при свикването на конгреси в такава ситуация се задълбочават и от непрекъснатата фракционни борби срещу меншевиките и редица опозиционни групи: отзовистите, ликвидаторите, ултиматумистите и др.
Също така рязко намаляване на честотата на конгресите се наблюдава с идването на Сталин на власт. В мемоарите си Никита Хрушчов нарича тринадесетгодишната пауза между 18-и и 19-и конгрес „нечувана“. Това по всяка вероятност се дължи на факта, че през втората половина на 30-те години на миналия век официалният курс се променя от болшевизъм към държавност и ръководен държавен орган е не Централният комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевиките), а Съветът на народните комисари (от 1946 г. – Съветът на министрите на СССР ), който организира работата на конкретни области от националната икономика, особено в условията на следвоенно възстановяване, и за ЦК вече не остават никакви функции в управленската структура, което води през март 1953 г. до „реванш“, при който се възстановява предишният ред на управление на страната и ЦК на КПСС отново поема ръководната роля.
Последният XXVIII конгрес на КПСС като управляваща партия се състои през 1990 г .
През 1993 г. Съюз на представителите на комунистическите партии на бившия СССР, ръководен от Олег Шенин, провежда възстановителен XXIX конгрес, а след това и следващи, но авторитетът на тези конгреси не се признава от всички руски комунисти.
Хронология ДатаКонгресОсновн и събития и резултати1 – 3 (13 – 15) март 1898 г. (2 дни)I конгрес на РСДРППровежда се нелегално в Минск и не води до никакви резултати: учредяването на социал-демократическа партия в Русия в този момент е фактически невъзможно. Скоро след конгреса партийните организации са разгромени от полицията.17 (30) юли – 10 (23) август 1903 г. (24 дни)II конгрес на РСДРППоради забраната в Русия конгресът се провежда в Брюксел, но по искане на белгийската полиция е пренесен в Лондон. Конгресът успява да учреди партия, но при обсъждането на устава тя се разцепва на ленинско крило („болшевики“) и мартовско крило („меншевики“). Конгресът обсъжда възможността за обединение с еврейската социалистическа партия Бунд, но не е постигнато споразумение.12 (25) април – 27 април (10 май) 1905 г. (15 дни)III конгрес на РСДРПОт самото си начало конгресът преминава в състояние на разкол: болшевисткото и меншевисткото крило организират независимо един от друг паралелни конгреси, болшевиките в Лондон, а меншевиките в Женева.10 – 25 април (23 април – 8 май) 1906 г. (15 дни)IV конгрес на РСДРПТака нареченият „обединителен“ IV конгрес в Стокхолм за известно време преодолява разногласията между болшевики и меншевики и възстановява единството в РСДРП. Болшевиките начело с Ленин, въпреки името си, се оказват в малцинство на конгреса: в избрания ЦК влизат 3 болшевики и 7 меншевики; в редакцията на централния орган влизат само меншевики. Въпреки това, още на този конгрес започва тенденция на доминиране на болшевиките в партийните организации на големите промишлени центрове. Освен останалите въпроси, конгресът обсъжда възможността за обединение на общоруската социалдемократическа партия с няколко национални: полско-литовската, латвийската и еврейската (Бунд).30 април (13 май) – 19 май (1 юни) 1907 г. (19 дни)V конгрес на РСДРПКонгресът е забранен последователно в Дания, Швеция и Норвегия и в крайна сметка се провежда в Лондон. Превръща се в арена на ожесточени дискусии между болшевики и меншевики. В резултат както ЦК, така и социалдемокрацията като цяло така и не прави окончателен избор между болшевики и меншевики и се разцепва на две. Ленин се насочва към преобразуване на болшевиките в отделна партия и основава фракционен Болшевишки център, просъществувал до 1910 г..26 юли (8 август) – 3 (18) август 1917 г. (10 дни)VI конгрес на РСДРП(б)Обединение на болшевиките със социалдемократическата фракция на „междурайонците“ (Лев Троцки, Анатолий Луначарски , А. Иоффе, М. Урицкий и др.), одобрение на решението на Ленин да не се явява в съда по делото за юлските събития. От конгреса отсъстват Ленин и Зиновиев (избягали във Финландия) и арестуваните от Временното правителство Троцки, Крестински, Каменев, Луначарски и др. Поради отсъствието на Ленин Политическия отчет на ЦК е докладван от Сталин, Организационния – от Свердлов, Финансовия – от Смилга.6 – 8 март 1918 г. (2 дни)VII конгрес на РКП(б)Идеен разгром на опозиционната група на „левите комунисти“, одобрение на Бресткия мир (1918), преименуване на партията в „комунистическа“ по образец на Парижката комуна18 – 23 март 1919 г. (5 дни)VIII конгрес на РКП(б)Идеен разгром на „военната опозиция“, одобрение на курса на строителство на редовна армия29 март – 5 април 1920 г. (7 дни)IX конгрес на РКП(б)Одобрение на режима на „военен комунизъм“. Идеен разгром на опозиционната група на „децистите“. Партийна мобилизация на 10% от делегатите на конгреса в транспорта, преди всичко железопътния (една от първите партийни мобилизации с невоенен характер).8 – 16 март 1921 г. (8 дни)X конгрес на РКП(б)Идеен разгром на редица опозиционни групи: „работническа опозиция“ (А. Шляпников, Александра Колонтай), „индустриалисти“ (Лев Троцки), „буферна група“ (Николай Бухарин, Е. Преображенски), остатъци от „децистите“ (Бубнов А. С., Сапронов Т. В. и др.) Приключва дискусията за профсъюзите и се приема резолюция „За единството на партията“. Преход от режима на „военен комунизъм“ към НЕП. Спад на влиянието на Троцки: в състава на ЦК, избран от X конгрес, неговите привърженици се оказват в малцинство и в ЦК преминават редица привърженици на Сталин.27 март – 2 април 1922 г. (6 дни)XI конгрес на РКП(б)Последният конгрес, на който се изказва Ленин. Окончателен разгром на „работническата опозиция“, която фактически е отказала да се разпусне след X конгрес. Първи изключвания от партията на редови опозиционери за фракционна дейност. Към лидерите на „работническата опозиция“ А. Шляпников, Александра Колонтай и С. Медведев е отправено последно предупреждение.17 – 25 април 1923 г. (8 дни)XII конгрес на РКП(б)Поради окончателното оттегляне на Ленин традиционния Политически доклад изнася Григорий Зиновиев, давайки заявка за негов приемник. Разширение на ЦК до 40 членове и 17 кандидат-членове.
Новост на XII конгрес са многочислените приветствени изказвания на работническите делегации в залата за заседания. Обикновено те включват пожелания за оздравяване на Ленин и завършват с лозунги по адрес на Коминтерна, революцията и вождовете Ленин, Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин и Сталин (като правило в този ред).23 – 31 май 1924 г. (8 дни)XIII конгрес на РКП(б)Разгром на Троцки от страна на „тройката“ Григорий Зиновиев – Каменев – Сталин. Определяне на троцкизма като „враждебно на ленинизма дребнобуржуазно течение“. Същевременно многобройните оратори, критикуващи Троцки, не подлагат на съмнение неговото високо положение в партията. Разширение на ЦК до 53 членове и 34 кандидат-членове.18 – 31 декември 1925 г. (13 дни)XIV конгрес на ВКП(б)Конгреса открива А. Риков, оглавил Совнаркома след смъртта на Ленин. Сталин разгромява „новата опозиция“ на Зиновиев – Каменев. Преименуване на РКП(б) във ВКП(б). В сталинската историография XIV конгрес се счита за „конгрес на индустриализацията“. В същото време, конгресът не определя конкретен механизъм и темпове на индустриализацията и се ограничава само с постановка на задачи от общ характер: превръщане на страната от вносител на машини и оборудване в техен производител и постигане на икономическа независимост.2 – 19 декември 1927 г. (17 дни)XV конгрес на ВКП(б)Изключване от партията на лидерите на „обединената опозиция“ (новата опозиция) Троцки – Каменев – Зиновиев.
Утвърдени са Директиви за съставяне на първия петгодишен план. Приет е план за колективизация на селското стопанство.
Разширение на ЦК до 71 членове и 50 кандидат-членове.26 юни – 13 юли 1930 г. (17 дни)XVI конгрес на ВКП(б)От 1928 г. постепенно нараства борбата с „дясната опозиция“ (Николай Бухарин, М. Томски, А. Риков, бившите „зиновиевцы“ Н. Угланов и М. Рютин). На XVI конгрес протича нейният окончателен разгром.26 януари – 10 февруари 1934 г. (15 дни)XVII конгрес на ВКП(б)В сталинската историография носи названието „конгрес на победителите“, тъй като на него, фактически за първи път в историята на партията, вече напълно отсъства опозиция. Конгресът оценява положително хода на индустриализацията, като определя, че СССР „се е превърнал от изостанала аграрна страна в напреднала индустриално-колхозна държава“. В същото време редица изследователи го наричат „конгрес на разстреляните“: от 1 966 делегати с решаващ или съвещателен глас през 1937 – 38 г. 1 108 души са арестувани по обвинение в „контрареволюционни престъпления“, а от състава на ЦК, избран на конгреса, са разстреляни 98 души от общо 139 членове и кандидат-членове.10 – 21 март 1939 г. (11 дни)XVIII конгрес на ВКП(б)Първият конгрес след Голямата чистка демонстрира рязко обновление на партийното ръководство. Ако на предходния XVII конгрес до 80 % от делегатите са постъпили в партията преди 1920 г., то на XVIII конгрес около половината от делегатите с решаващ глас са на възраст под 35 години, 81,5 % – под 40 години. Хората с дореволюционен партиен стаж се оказват в малцинство. От 71 членове и 68 кандидат-членове на ЦК, избрани на XVIII конгрес, съответно 44 и 66 са избрани за първи път в този ръководен орган.5 – 14 октомври 1952 г. (9 дни)XIX конгрес на КПССПърви партиен конгрес след безпрецедентно прекъсване от 12 години. Преименуване на ВКП(б) в КПСС. Разширение на ЦК до 125 членове и 110 кандидат-членове. Реорганизация на централните органи на властта: замяна на Политбюро на ЦК на КПСС (9 членове) с Президиум в състав 25 членове и 11 кандидат-членове. Формиране на ръководна „петорка“ като Бюро на Президиума в състав Сталин – Маленков – Берия – Хрушчов – Булганин. Спад на влиянието на Молотов и Микоян.14 – 25 февруари 1956 г. (11 дни)XX конгрес на КПССНачало на десталинизацията (вж. доклада За култа към личността и неговите последици). Поредно разширение на ЦК, сравнително неголямо: до 133 членове и 122 кандидат-членове.27 януари – 5 февруари 1959 г. (9 дни)XXI конгрес на КПССКонстатира „пълната и окончателната победа на социализма в СССР“. В решения та на конгреса се говори за достигнато истинско народовластие, реализирано чрез Съветите.17 – 31 октомври 1961 г. (14 дни)XXII конгрес на КПССПриемане на програмен лозунг, утвърждаващ, че съветският народ ще живее в комунизма към 1980 г. Провъзгласява се, че всички данъци от населението ще бъдат отменени от 1965 г. Засилване на десталинизацията, в частност изнасяне на тялото на Сталин от мавзолея на Ленин. Разширение на ЦК до 175 членове и 155 кандидат-членове.29 март – 8 април 1966 г. (10 дни)XXIII конгрес на КПССПърви конгрес след свалянето на Никита Хрушчов.