Шизофренията ( – „разстройство на диафрагмата“, тъй като в миналото се смятало, че душата се помещава в диафрагмата) е психическо разстройство, характеризиращо се с нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции.„Schizophrenia“ Concise Medical Dictionary. Oxford University Press, 2010. Oxford Reference Online.Maastricht University Library . 29 June 2010prepaid subscription only Заболяването най-често се проявява със слухови халюцинации, параноични или фантасмагорични налудности или дезорганизираност на говора и мисленето и е придружено от значителна социална дисфункция и нарушена работоспособност. Първоначалните симптоми обикновено се проявяват в ранна млада възраст, като заболяването засяга около 0,3 – 0,7% от населението на Земята. Диагнозата се определя въз основа на наблюдавано поведение и на съобщените от пациента преживявания.
Шизофренията е вид психоза с многобройни прояви (бълнуване, халюцинации, нервно-психична възбуда и др.), водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на характера на индивида, влошена приспособимост към трудовите и социалните условия.
Генетичните предпоставки, средата в ранна възраст, неврологичните и психологическите и социални процеси играят важна роля за евентуално развиване на заболяването. Някои рекреационни лекарства, включително отпускани по лекарско предписание, могат да причинят или да влошат симптомите. Понастоящем изследванията са съсредоточени върху ролята на микробиологията, въпреки че до момента не е открита конкретна органична причина. Множеството възможни комбинации от симптоми провокират спорове относно това дали диагнозата трябва да представя само едно разстройство, или по-голям брой обособени синдроми. По тази причина, когато въвежда името, Ойген Блойлер определя болестта като шизофрении (множествено число). Въпреки етимологията на термина обаче от древногръцките корени схизон (σχίζειν – „разкъсвам, разцепвам“) и френ (φρήν, φρεν – „мисъл, разсъдък“) шизофренията не е „раздвояване на съзнанието“ и не трябва да се обърква с „дисоциативното разстройство на личността“, познато още като разстройство на „раздвояване на личността“, с което общественото мнение често погрешно я свързва.
При болните с шизофрения обикновено е налице увеличена допаминова активност в мезолимбичната пътека на мозъка и съответно основното поддържащо лечение е прилагане на антипсихотично лекарство, което потиска главно дейността на допаминовите (а понякога и на серотониновите) рецептори. Прилаганите понастоящем дози антипсихотици са по-ниски, отколкото в ранните десетилетия на тяхната употреба. Психотерапията и професионалната и социалната рехабилитация също са важни средства за лечението. При повечето сериозни случаи, когато болният представлява риск за себе си или за други хора, може да е необходима принудителна хоспитализация, въпреки че в днешно време болничният престой е по-кратък и се налага по-рядко, отколкото в миналото.
Смята се, че заболяването засяга главно когнитивните (познавателните) способности, но обикновено допринася и за хронични поведенчески и емоционални проблеми. Хората с шизофрения са с по-голяма вероятност да имат и допълнителни (коморбидни) (съпътстващи) състояния, в това число голяма депресия и тревожни разстройства. Вероятността от развиване на злоупотреба с психоактивни вещества е почти 50%. Болните често са обременени и от социални проблеми като безработица, бедност и бездомност. Средната очаквана продължителност на живот на хората с шизофрения е с 12 до 15 години по-малко, отколкото при хората, които не страдат от заболяването, в резултат на увеличени проблеми с физическото здраве и на по-високия процент на случаите на самоубийство (около 5%).
Признаци и симптоми Болният от шизофрения може да получава халюцинации (най-често съобщавани са чуване на гласове), налудности (често фантасмагорични по характер или свързани с чувство за преследване) и дезорганизираност на говора и мисленето. Последното може да варира от загубване на нишката на мисълта до изразяване на изречения, които са само бегло свързани по смисъл или до пълна смислова несвързаност, позната още като „словесна салата“, в по-тежките случаи. Социалната изолация, занемаряването на облеклото и личната хигиена, загубата на мотивация и способност за преценка са обичайни явления при шизофрения.Carson VB (2000). Mental health nursing: the nurse-patient journey W.B. Saunders.ISBN 978-0-7216-8053-8. p. 638.
Обикновено се наблюдава модел на емоционална затрудненост, например липса на адекватни емоционални реакции. Шизофренията често се свързва и с нарушение в социалната когниция, както и със симптоми на параноя, а често се наблюдават и прояви на социална изолация. Обикновено болният изпитва затруднения с работната и дългосрочната памет, вниманието, изпълнителните функции на паметта и скоростта на осмисляне на информацията. При един не толкова често срещан подтип болният може да демонстрира продължителна липса на говор, да застива неподвижно в причудливи пози или да показва безпричинно раздразнение. Всички тези прояви са признаци на кататония.
Късната юношеска и ранната зряла възраст са върхови периоди за началната проява на шизофрения, критични години при подрастващите за тяхното социално и професионално развитие. При 40% от мъжете и 23% от жените, диагностицирани с шизофрения, първоначалната проява на заболяването е била преди 19-годишна възраст. В последно време се полагат много усилия да се сведе до минимум свързаното с шизофренията нарушение в развитието чрез идентифициране и лечение в продормалната фаза (преди първата проява) на заболяването, което може да се установи до 30 месеца преди първата проява на симптомите. Хората, които впоследствие развият шизофрения, може да имат преходни или самоограничаващи се психотични симптоми, както и неспецифични симптоми на социално отдръпване, раздразнителност, дисфория и непохватност в продормалната фаза.
Според съвременните класификации шизофренията най-общо бива параноидна, кататонна, хебефренна и обикновена. Най-често срещана е параноидната. Типични за нея са напрегнатост, обърканост, неоснователен страх от преследване. Когато се чувстват застрашени, пациентите може да проявят агресия като форма на самозащита. Може също да имат слухови и визуални халюцинации.
Нито един от признаците обаче сам по себе си не е причина за поставяне на диагноза на шизофрения. Всеки от тези признаци може да се проявява и при други медицински и психиатрични синдроми. Съгласно съвременната класификация на психозите, за да се постави диагноза, тези симптоми трябва да са били демонстрирани в продължение на поне един месец през период от най-малко шест месеца на нарушеното функциониране.
Класификация на Шнайдер В началото на ХХ в. психиатърът Курт Шнайдер посочва формите на психотични симптоми, които по негово мнение разграничават шизофренията от други психотични разстройства. Тези симптоми се наричат симптоми от първи ранг или симптоми от първи ранг на Шнайдер. Те включват налудни убеждения на болния, че е контролиран от някаква външна сила, убеденост, че някой насажда или изважда мисли от съзнанието му, убеденост, че мислите му се излъчват и предават на други хора и слухови халюцинации, при които болният чува гласове, които коментират мислите или действията му или които провеждат разговори с други халюцинирани гласове. Въпреки че приносът им в съвременните диагностични критерии е значителен, чувствителността на тестването на симптомите от първи ранг остава под въпрос. Един преглед на диагностичните проучвания, правени между 1970 г. и 2005 г., установява, че тези проучвания не могат нито да потвърдят, нито да отхвърлят твърденията на Шнайдер и заключава, че симптомите от първи ранг следва да не бъдат особено изтъквани при бъдещи промени на диагностичните системи.
Позитивни и негативни симптоми Шизофренията често бива описвана по отношение на позитивните и негативните (или дефицит) симптоми на заболяването. Позитивни са тези симптоми, които повечето хора обикновено не изпитват, но са налице при хората с шизофрения. Те може да включват налудности, дезорганизирани мисли и говор и тактилни, слухови, визуални, обонятелни и вкусови халюцинации, които обикновено се считат за прояви на психоза.Kneisl C. and Trigoboff E.(2009). Contemporary Psychiatric- Mental Health Nursing. 2nd edition. London: Pearson Prentice Ltd. p. 371 Освен това халюцинациите са характерно свързани със съдържанието на темата на налудността. Позитивните симптоми обикновено се повлияват добре от медикаментозно лечение.American Psychiatric Association. Task Force on DSM-IV. (2000). Diagnostic and statistical manual of mental disorders: DSM-IV-TR. American Psychiatric Pub. ISBN 978-0-89042-025-6. p. 299
Негативните симптоми представляват дефицити на нормални емоционални реакции или на други мисловни процеси и не се поддават толкова добре на медикаментозно лечение. Тези симптоми често включват притъпен или изравнен афект и емоции, бедност на речта (алогия), неспособност да се изпита удоволствие (анхедония), липса на желание за създаване на социални връзки (десоциализация) и липса на мотивация (аволиция). Изследванията заключават, че негативните симптоми допринасят в по-голяма степен за незадоволително качество на живота, функционална неспособност и превръщане на болния в бреме за околните, отколкото позитивните симптоми. Хората с изразени негативни симптоми често са имали история на лоша преценка преди първоначалната проява на заболяването и реакцията към медикаментозно лечение често е ограничена.
Причини
Главна роля за развиване на заболяването шизофрения играе комбинация от генетични фактори и фактори на средата. Хора с установена фамилна обремененост от шизофрения, които имат преходна или самоограничаваща се психоза, са с 20 – 40% шанс да бъдат диагностицирани година по-късно.
Генетични фактори Изчисляването на потенциалната наследственост варира, тъй като е трудно да се разграничат ефектите на генетичните фактори от тези на факторите на средата. Най-голям риск от развиване на шизофрения има при хора с роднина от първа линия, който страда от заболяването (рискът е 6,5%), повече от 40% от монозиготните близнаци на хора с шизофрения също биват засегнати. В това най-вероятно вземат участие множество гени, всеки от които с малък ефект и неизвестна трансмисия и експресия. Правени са предположения за много възможни кандидати, в това число специфични вариации на броя на генетичните копия, NOTCH4 и огнища на хистонови протеини. Редица геномни асоциации, като например цинк-палцовия протеин 804A, също са свързвани със заболяването. Съществува значително припокриване в генетичните фактори на шизофренията и биполярното разстройство.
Дори да се приеме наследствената основа, остава обаче открит един въпрос от еволюционната психология, защо са еволюирали гените, които увеличават вероятността от психоза, като се има предвид, че това състояние е маладаптивно от еволюционна гледна точка. Една от теориите предполага, че за това са отговорни гените, които вземат участие в еволюцията на речта и човека, но до момента подобни идеи са само теоретични предположения.
Фактори на средата Факторите на средата, които се свързват с развиването на шизофрения включват битова среда, употреба на наркотици и пренатални стресори. Характеристиките на родителската среда обаче не представляват основен ефект, въпреки че болните, израснали в атмосфера на положителна родителска подкрепа се справят по-добре, отколкото тези, които са израснали с критични или недружелюбно настроени родители. Установено е, че животът в градска среда по време на детството или в зряла възраст увеличава риска от шизофрения два пъти, в допълнение на вече отчетените фактори на употреба на наркотици, етническа принадлежност и размер на социалната група. Други фактори, които играят важна роля, включват социална изолация и имиграция, свързани с нисък социален статус, расова дискриминация, деградирала семейна среда, безработица и лоши битови условия.
Злоупотреба с психоактивни вещества