Списъкът на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО в Иран включва 16 произведения на ирански ритуали, сценични изкуства, умения, знания и култура. През 2006 г. Иран се присъединява към Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство като 40-и член. На 28 април 2010 г. е подписано споразумение между правителството на Иран и ЮНЕСКО за създаване на Регионален учебен център за опазване на нематериалното културно наследство в Западна и Централна Азия под егидата на ЮНЕСКО.

Древният ритуал на Норуз на 29 октомври 2009 г. е регистриран като първото нематериално произведение на иранската култура, заедно със седем държави като съвместен обект в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. То е регистрирано като нематериално световно културно наследство по искане и при управление на Иран и в сътрудничество с Азербайджан, Индия, Киргизстан, Пакистан, Турция и Узбекистан. През 2016 г. Норуз е регистриран за втори път на 11-ото заседание на Световния комитет за нематериално културно наследство, с домакин Етиопия, тъй като пет държави, от които Афганистан, Ирак, Казахстан, Таджикистан и Туркменистан, също искат да се присъединят. Норуз е ритуалът, вписан в списъка, който обхваща най-голям брой държави.

В допълнение с Норуз, културата на печене на хляба лаваш, изкуството да се прави и свири на кеманче и персийската миниатюра са записани съвместно с други страни, а 4 произведения са свързани с иранската музика. В 15-ата виртуална среща на Световния комитет за нематериално културно наследство, организирана от Ямайка, Иран, съвместно с други държави регистрира четири нови обекта; поклонение в църквата Тадеус, съвместно с Армения; празнуването на празника Мехреган, съвместно с Таджикистан; миниатюрно изкуство, съвместно с Турция, Азербайджан и Узбекистан и правене и свиренето на уд, съвместно със Сирия.

Празнуването на празника Мехреган и свиренето на уд все още не са включени в списъка.

На осмото заседание на Комитета за нематериално наследство на ЮНЕСКО, проведено в Баку, Азербайджан, страната регистрира играта поло под името „Традиционна игра на поло с кон в Карабах“. Този въпрос предизвиква критики от страна на Иран и след известно време ЮНЕСКО се съгласява да регистрира играта на поло в Иран под друго име, без да заличава случая на Азербайджан. През 2014 г. Армения регистрира културната роля на хляба лаваш. Поради възражения на други страни в региона, които разглеждат културата на печене на лаваш като част от своята нематериална идентичност по предложение на Секретариата на ЮНЕСКО Иран беше избрана за доверена държава и координатор на този многонационален случай, както и случая Норуз, и накрая случаят с културата на печене на хляба лаваш беше регистриран с участието и на други страни.

Досието за калиграфията и ритуала вечерта Ялда е подготвено независимо и национално ниво и е изпратено до Световния комитет на ЮНЕСКО за нематериално наследство за световна регистрация съответно през 2021, 2022 или 2023 г.

Списък снимканаименованиеГодина и номер на регистрациятаописание1Радиф на иранската музика -Радиф е неразделна част от иранската традиционна музика. Това е колекция от многобройни стари мелодични фигури, предавани от поколение на поколение в страната чрез устна традиция. Радифът организира мелодиите в Dastgah, който е основно колекция от различни тонални пространства. Радиф формира основата на традиционната иранска музика, а музикалната колекция се предава от майстори на своите ученици, като всяко поколение музиканти добавя своя собствена музикална колекция към Радиф. По този начин опазването на тази колекция зависи от паметта и майсторството на музикантите в страната, тъй като тя е устна традиция. Младото поколение на Иран трябва да проявява любов към традиционната музика, за да гарантира, че това нематериално наследство на Иран продължава да оцелява в бъдеще.

Въпреки че основният поток на иранската традиционна музика се развива чрез импровизация в съответствие с духа на изпълнителя и в отговор на публиката, музикантите прекарват години в учене и овладяване на струните като набор от музикални инструменти за техните изпълнения и композиции. Радиф е едновременно въплъщение на естетиката и философията на иранската музикална култура.2Ритуално драматично изкуство на Та‘зиеТа‘зие буквално означава съболезнования, утеха и произлиза от коренната дума „аза“, която означава траур. Та‘зие е ритуално изпълнителско изкуство, което разказва религиозни събития, исторически и митични приказки и народни приказки, като всяко изпълнение има четири елемента на поезия, музика, песен и движение

Формата на изкуството е вид игра на страст, която се смята за национална форма на иранския театър. Някои пиеси имат до сто роли, които са разделени на исторически, религиозни, политически, социални, свръхестествени, реални, въображаеми и фентъзи герои.

Формата на изкуството произхожда от някои добре познати ритуали и митологии като Ядегар-е-Зариран, Суг-е-Сиавуш и този ритуал се счита за основа за неговото формиране. Всяка драма на Та‘зие е уникална и има своя собствена тема, костюм и музика. Спектаклите са богати на символи, кодове, които могат да бъдат разбрани от иранската публика и се изпълняват на сцени без светлина и декорация. Водещите винаги са мъже, а женските роли се изпълняват също от мъже. Представленията спомагат за популяризиране и укрепване на религиозни, духовни и хуманитарни ценности, като запазват старите традиции, националната култура и иранската митология. Та‘зие също така играе важна роля за запазването на сродни занаяти, като изработка на облекло, калиграфия и изработка на инструменти. Неговата гъвкавост го прави да бъде общ език между различните общества групи и насърчава комуникацията, единството и креативността. Та‘зие има много характеристики, подобни на европейската опера и така често се нарича персийска опера. Изкуството също влияе върху персийската симфонична музика и персийското кино. Героичните истории за жертвоприношението и любовта и съпротивата срещу злото са общи теми, използвани в Тази.3Ритуалът Пахлевани и Зоорхане