Ерих Зелигман Фром () е германски психоаналитик, философ и социален психолог от еврейски произход, който изследва интеракциите между психология и общество. Той е ученик на Фройд и името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.
Известен с популярните си книги за човешката природа, етиката, любовта, Фром допълнително пише книги за Карл Маркс, опитвайки се да опише неговите социални перцепции за човека и неговата природа в икономическите му трактати Erich Fromm, Marx's Concept of Man, Frederick Ungar Publishing: New York, 1961.
Ерих Фром напуска Нацистка Германия през 1933 и от 1940 е гражданин на Съединените щати Ерих Фром, Бягство от свободата, Британика.
Биография
Роден е на 23 март 1900 година във Франкфурт на Майн, Германия, в строго религиозно еврейско семейство. Баща му Нафтали Фром е търговец на вино, а майка му Роса Краусе произхожда от род на равини. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема „Юдейския закон“ и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл ЛандауерЕлизабет Рудинеско, Мишел Плон, Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000, стр. 1013. В същата тази година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология.
През 1950 г. Ерих Фром се мести в град Мексико и става професор в Националния автономен университет на Мексико ( (UNAM). Създава психоаналитична секция в медицинското училище там. Докато пребивава там прави социопсихологическо изследване на социалния характер на мексиканския селянин чрез използването на факторен анализ за обобщаване на резултатите, а изследването е публикувано под заглавието „Социалният характер в мексиканското село“. Преподава в университета до пенсионирането си през 1965 г. Междувременно от 1957 г. до 1961 г. води лекции като професор по психология в Мичиганския щатски университет, а след 1962 г. като временен професор по психология в магистърски курс по изкуства и наука в Нюйоркския университет. През 1974 се премества да живее в Муралто (Швейцария). Умира в дома си през 1980 г., пет дни преди 80-ия си рожден ден. Като цяло Фром продължава клиничната си практика и публикува редица книги. ФБР натрупва за него данни в размер на 600 страници като водеща фигура на поколение, настояващо за социална промяна.
Психологическа теория В изследването на същността на човешката природа, Фром се занимава с разнообразни теми. Събира няколко хуманистични подхода, за да я определи, като: същностна, динамична и диалектична. Същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство.Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Дж. Корсини, Наука и изкуство, стр. 1244 – 1245, 1351
Започвайки от своята първа творческа работа – „Бягство от свободата“ (на британски английски позната като „Страх от свободата“), публикувана за първи път през 1941 г., трудовете на Фром са забележителни със своите социални и политически коментари, както и със своите философски и психологически опори. Тезата на Фром за „бягство от свободата“ е резюмирана в следния пасаж: „Индивидуализираният човек“, споменат от него, е човек, свързан с „първични връзки“ на принадлежност (природата, семейство и така нататък), също изразено като „свобода“ от:
Неговата втора творческа работа – „Човекът за самия себе си – проучване на психологията на етиката“, публикувана за първи път през 1947 г., е продължение на „Бягство от свободата“. Взети заедно тези две книги очертават теорията на Фром за човешкия характер, които са следствие от теорията му за човешката природа. Той не приема идеята за обвързването на характера с либидото, тоест със сексуалната енергия. В писмо от 1 юни 1936 г. той пише: „Изглежда ми, че задачата се състои в разбирането на структурите на характера и инстинктите като резултат от адаптацията към дадени социални условия, а не като продукт на ерогенните зони." Ерих Фром дава следното определение за характер: „Характерът в динамичния смисъл на думата на аналитичната психология е специфична форма, в която човешката енергия намира израз, посредством динамична адаптация на човешките потребности към конкретен начин на живот на дадено общество.„
Една от най-популярните книги на Фром е „Изкуството да обичаш“, международен бестселър, за първи път публикуван през 1956, който прави резюме и добавка към теоретичните принципи на човешката природа, базиращи се на книгите „Бягство от свободата“, „Човекът за самия себе си“, принципи, които са ревизирани в много от творбите му.
Една от централните теми в трудовете на ФромЙозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, изд. Кибеа, 2005, стр. 285, 287, 306 – 310 („Догмата за Христос“, „Ще бъдете като богове“, „Психоанализа и религия“ и др.) е религията и неговата интерпретация на Талмуда, който той започва да изучава като младеж под ръководството на равин Хоровиц и по-късно под ръководството на равин Салман Барух Рабинков. Той работи върху предстоящия си докторат по социология в Университета в Хайделберг под ръководството на Нехемия Нобел и Лудвиг Краузе. Дядото на Фром и двама прадядовци от рода на баща му били равини, а чичо от рода на майка му е бил виден Талмудистки учен. През 1926 г. Фром се отвръща от ортодоксалния юдаизъм и приема светски интерпретации на библейските идеали.
Крайъгълният камък на Фромовата хуманистична философия е неговата интерпретация на библейската история за изгонването на Адам и Ева от Райската градина. Опирайки на своето познание на Талмуда, Фром е отбелязва, че способността да се различава доброто и злото обикновено се разглежда като добродетел. Библейските учени обикновено са разглеждали Адам и Ева като съгрешили поради неподчинението си на Бог и са яли от Дървото на Познанието. Обаче, избягвайки от традиционната религиозна ортодоксалност, Фром възвеличава добродетелта на хората, предприели независими действия и използвали разума си, по-скоро за да установят сами моралните ценности, отколкото да се придържат към авторитарни морални ценности.
Зад обикновеното осъждане на авторитарната ценностна система Фром използва историята за Адам и Ева като алегорично обяснение на човешката биологична еволюция и екзистенциална тревога, поддържайки тезата, че когато Адам и Ева са яли от дървото на познанието, те са осъзнали себе си като отделни от природата, бидейки преди това част от нея. Това е, защото са се почувствали голи и засрамени: „Те се превърнали в човешки същества, осъзнаващи себе си, своята собствена смъртност и своята слабост пред силите на природата и обществото и че няма повече да се обединят с вселената, както когато са били инстинктивни, прачовеци, съществували като животни“. Според Фром осъзнаването на разногласието в човешкото съществуване е източникът на всичката вина и срам, и решението на тази екзистенциална дихотомия е развитието на уникалните човешки сили на любов и разум. Фром обаче, създава толкова различна концепция за любовта в сравнение с популярните разбирания, че неговите идеи за тази концепция фактически са били парадоксални.
Фром разглежда любовта повече като вътрешен съзидателен капацитет, отколкото като емоция и е разграничил този съзидателен капацитет от това, което разглежда като различни форми на нарцистични неврози и садо-мазохистични тенденции, които обикновено са доказателство за „истинска любов“.
Действително Фром разглежда преживяването „влюбване“ като доказателство за провала в разбирането на истинската природа на любовта, в която той вярва, че винаги има общи елементи като загриженост, отговорност, уважение и знание. Опирайки се на своето знание за Талмуда, Фром отбелязва историята на Йона, който не искал да спаси жителите на Ниневия от последствията на техния грях, демонстрирайки своята вяра, че качествата загриженост и отговорност тотално липсват в повечето човешки взаимоотношения. Фром също отстоява, че твърде малко хора в модерното общество имат уважение към автономията на своя партньор; много по-малко от знанието, от което другите хора наистина се нуждаят и очакват.
Думата „биофилия“ е често използвана от Фром като обяснение на продуктивната психологическа ориентация и състояние на живот. Например в своята книга „Да бъдеш човек“, Фром пише своето известно хуманистично кредо (Виж препратката към Уикицитат):
Концепцията за биофилия е използвана от него като противоположна на думата некрофилия, докато някои други учени я определят като противоположна на думата „биофобия“.
Природата на човека Темата за природата на човека при Ерих Фром може да забележим като присъстваща в повечето негови книги, но особено в Концепцията на Маркс за човека.
Екзистенциалните потребности на човека Ерих Фром постулира пет основни екзистенциални потребности на човека:
Единство – раздвоението на човека го кара да търси единството в себе си и с външния природен и човешки свят. И тук има няколко начина да постигне това:
Възбуждане и стимулиране – човек трябва да бъде стимулиран и то не по еднообразен начин, както казва Фром, а чрез стимули, които са живи. Той дава добър пример с топката, където детето постоянно е стимулирано от търкалянето на топката, защото неговото възприемане на реалността е непосредствено и неизкривено, докато за възрастния това си е просто търкаляща се топка, но той не я вижда във всичките ѝ аспекти, а само във физическия ѝ аспект като топка, която се търкаля по пода. Точно тук и Фром критикува еднообразните стимули, които предлага и нашата цивилизация и които водят до хронична скука. При възбуждането човек трябва да се почувства жив, неговите интереси и внимание трябва да бъдат привлечени, той да се намира в постоянна връзка със света и да му откликва.Дайсетц Сузуки, Ерих Фром, Ричард де Мартино, „Дзен-будизъм и психоанализа“, изд. „Весь мир“, 1997.
Вкорененост – Фром казва, че всеки човек, чувствайки своята отделеност, има нужда да намери нови връзки с ближните си: „Без здрави емоционални връзки със света той би страдал от пълна самотност и изгубеност." Отговорите на тази потребност могат да бъдат в това „да ги обича, което изисква наличието на независимост и продуктивност или – ако чувството му за свобода не е развито – може да се отнася към другите чрез симбиоза, т.е. като става част от тях или като ги прави част от себе си." (Садизъм и мазохизъм).
Ефективност – човек желае да промени нещо в този несигурен свят, тоест трябва да бъде ефективен. Да му въздейства, той не може да стои на едно място. Това може да стане чрез деструктивността и садизма или чрез развитието на своите човешки сили, тоест да даряваш любов. Фром казва по този въпрос:
Рамка за ориентация и преданост – всеки човек трябва да си създаде представа за света, за да се ориентира в него, трябва да има и обект на преданост, върху който да насочи цялата си енергия и стремежи. Такива обекти могат да бъдат деструктивността, садизмът, любовта, живота, Бог и други:
Пет ориентации