Иван Стоянович

Иван Петров Стоянович по прякор Аджелето е български революционер, политик, депутат, обществен и държавен деец. Аджелето е бил активен член на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основавателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България. В своята книга Строителите на съвременна България историкът Симеон Радев го описва като един от „авторите на Съединението“. Неговото име се свързва с такива постижения в Нова България като създаването на първата телеграфна агенция, въвеждането на първото радио през 1912 г., уреждането на първото българско училище, строежа на първата българска църква в Будапеща през 1918 г., подписването на първия мирен договор с независимата държава Украйна и Съветска Русия през 1918 г., както и прякото му участие за пет години в три войни – Балканските и Първата световна война. Практически създател на българските телекомуникации след Освобождението – пощи, телеграфи, телефони, радио. Прякора „Аджеле“ (от турски acele – нервозен, припрян, нетърпелив) получава по съединистко време от своите другари заради характера и поведението си.

Биография Ранни години

Иван Стоянович е роден на 25 септември 1862 г. в Стара Загора в семейството на Петър Стоянович и Мария Хаджибожкова. Едноименният му дядо е сред най-известните църковни настоятели, училищни попечители и общественици, завършил Школата на братя Христидес в Букурещ.Спомени на Атанаса Т.Илиев. С., 1926. с.14. До 1877 г. учи в Главното училище (гимназия) „Свети Никола“ при П. Р. Славейков. При превземането на града през Руско-турската война (1877), родителите му са заклани, имуществото е разграбено или изгаря. Петнайсетгодишен напуска града заедно със сестра си Жана (род. 1869 г.) и Сава (род. 1875 г.).

Начало на кариерата Телеграфист в Руската армия от есента на 1877 г., примирието от 19 януари 1878 го заварва на служба в Одрин. От 1878 ученик-телеграфист в т.п. станция Чирпан. Телеграфист IV разряд в т.п. станция Берковица (01.06 – 01.10.1878). Телеграфист V разряд и и.д. началник на т.п. станция Берковица (01.10.1878 – май 1879). Началник на т.п. станция Берковица (17.08.1879 – 07.11.1881). Участва в политическата дейност на Либералната партия, агитира по селата с Каравелов. Тясно сътрудничи с Петко Славейков.Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.17.

Революционна и политическа дейност 1881 – 1887

През октомври 1881 г. напуска Габрово, където е управител на т.п. станцията, екстерниран е в Източна Румелия като активист на Либералната партия. Включва се в борбата срещу т.нар. „Режим на пълномощията“, суспендирал Търновската конституция. Сътрудник и уредник на пловдивските в. „Независимост“ (10.10.1881 – 9.10.1882)Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.19 – 20. и в. „Борба“ (28.05.-4.09.1885).

Секретар в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1884 – 1885), уволнен за съединистка дейност.Началникът на канцеларията Икономов до Директора на правосъдието, Пловдив, рапорт №4549/22.05.1885 г. – ЦДА, ф.565 К, оп. 1, а.е. 9, л.21. Един от водачите на Съединението, член на Българския таен централен революционен комитет за Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1884 – 1885).Генадиев, Никола. Спомени, в: Спомени за Съединението от 1885 г., С., 1980. с.63. Андонов, Иван. Спомени, в: Спомени за Съединението от 1885 г., С., 1980. с.36. Спомени на Атанаса Т.Илиев. С., 1926. с.261. Бобчев, Стефан. Спомени, в: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980, с.171. Назначен от Временното правителство в Пловдив за Управител на пощите и телеграфите в Южна България (06.09.1885 – 1886).Андонов, Иван. Спомени, в: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980. с. 58. Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с. 156. Генадиев, Никола. Спомени, в: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980. с. 93 – 94. В това си качество той нарежда на своя отговорност да щемпелуват румлийските пощенски марки с герба на Княжеството, да ги разпратят по станциите и пуснат в употреба.

Активен участник в Сръбско-българската война, привикан от княз Александър и военния министър Рачо Петров в Главната квартира на армията (1885).Митов, Антон Ст. Спомени, в: Спомени за Съединението от 1885 г. С., 1980. с.375. Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.56 Председател на Комитета на Либералната партия за избор на народни представители за IV Обикновено народно събрание в Южна България (1886).Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.62. Избран на 11 май 1886 г. за народен представител в IV Обикновено народно събрание от Станимака (дн. Асеновград), изборът е утвърден на заседанието на Народното събрание на 6 юни 1886 г.Дневници на Четвъртото ОНС, четвърта извънредна сесия, 02.06.-11.07.1886, с. 1 – ЦДА, ф. 173 К, оп. 10, а.е. 7, с. 2. Заедно с Муткуров и Вълко Велчев е водач на пловдивската съпротива срещу русофилския преврат от август 1886 г. и активен участник в Контрапреврата.Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. т.II. С., 1973. с.38,39, 47, 57, 61. Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.75. Назначен от регента Стамболов за Директор на пощите и телеграфите (19 август 1886 – 1 август 1887).С указ под №3 от 10 август т.г., от наместничеството на Негово Височество Българский княз Александър I-ѝ, Иван Стоянович се назначава от 10 август т.г., за Главен директор на пощите и телеграфите в Северна и Южна България“ („Държавен вестник“ бр.100/1886 г.). Единственият цивилен участник във Военния съвет на Муткуров, ръководещ румелийските полкове в похода към София. Представител на крайното русофобско крило на Либералната партия, Стоянович е сред най-доверените лица на Стамболов и Радославов, натоварван с редица мисии за проучване на русофилския превратСтоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.111., а от Начович – с участие в подготовка на кампанията на правителството пред чуждите дипломатически представителства.Начович до Стоянович, [1886 г.] – ЦДА, ф. 313 К, оп. 1, а.е. 3032, л. 7. Начович до Стоянович, София, 03.02.1887 г. – ЦДА, ф. 313 К, оп. 1, а.е. 3032, л. 8. Народен представител в 4 Обикновено Народно събрание (1885 – 1886), избран от Станимака (дн. Асеновград) след Съединението.

Журналист и опозиционер 1887 – 1894 Основава „Трапезица“ – първата българска телеграфна агенция, по повод отразяване работата на III ВНС в Търново.ЦДА, ф. 178 К, оп. 1, а.е. 53, л. 274, 275 и 276. Тя функционира до август 1887 г.

През август 1887 преминава в редиците на радославовото крило на Либералната партия. На 1 август 1887 е уволнен като шеф на пощите и телеграфите. През август и септември 1887 издава два броя (третият е спрян от властта) на в. „(Нова) Народна воля“.Стоянович – Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.120. От септември 1887 до 1888/1889 е интерниран от Стамболовия режим в Стара Загора. В периода на политическото си въдворяване (1888 – 1889) е сътрудник на вестник „Народни права“, орган на Либерална партия (Радослависти).Иванов, Юрдан. Български периодически печат от възраждането му до днес. т.I. С., 1893. с.496. От 1889 се установява в Пловдив. От 1 март 1890 до края на 1892 е съосновател и международен редактор на вестник „Балканска зора“, издаван от Харитон Генадиев в Пловдив (колегията включва още Никола Генадиев и Владимир Неделев, сред сътрудниците Михаил Баламезов и Петко Николов).„Балканска зора“, бр.1/01.03.1890 г., стр.1. Генадиев, Михаил. Как се основа и как се редактираше Балканска зора, в: Вестник на вестниците. Издание на дружеството на столичните журналисти. С., 02.06.1940, год.XVI, бр.124. с.4. Вестникът е обект на сурова цензура. Напуска след финансова договорка между Никола Генадиев и Стамболов, с което вестникът напуска опозиционната орбита.Гърдев, Борислав. Случаят Никола Генадиев, в: Електронно списание LiterNet, 12.08.2004, №8(57). 1892 (непотвърдено) редактор на в. „Родопи“. 1892 (непотвърдено) инспектор в Министерство на финансите, участва в сключването на третия международен заем на България (Виена, 1892).

От края на 1892 до 1894 година е член на Съединената легална опозиция срещу Стамболовия режим (бивши консерватори, либерали-радославовисти, либерали-тончевисти). Главен редактор на вестник „Свободно слово“ – превърнал се от трибуна на Съединената легална опозиция срещу Стамболов в орган на управляващата коалиция (юли-септември 1894).Стоянович до Стоилов, София, 09.07.1894 г. – ЦДА, ф. 600 К, оп. 1, а.е. 949, л. 3.

След дейността на революционер, съединист, депутат и активист на Либералната партия, Иван Стоянович е практически основател на съвременните български далекосъобщения. В тази сфера основно негова е заслугата за сключването на основните ни договори в областта на пощите и телеграфите със съседните страни, защита на националните интереси в рамките на международните форуми, въвеждането на телефона, селската поща, съвременните методи за работа на пощите, персонала и оборудване на съответния сграден фонд. Изключителна новост за времето е създаването на първата българска телеграфна агенция „Трапезица“ – 12 години преди БТА.

През 1906 г. е Иван Стоянович е Главен директор на пощите и телеграфите в България.Свободен глас - дигитално копие - 12/08/1906, No. 30, 1 стр.

Дипломатическа дейност 1917 – 1918 Царски пълномощен министър, натоварен с управлението на Генералното консулство в Будапеща, Австро-Унгария (16.08.1917 – 30.11.1918).Указ на Цар Фердинанд №13/29.06.1917 г. – ЦДА, ф. 176 К, оп. 18, а.е. 974, л. 1. Член на българската делегация за преговорите и сключването на мир с Украйна и Съветска Русия в Брест-Литовск (20.12.1917 – 03.03.1918).Баламезов в Будапеща до МВРИ, №3337/21.12.1917 г. – ЦДА, ф. 176 К, оп. 3, а.е. 602, л. 77. Изх.телеграма на МВРИ, София, 29 януари 1918 г. – ЦДА, ф. 304 К, оп. 1, а.е. 1678, л. 284. На 9 февруари 1918 г. приподписва в Брест-Литовск „Мирен договор между Централните сили и независимата държава Украйна“.

На 5 март 1918 г. открива първото българско училище в помещение на общинско училище на ул. „Лоняй“.Стоянович в Будапеща до Радославов в София, поверително, №454/06.03.1918 г. – ЦДА, ф. 364 К, оп. 1, а.е. 15, л. 3. По негово ходатайство кметството отпуска безплатен терен за училище и църква.

На 5 май 1918 г. под негов патронаж в Будапеща е осветен първият български православен параклис „Св. св. Кирил и Методий“Акт за откриване на първия български параклис в Будапеща, 05.05.1918 г. – ЦДА, ф. 364 К, оп. 1, а.е. 15, л. 34 – 35.  – храмът е устроен временно в помещение в близост до училището. Оглавява църковното настоятелство.

Първият българин, посрещнал цар Фердинанд на следващия ден след абдикацията му.Стоянович в Будапеща до Добрович в София, шифрована №1715/05.10.1918 г. – ЦДА, ф. 3 К, оп. 12, а.е. 1740, л. 1.

През лятото на 1919 г. напуска Будапеща заради румънската окупация, посещава цар Фердинанд в Кобург и се отдава на търговска дейност в Берлин.Стоянович-Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.141 – 142. През 1921 – 23 (или до 1924) се занимава с търговска дейност от Будапеща.Иван Стоянович в Будапеща до Жана Стоянович в София, 29.06.1921 г., семеен архив.

През 1931 г. е личен пратеник на Цар Борис III на юбилея по повод 70-годишнина от рождението на Цар Фердинанд I.Стоянович-Аджелето, Иван. Из миналото. С., 1992. с.146. Сред основателите и пожизнен член на „Юнион клуб“. Личен приятел и съветник на Цар Борис III, с когото имат и редица разминавания по външната политика на България.Кулински, Атанас. Костенец от древността до днес. С., 1982. с.401. Разговори на Петър Стоянович с Жана Стоянович, 2007 г. Ръкопис, семеен архив.

Създател на съвременните българските съобщения