Екзархийско преброяване в Македония от 1907 година е опит на Българската екзархия да проведе самостоятелно проучване за реалния брой на българите екзархисти в областта. Актуализирането на данните за броя на „венчилата“ е изискано от Екзархията през октомври 1906 година с окръжно писмо до подведомствените ѝ митрополии, архиерейски наместничества и църковни общини. Регистрите от преброяването са запазени в архивния фонд на Българската екзархия в Централния държавен архив (ЦДА, фонд 246к) – инвентарни описи № 9 и № 10. Инициативата и практическата организация на това преброяване най-вероятно са дело на началника на Училищния отдел при Екзархията Стефан Лафчиев.
Регистрите от преброяването в 1906/1907 г. показват географските граници на българската етническа територия в Османската империя, които са в съответствие с границите на Българската екзархия, начертани от султанския ферман за нейното учредяване (1870), включително и българското етническо присъствие в т. нар. спорни епархии (съгласно чл. 10 от фермана). Чрез данните от тези регистри от 1907 година стават видни мащабите на последвалото обезбългаряване на Тракия и Македония в периода от 1912 до 1918 година – времето на Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
Бележки
Литература
Категория:Православие в Османската империя Категория:История на Българската православна църква Категория:Демография