Богословската проза е художествено писане, което оформя отношението на хората към богословските вярвания. Обикновено е поучително или проучващо, а не описателно и се ангажира конкретно с теоретичните идеи, които стоят в основата и оформят типичните отговори на религията. Богословската проза като концепция се използва както от теисти, така и от атеисти, като например в измислени пантеони и култури в богословската фантастична литература.
Богословска и религиозна проза Тематиката на богословските романи често се припокрива с философски романи, особено когато се занимава с въпроси от естествената теология (наричана още философия на религията). Например Роджър Олсен отбелязва, че проблемът със злото е характеристика на някои значими богословски измислици.
Богословската проза също се припокрива с религиозната проза или християнските романи (наричани още вдъхновяваща прози), особено когато се занимават със сложни идеи като изкупление, спасение и предопределение, които имат пряко влияние към отношението към религиозните практики. Някои автори се опитват да разграничат богословски роман като такъв, който обозначава по-ориентиран към идеята сюжет, а не роман, който е за хора, които случайно взаимодействат с религията, но разликата често се оказва трудна за определяне, когато идеите и действията са тясно преплетени и си влияят взаимно.
Богословски разкази Примерите за жанра (наричани още новели) включват:
Кандид (1759) от Волтер Книга на Юдит (I век пр.н.е.) от Анонимен автор „Адът е отсъствието на Бог“ (2001) от Тед Чианг
Богословска дълга проза Примерите за богословска дълга проза включват:
Philosophus Autodidactus (първоначално Hayy ibn Yaqdhan) (12 век) от Ибн Туфаил Theologus Autodidactus (първоначално Трактатът на Камил за биографията на Пророка) (1268) от Ибн ал-Нафис. Божествена комедия (1320) от Данте Алигиери. Пътешественикът от този свят до онзи (1678) от Джон Бънян. Братя Карамазови (1880) от Фьодор Достоевски. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950) от Клайв Стейпълс Луис. Тишина (1966) от Шусаку Ендо. Бараката (2007) от Уилям Пол Йънг.
Свързани поредици от теологична проза Отделни истории могат да бъдат свързани последователно, за да съставят композитен роман или кратък цикъл, където група истории взаимодействат, за да предадат по-богата или по-пълна история, отколкото всеки един отделен елемент може.
Примерите за свързани серии от теологична фантастика включват:
Поредицата „Пътуване“ от Ричард Белчер. Той включва 20 романа, изследващи калвинистката теология.
Източници
Категория:Християнство Проза Категория:Проза