Жан-Люк Года̀р () е френски режисьор и кинокритик.Jean-Luc Godard, IMDb.com.

Биография Роден е в Париж на 3 декември 1930 година. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия в Нион, Швейцария, а през 1948 г. родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 г. следва етнология в Сорбоната в Париж. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 г. създава станалия известен „Gazette de cinéma“, от който публикува пет броя между май и ноември същата година.

Кино Заснема първия си филм през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. След 1954 г. участва по различни начини в заснемането на повечето от филмите на Трюфо. Пише статии за „Cahiers du Cinéma“.

Годар е един от лидерите на Новата вълна във френското кино. Автор е на филми като „Алфавил“, „Мъжки род-женски род/Masculin, féminin“, „Жената си е жена“ и др. Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в „Газет дю синема“ и „Кайе дю синема“. През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима „До последен дъх“, който се превръща в емблематичен за „Новата вълна“. Друг негов филм, „Малкият войник“ (1960), е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

През 1961 г. се жени за актрисата Ана Карина, която участва в много негови творби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), „Made in USA“ (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза. Във филми като „Две-три неща, които знам за нея“, „Мъжки род-женски род“ Годар играе ролята на социолог. С „Китайката“ (1967) показва интереса си към политиката и изпреварва майските събития от 1968 година във Франция. В „Уикенд“ (1967) показва проституирането чрез работата и неговото компенсиране, чрез индустрията на свободното време.

Новата вълна на френското кино изиграва изключителна роля за либерализирането на монтажната техника и кино разказа. Особено влияние френските режисьори от това време оказват върху американското кино и то не само от средата на века, а (Куентин Тарантино сам признава за изключителното влияние на филмите на Годар при избора му на монтажна техника). През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.

В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През 1979 г. снима „Да спасява който може/живота/“. Следват „Страст“ (1982), „Поздрав, Мария“ (1985), „Детектив“ (1985), „Пази дясната си страна“ (1987).

През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004).

Филмография Като режисьор Година Филм Оригинално заглавие1960 До последен дъх À bout de souffle1960 Малкият войник Le Petit Soldat1961 Жената си е жена Une femme est une femme1962 Да живееш живота си Vivre sa vie1963 Карабинерите Les Carabiniers1963 Презрението Le Mépris1964 Банда аутсайдери Bande à part1964 Омъжена жена Une femme mariée1965 Алфавил Alphaville: une étrange aventure de Lemmy Caution1965 Лудият Пиеро Pierrot le Fou1966 Мъжки Женски Masculin Féminin1966 Произведено в Щатите Made in U.S.A.1967 2 или 3 неща, които знам за нея 2 ou 3 choses que je sais d'elle1967 Китайката La Chinoise1967 Уикенд Week-end1969 Веселата наука Le Gai savoir1972 Всичко е наред Tout Va Bien1975 Номер две Numéro deux1980 Спаси който може (живот) Sauve qui peut (la vie)1982 Страст Passion1983 Име:Кармен Prénom Carmen1985 Здравей, Мари Je vous salue, Marie1985 Детектив Détective1987 Крал Лир King Lear1987 Излекувайте вашето право/място на земята Soigne ta droite/Une place sur la terre1990 Нова вълна Nouvelle Vague1991 Германия година 90 и девет нула Allemagne année 90 neuf zéro1993 Уви! Hélas pour moi1993 Децата играят Русия! Les Enfants jouent à la Russie1997 Завинаги Моцарт! For Ever Mozart2001 Ода за любовтаГеновева Димитрова, „Още една любов на Годар“, рец. във в. „Култура“, бр. 7 (2215), 22 февруари 2002 г. Éloge de l'amour2004 Нашата музика Notre musique2010 Социализъм Socialisme2014 Сбогом на езика Adieu au Langage

Източници

Външни препратки

Петър Крумов, „Светът Годар“, в-к „Култура“, бр. 42 (2615), 3 декември 2010 Пламен Асенов, „Жан-Люк Годар – яростта на „Новата вълна“ , „Свободна Европа“, 16 март 2022

Категория:Френски филмови продуценти Категория:Френски кинокритици Категория:Френски сценаристи Категория:Френски режисьори Категория:Носители на „Оскар“ Категория:Носители на награда „Сезар“ Категория:Носители на Сребърна мечка за най-добър режисьор Категория:Марксисти Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Родени в Париж Категория:Починали от евтаназия Категория:Починали в Швейцария