Жан Фино (), с истинско име Ян Якуб Финкелхаус () е полски и френски социолог и журналист от еврейски произход.
Биография Роден е на 8 май 1858 г. във Варшава. Следва във Варшавския университет и след това решава да пътува из Европа. Установява се за постоянно в Париж, където става журналист и му е поверена длъжността на главен редактор на Revue des revues. На страниците на това списание обявява радикалните си възгледи срещу расизма. Потвърждава ги в книгата Le Préjugé des races ( Пристрастието на расите), публикувана през 1905 г., в която основава своите възгледи за ламаркизма, че няма историческа концепция за чистота на раси, които многократно са се кръстосвали помежду си. Тази книга е преведена на английски език през 1906 г. и предизвика научна дискусия за расизма и теорията за чистотата на човешките раси. В резултат на тези дейности през 1911 г. в Лондон се провежда научен конгрес, който събира антрополози. По-късно Жан Фино става популяризатор на борбата с алкохолизма, публикува брошури, осъждащи производството и продажбата на алкохол и доста радикално осъждащи пристрастяването към алкохолните продукти.
Като признание за заслугите му за действията му за единството на расите, той е удостоен със званието кавалер през 1896 г. и офицер на Ордена на почетния легион през 1906 г. Академията за социални и политически науки присъжда наградата „Жан Фино“ на всеки две години.
Умира на 25 април 1922 г. в Париж.
Библиография На полски език Bohater wieku: Szkic z życia społeczno-politycznego Anglii Nauka szczęścia Obrazki z życia północno-wschodniej Afryki Z podróży po Norwegji
На френски език Français et Anglais devant l'anarchie européenne, Paris, V. Giard et E. Brière, 1904, 66 p. La Philosophie de la longévité, Paris, Felix Alcan, 1906, 368 p. Le Préjugé des races, Paris, L'alarme, 1906 La Science du bonheur, Paris, F. Juven, 1909 L'Union sacrée contre l'alcoolisme, Paris, L'Alarme, 1910, 227 p. La Charte de la femme… suivie d'une enquête sur le vote politique des femmes en France, Paris, Publications de l'union française pour le suffrage des femmes, Paris, 1910 L'Agonie et la Mort des races, Paris, La Revue, 1911, 141 p. Préjugé et Problème des sexes, Paris, F. Alcan, 1912, 524 p. Progrès et Bonheur, Paris, F. Alcan, 1914, 662 p. Civilisés contre Allemands (la grande croisade), Paris, Ernest Flammarion, 1915, 343 p. Le Roi-alcol, Paris, 1915, L'alarme, 70 p. Saints, initiés et possédés modernes, Paris, E. Fasquelle, 1918, 345 p. L'Agonie et la Naissance d'un monde, Paris, Ernest Flammarion, 1918, 291 p. Prolongeons la vie!, Figuière, 1920, 120 p. L'Atelier des gens heureux, Paris, La Revue Mondiale, 1922, 211 p. Sa Majesté l'Alcool, Paris, Plon-Nourrit, 1922, 86 p.
Източници
Ellis Cashmore, Encyclopedia of Race and Ethnic Studies Routledge, 2013 (), p. 157 – 158; Jennifer Michael Hecht The Solvency of Metaphysics: The Debate over Racial Science and Moral Philosophy in France, 1890 – 1919 Isis, vol. 90, no 1, March 1999, p. 1 – 24; Jennifer Michael Hecht The End of the Soul: Scientific Modernity, Atheism, and Anthropology in France Columbia University Press, 2003 (), p. 267. Жан Фино в енциклопедия „Гутенберг“ Жан Фино в „Библионетка“
Категория:Полски изследователи Категория:Френски журналисти Категория:Френски есеисти Категория:Френски социолози Категория:Френски антрополози Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Евреи в Полша Категория:Родени във Варшава Категория:Починали в Париж