Епафродит () в Новия завет е един от седемдесетте апостоли изпратен като посланик при филипяните от апостол Павел.
Име Името Епафродит (Επαφρόδιτος) е много често за епохата лично име, производно от Афродита, означаващо „любим“ или „чаровен“.Bruce, Frederick F., 1989, Philippians, New International Biblical Commentary, New Testament Series, edited by W. Ward Gasque (Repr. Peabody, Mass.: Hendrickson, 2002), 99Joseph H. Thayer, C. L. Wilibald Grimm, and C. G. Wilke, 1889, Greek-English Lexicon of the New Testament (Repr. Grand Rapids, Mich.: Zondervan, 1966), 229. Името се среща с алтернативни изписвания (81-2 пр. Хр.) – Επαφρόδειτος и Επαφρόδειτον.James Hope Moulton, and George Milligan, 1929, The Vocabulary of the Greek Testament Illustrated from the Papyri and Other Non-Literary Sources (London: Hodder and Stoughton), 230. Среща се и конкрактираната форма Επαφράς, Епафрас.Lightfoot, J.B., Philippians (1868, McGrath ed. 1994) 147. В документи от II век се среща употребата му като прилагателно: „по време на приятното управление на Ларций Мемор“.P. Ryl II. 77.36, A.D. 192.
Някои свързват Епафродит с друго лично име от Новия Завет Епафрас (Колосяни 1:7, 4:12; Филимон 23) с твърдението, че това е контрактираната или умалителната форма на Епафродит, посланика при филипяните. Но няма никакви данни за подобна идентификация, името е много често и вероятно Епафродит е различен от Епафрас, жител на Колоса.John Walvoord, Philippians: Triumph in Christ, Everyman’s Bible Commentary (Chicago, Ill.: Moody Press), 1971, 71. Lightfoot 72. Robert W. Funk, Greek Grammar of the NT (1961) 125.
Биография Епафродит се споменава като християнски мисионер в Посланието към филипяните на апостол Павел (2:25-30, 4:18). Епафродит е делегат на християнската община във Филипи до апостол Павел с дарове по време на първото му затваряне в Ефес.John Reumann, Philippians, AB (2008) 13-14.
Павел в 2:25 го нарича „...брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми“ (Филипяни, 2:25). Трите думи „брат“, „сътрудник“ и „съратник“ са подредени в низходящ ред: обща симпатия, обща работа, обща заплаха и страдание.Lightfoot, J.B., Philippians (1868, McGrath ed. 1994) 148. По-нататък той е описан като пратеник, но е използвана думата „апостол“ (ἀπόστολος). „Услужник“ е λειτουργός, термин с административна употреба, означаващ държавен служител, често такъв, който има финансов ресурс да изпълнява функциите си, така че Епародит може би е не само официално лице на Филипийската църква, но и човек със средства, способен да финансира дара на Павел от 4:18.
При пристигането си Епафродит се посвещава на „работата на Христа“, грижейки се за Павел и помагайки му в мисионерската работа. Трудът му е така отдаден, че губи здравето си и по думите на Павел „той боледува до умиране; но Бог го помилува“ (Филипяни, 2:27). След оздравяването му Павел го изпраща обратно във Филипи с това писмо, за да успокои притесненията на хриятелите му, които научили за сериозната му болест, и ги моли да го приемат с почит (Филипяни 2:28-29).
Библейският коментатор Уилиа Баркли предполага, че Епафродит може би най-вероятно е анонимният арбирът, който Павел призовава в писмото си да се намеси в спора между членовете на църквата Еводия и Синтихия.
Иполит Римски в своя списък на седемдесетте апостоли включва „Епафродит, епископ на Андриака“. Град Андриака има в Тракия и друг в Мала Азия.
Бележки
Категория:Християнски светци от I век Категория:Православни светци Категория:Гръцки светци Категория:Нов завет Категория:Апостоли Категория:Епископи от 1 век Категория:Филипийски епископи