Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (), често наричана „Нобелова награда за икономика“, е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални приноси в областта на икономиката и е смятана за една от най-престижните награди за икономически изследвания. Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската банка, най-старата централна банка в света (основана 1668) в деня на нейната 300-годишнина. Тя не присъства в завещанието на Алфред Нобел, макар получателите ѝ да се обявяват като Нобелови лауреати на съответната церемония. На сайта на фондацията, носеща името на Алфред Нобел, изрично е отбелязано за нея, че „не е Нобелова награда“.(en) Nobelprize.org: „The Prize in Economic Sciences is not a Nobel Prize“ Лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология или медицина, литература и мир. Паричната награда е еквивалентна с тази на другите награди. "Нобелова награда", Енциклопедия Британика 2007, линк от 14 ноември 2007
Лауреатите се избират от Шведската академия на науките, също както и наградите за химия и физика от Наградна комисия, подобна на Нобеловите комисии. „Номиниране и награждаване“ , в „Награда за икономически науки“, Кралска шведска академия на науките, линк от 17 ноември 2007
След като в 1994 г. между наградените е и спорната личност Джон Наш, на следващата година регламентът се преразглежда, като наградата ще се отнася и до обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология, което е коментирано в неговата биографияSylvia Nasar, A Beautiful Mind, New York: Simon & Schuster, 1998; вж. Красив ум. Също така комисията бива променена, за да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват 4 икономиста от 5, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън например е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.
Процес на награждаване Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи личности и след това комисия от петима до осмина души избират победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима души могат да си поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с парична сума от 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).
Противоречия и критика Съществува полемика по няколко въпроса:
Може ли да бъде оправдано наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, въз основа на приликите в процедурата по награждаването? Съществуват ли някакви политически пристрастия? Съществува ли някакво пристрастие към мейнстрийм икономиката и по-конкретно към представители на Чикагския университет, който е с 9 награди, най-много от всеки друг университет? По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?
Номинирането на Милтън Фридман през 1976 например е съпроводено от протести, четирима нобелови лауреати пишат протестни писма до Ню Йорк Таймс през октомври 1976.
Историкът Филип Мироуски, като проследява учредяването и присъждането на наградата, счита че критичното отношение към нея и всичко свързано с нея е напълно обосновано. Той се спира обстоятелствено на факта, че тази „ерзац-Нобелова награда“ паразитира върху престижа на автентичната и публиката умишлено бива заблуждавана.Mirowski P., The Neoliberal Ersatz Nobel Prize, in Plehwe D., Slobodian Q., and Mirowski P. (Eds.) (2020), Nine Lives of Neoliberalism, London, New York: Verso, open access, ISBN 978-1-78873-255-0
Нобелова награда за икономика през 2011 Томас Джей Сарджънт и Кристофър Симс са удостоени с наградата за икономика за 2011 г. за техните емпирични изследвания на причините и последиците в макроикономката. Американските икономисти са отличени за работата си по взаимодействието между различни прилагани мерки и начина, по който те могат да се отразят на икономиката. Приносът на Симс е свързан с т.нар. VAR модели и тяхната употреба в иконометрията.
Томас Сарджънт има множество други приноси. Той твърди, че не може да има добра парична политика, ако няма добра фискална политика (изключително актуално към 2012 в контекста на ЕЦБ и еврото). Има изследвания на европейския пазар на труда, в които показва как щедрите помощи за безработица и регулирането на пазара на труда водят до дълготрайно високи нива на безработица. Изказва се критично за розовите прогнози, съпътстващи стимулиращия план на Обама от 2009 (розовите прогнози така и не се сбъднаха).
Лауреати 1969 Година Име Националност Тема 1969 Рагнар ФришЯн Тинберген за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси
1970 – 1979 Година Име Националност Тема 1970 Пол Самюелсън за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука 1971 Саймън Кузнец за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието 1972 Джон ХиксКенет Ароу за пионерския си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието 1973 Василий Леонтиев за развитието на метода „разходи – готова продукция“ и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми 1974 Гунар МирдалФридрих Хайек за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления 1975 Леонид КанторовичТялинг Коопманс СССР за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите 1976 Милтън Фридман за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обращение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация 1977 Бертил ОлинДжеймс Мийд за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал 1978 Хърбърт Саймън за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации 1979 Теодор ШулцАртър Люйс за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни
1980 – 1989 Година Име Националност Тема 1980 Лоурънс Клайн за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики 1981 Джеймс Тобин за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения, употреба, продукция и цени. 1982 Джордж Щиглер за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури, функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране. 1983 Джерард Дебрю за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие 1984 Ричард Стоун за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания 1985 Франко Модиляни за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари 1986 Джеймс Бюканън за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икономиката и политиката 1987 Робърт Солоу за приноса към теорията на икономическия растеж. 1988 Морис Але за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и ефикасното използване на ресурсите. 1989 Тригве Хаавелмо за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури
1990 – 1999 Година Име Националност Тема 1990 Хари МарковицМертън МилърУилям Форсайт Шарп за основополагащия им труд в теорията на икономиката на финансите 1991 Роналд Коуз за откриването и изясняването на важността на разходите за трансакции и на правата върху имотите за институционалната структура и функционирането на икономиката 1992 Гари Бекър за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури 1993 Робърт ФогелДъглас Норт За възобновяване на изследванията по икономическа история като прилага икономическа теория и количествени методи, за да обясни икономически и институционални промени. 1994 Джон ХаршаниДжон НашРайнхард Зелтен За техния новаторски анализ за равновесията в теорията на не-кооперативните игри. 1995 Робърт Лукас Разработил и приложил хипотезата за рационалните очаквания и по този начин трансформирал макроикономическия анализ и задълбочил разбирането за икономическа политика. 1996 Джеймс МирлийсУилям Викри за фундаменталния им принос към икономическата теория на стимулите при информационна асиметрия 1997 Робърт МъртънМайрън Шолс за новия метод за определяне на стойността на дериватите 1998 Амартя Сен за неговия принос към социалната икономика 1999 Робърт Мъндел за неговия анализ на монетарната и фискална политика при различни режими на обмяна на валути и неговия анализ на оптималните валутни зони
2000 – 2009 Година Име Националност Тема 2000 Джеймс ХекманДаниел Макфадън за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групиза развитието на теория и методи за анализиране на дискретни решения за избор 2001 Джордж АкерлофМайкъл СпенсДжоузеф Стиглиц за техния анализ на пазари с информационна асиметрия 2002 Даниел КанеманВернън Смит за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултатиза изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в емпиричния икономически анализ, особено в изучаването на алтернативни пазарни механизми 2003 Робърт ЕнгълКлайв Грейнджър за разработка на методи за анализ на икономически времеви редове с променлива по време волатилност (АРХС) или с общи тенденции (коинтеграция) 2004 Фин Ерланд КюдландЕдуард Прескът за приноса им в динамичната макроикономика: постоянство на икономическата политика във времето и движещите сили зад бизнес-циклите 2005 Робърт АуманТомас Шелинг за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството чрез теорията на игрите 2006 Едмънд Фелпс за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика 2007 Леонид ХурвичЕрик МаскинРоджър Майърсън за теорията за икономическите механизми 2008 Пол Кругман за анализите му на търговските модели и центровете на икономическа активност 2009 Елинор ОстромОливър Уилямсън за изследванията им в областта на икономическото управление
2010 – 2019