Аби Джийн Макферсън (), известна като Джини Макферсън, е американска актриса, сценаристка и режисьорка от 1908 г. до средата на 20 век. Тя е пионер на жените във филмовата индустрия. Работила е с Дейвид Уорк Грифит и Сесил Демил, двама от най-известните режисьори по онова време.
Макферсън работи като театрална и филмова актриса, преди да стане сценарист на Демил. Тя е един от 36-те основатели на Академията за филмово изкуство и наука.
Биография Аби Джийн Макферсън е родена в Бостън в богато семейството на Джон С. Макферсън и Еванджелин С. Томлинсън, и има испански, шотландски и френски произход.
Макферсън завършва Института Кенууд в Чикаго след като прекарва няколко години във Франция. В Чикаго започва кариерата си като танцьорка и театрална актриса. Включва се в хора на Чикагската опера. През следващите няколко години ходи на уроци по пеене и поема всяка работа, свързана с театъра, която може да намери. Тя обаче бързо започва да се интересува от филми.
Филмовият си дебют прави през 1908 г. с късометражен филм, наречен „Фаталният час“, режисиран от Дейвид Уорк Грифит. През следващата година участва в много противоречиви роли, в които изобразява етноси, различни от нейния. Макферсън е имала тъмна коса, затова често е участвала в роли на циганка или испанка. От 1908 до 1917 г. участва в 146 филма. По-късно споделя, че е виждала времето си с Грифит като „първи проблясък на възможностите в новата индустрия [и] от онези дни нататък [е видяла] различни нагласи към сценаристите“.
След Грифит тя отива в старата Юнивърсъл Къмпани, където получава главни роли. Първата си голяма възможност получава през 1913 г., когато пише, режисира и участва в „Тарантулата“. Във филма играе ролята на испанско-мексиканско момиче, известно като Тарантулата, която увлича мъжете, а когато ѝ омръзнат, ги убива с ухапване. Благодарение на този филм Макферсън става най-младият режисьор в историята на киното. Това остава нейният първи и единствен опит като режисьор.
Макферсън остава в Юнивърсъл Къмпани в продължение на две години, докато здравословни проблеми не я принуждават да се раздели с компанията. След възстановяването си тя се озовава в студиото на Ласки, но бързо се свързва със Сесил Демил, за да потърси възможност да играе в неговите филми. Той ѝ казва: „Не се интересувам от звездата Макферсън, но се интересувам от сценаристката Макферсън“; от този момент нататък тя се фокусира върху писането.
Демил и Макферсън формират едно от най-влиятелните и дълготрайни партньорства в кино индустрията. Тя пише 30 от следващите 34 филма на Демил. Някои от най-забележителните им съвместни творби са „Розата на ранчото“ (1914 г.) с Беси Барискейл, „Момичето от златния Запад“ с Мейбъл Ван Бюрен, „Измамата“ (1915 г.) със Сесу Хаякава, „Златният шанс“ (1915 г.) с Уолъс Рийд, „Жана - жената“ (1916 г.) с Джералдин Фарар, „Малката Американка“ (1917 г.) с Мери Пикфорд и „Жената, която Бог забрави“ (1917 г.) отново с Фарар.
Години наред се спекулира относно връзката на Макферсън и Демил. Племенницата на Демил, Агнес Демил, в крайна сметка потвърждава, че Макферсън е една от трите му любовници. През 1921 г. Макферсън споделя в интервю: „Винаги ще съм благодарна за помощта на г-н Демил. Той е труден ръководител и изисква всичко да е перфектно... Беше трудно, но ме научи, че всичко, което въобще си струва да се прави, си струва да се направи перфектно.“
Макферсън е пилот и търси възможности да лети ежедневно. Тя е единствената жена, пилотирала самолета на покойния лейтенант Локлиър, един от най-добрите пилоти-каскадьори в света.
През 1946 г. Макферсън се разболява от рак, докато прави проучване за историческата драма „Непобедена“ (1947 г.), и се налага да преустанови работата си. Умира през август същата година в Лос Анджелис на 60-годишна възраст и е погребана на гробището „Холивуд Форевър“ в Холивуд. Отличена е със звезда на Холивудската алея на славата, намираща се на бул. Холивуд 6150.
Избрана филмография „Фра Дяволо“ (1933 г.) (адаптация) „Госпожа Сатана“ (1930 г.) „Динамит“ (1929 г.) „Червени зарове“ (1926 г.) (адаптация) „Пътят към вчера“ (1925 г.) (адаптация) „Триумф“ (1924 г.) (адаптация) „Реброто на Адам“ (1923 г.) „Убийство“ (1922 г.) (адаптация) „Събота вечер“ (1922 г.) „Блудният рицар“ (1921 г.) „Забраненият плод“ (1921 г.) „Мъж и жена“ (1919 г.) „Докато не се върна при теб“ (1918 г.) „Стари жени за нови“ (1918 г.) „Дяволският камък“ (1917 г.) „Жената, която Бог забрави“ (1917 г.) „Малката американка“ (1917 г.) „Любовната маска“ (1916 г.) „Жана - жената“ (1916 г.) „Измамата“ (1915 г.) „Златният шанс“ (1915 г.) „Черната кутия“ (1915 г.) „Розата на ранчото“ (1914 г.) „Момичето от златния Запад“ (1913 г.) „Тарантулата“ (1913 г.) „Рибари“ (1911 г.) „Пътят на мохикана“ (1910 г.) като индианка
Източници
Външни препратки
Джини Макферсън в проекта „Жени - пионери в киното“ Джини Макферсън във Виртуална история
Категория:Американски сценаристи Категория:Американски актриси Категория:Основатели на АФИН Категория:Родени в Бостън Категория:Починали в Лос Анджелис